Решение № 873 от 12.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 873

11.11.2020 г.

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Пловдив

IX състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Виолета К. Шипоклиева

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Костадин Б. Иванов

Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело № 20205300501943 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 66, подадена чрез адв. С. К. и адв. В. Б. , против Решение № 2074 от 23.06.2020 г. на РС – Пловдив по гр. д. № 21380/2019 г., с което е призната за незаконосъобразна и е отменена Заповед № 809 от 03.12.2019 г. на изп. директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с която на М. С. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, и с което жалбоподателя е осъден да заплати на въззиваемата страна, сумата от 400 лв. – разноски в първоинстанционното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 50 лв. държавна такса.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че при правилно и безспорно установени факти от районния съд, същия е достигнал до погрешни правни изводи, като се излагат съображения за това. В т.н. жалбоподателят счита, че съдът, разсъждавайки върху алгоритъма на приемане на спешен пациент, е достигнал до погрешния извод, че не ищецът, а служителите от регистратурата са поставили в опасност живота и здравето на пациента. Твърди се, че подобни съждения водели до абсурдния извод, че правилно, като лекар, ищецът бил отказал да укаже спешна медицинска помощ на дете в спешно състояние, което от своя страна противоречало на нормативната уредба, касаеща медицинската професия и практика. Излага съображения за неоснователност на прието, че служителите от спешната 1 регистратура чрез неправилно насочване са били поставили в опасност живота и здравето на пациента, доколкото тези служители не са медицински лица и тяхната отговорност се различавала от тази на лекаря, поради което дори да не са били спазили алгоритъма за насочване на спешните пациенти, това не отменяло вменените на лекаря задължения. В хода на въззивното производство се поддържат заявените твърдения.

Въз основа на горното моли атакуваното решение да бъде отменено, а предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна М. С. Н. , чрез адв. Р. Д., с който се навеждат аргументи в подкрепа на обжалваното решение. Излагат се подробни съображения в подкрепа на извода, че действията на д-р Н. са били адекватни, своевременни и съобразени с обичайната медицинска практика, като се считат за неоснователни твърденията на жалбоподателя в обратния смисъл. Моли се решението да се потвърди и да се присъдят на въззиваемия разноски за настоящата инстанция.

Окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.

Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.

235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното от фактическа страна:

Доколкото във въззивната жалба не са изложени твърдения за погрешно установени от първоинстанционния съд факти, то и настоящата инстанция възприе мотивите от фактическа страна на обжалваното решение.

2

С доклада си по делото районния съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът работи при ответника на основание сключен трудов договор, по силата на който заема длъжността „***“ в Клиника по д. х. към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив, както и че с процесната заповед му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В т.н. са събрани копие на удостоверение № 000000233/11.12.2019 г. за регистрация на ищеца в Националния регистър на БЛС, трудовата книжка на ищеца и длъжностна характеристика за длъжността лекар в клиника по детска хирургия, съгласно която лекарят предоставя медицинска помощ на пациенти, като прилага правилата на добрата мед. практика, както и че осъществява консултантска, диагностична и лечебна дейност.

Видно от мотивите на процесната заповед, наказанието е наложено затова, че на 12.09.2019 г. в клиниката по детска хирургия в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, ищецът не бил осъществил преглед и консултация на дете пациент на 1 година, в спешно състояние, като е отказал осъществяването на спешна помощ на детето, върнал е пациента и придружители му, като ги е насочил към кабинета по хирургия на отделението по Спешна медицина, като по този начин с поведението си е създал сериозна опасност за живота и здравето на пациента, не е оказал съдействие и медицинска помощ, и е допуснал нарушение на нормите на чл. 100, ал. 2, вр.с чл. 99, ал. 2 от ЗЗ, чл.

81, ал. 2, т. 1, 2 и 4 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗ и чл. 11 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България.

Безспорно по делото и установено от събраните писмени и гласни доказателства – рапорт на ищеца до изп. директор на УМБАЛ Св. Георги ЕАД с вх. № 7771 от 12.09.2019г. (л. 5), медицинска документация относно детето Е. Б. Д. (листове за преглед на пациент, направление за хоспитализация, епикризи, резултати от проведени изследвания, всичките от л. 48 до л. 61), писмени обяснение на Д. П. (л.13) и показанията на св. д-р М. И. – е, че на 12.09.2019 г. ищецът и свидетелката, последната в качеството си на служител в спешното детско отделение на УМБАЛ „Св. Георги“, намиращо се в база 1 на първия етаж, са били дежурни през нощта. По време на своето дежурство св. д-р И. два пъти прегледала детето Е. Д., първият път около 03,00 часа, а вторият около 05,30 часа, като са извършени стандартни манипулации с цел понижаване на високата температура, след което по преценка на лекаря от спешното отделение д-р П. детето е било прието в детската клиника. В края на нощното дежурство на ищеца, около 05,15 часа на десетия етаж, където се помещава клиниката по детска хирургия, от спешната регистратура на болницата било изпратено дете – Е. Д., в безсъзнание след гърч, вследствие на висока температура. Ищецът д-р Н., след като се запознал със състоянието на детето, преценил, че консултация с детски хирург е безпредметна и само би отнела ценно време, като насочил детето към шокова зала, намираща се в спешния хирургичен кабинет. Детето било насочено към отделението по детска хирургия при д-р Н. от служителката на регистратурата Д. П.

Впоследствие същата, след указанията от д-р Н., както и тези от спешния 3 хирургичен кабинет, отново изпратила детето в детското спешно, при св. д-р И. Според ищеца детето неправилно било насочено към клиниката, в която той работи, тъй като в нея няма условия за оказване на спешна медицинска помощ, а такива условия съществуват в намиращата се на първия етаж шокова зала. Последното се установява още от заявеното в самата искова молба, както и от обясненията на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК.

От представения по делото доклад от д-р К. А., началник на отделението по спешна медицина до изп. директор на УМБАЛ Св. Георги, дадени по повод извършената проверка (л. 22), се установява, че в нормалната практика детето трябва да бъде насочено незабавно към шокова зала, а не да бъде препращано по етажите, като служителите му са запознати с алгоритмите при спешен пациент. Същото се потвърждава и от доклад на доц. д-р М. А. д.м. – зам. директор на ДРД база 2 (л. 24), доклад на проф. д-р П. С., д.м. – Началник на клиника по детска хирургия (л. 26). Д-р С., като ръководител на клиниката по детска хирургия, е разпитана и в качеството на свидетел, като заявява, че клиниката е добре оборудвана с необходимата апаратура и техника и разполага с дежурни анестезиолози, но редът за приемане на спешни пациенти е първо да се мине през шокова зала и след това да се насочи към клиниката след триаж. Ако обаче спешен пациент се качи директно на десетия етаж, и състоянието му е животозастрашаващо, той следва да бъде прегледан от лекаря, и само ако състоянието на пациента не е животозастрашаващо, лекарят не е длъжен да извърши съответния преглед.

В т.н. е приложен и списък на наличната апаратура в отделението по детска хирургия – ОИЛ (л. 88-90).

Няколко дни след случая, ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за периодите 27.09.2019 г. - 30.10.2019 г. и 31.10.2019 г. 29.11.2019 г., видно от представените болнични листове (л. 31 и л. 32). От него са изискани писмени обяснения на 02.12.2019 г. (л. 6) и такива са били дадени на 03.12.2019 г. (л.7), като наказанието му е било наложено с процесната заповед, връчена му на 04.12.2019 г. (л. 19).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достигна до следните правните изводи:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 357, вр. чл.

358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, т. 2 от КТ, за отмяна като незаконосъобразна – издадена в нарушение на чл. 193, чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ и чл. 195, ал. 1 от КТ, на Заповед № 809 от 03.12.2019 г. на изп. директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с която на д-р М. Н. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

За да уважи така заявената претенция съдът е приел, че от формална страна са спазени законоустановените изисквания относно реда и процедурата по издаването на заповедта. Прието е обаче и, че не поведението на ищеца, а това на служителите от спешната регистратура, е поставило в 4 опасност живота и здравето на детето, доколкото същите не били изпълнили задълженията си съобразно утвърдените медицински стандарти и вътрешния ред на болницата, незабавно да насочат пациента към шокова зала, а не да го препращат по етажите. Прието е, че до хоспитализацията на пациента грижата за оказване на спешна медицинска помощ падала върху персонала в спешните отделения, част от състава на които не бил ищецът, като последният би могъл да извърши съответната помощ, чрез консултация на пациента, в самото спешно отделение или в шокова зала при поискване на помощ от дежурния екип.

Настоящата въззивна инстанция споделя изводите на районния съд, че в случая не е нарушена процедурата по чл. 193 от КТ за изискване на писмени обяснение на работника преди издаването на заповедта, че са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, предвид регламента на ал. 3 на същия член и представените болнични листове на д-р Н. за времето от 27.09.2019 г. до 29.11.2019 г., както и че заповедта е редовно връчена и отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ, доколкото същата е ясна и мотивирана, като в нея са посочени нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който то се налага. По изложените съображения на основание чл. 272 от ГПК настоящия съд препраща към мотивите на районния в частта им относно редовността на процедурата по издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В своя доклад по делото районния съд правилно е указал, че е в тежест на ответника да докаже, наред с други обстоятелства, че ищецът виновно е извършил посочените в оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина, а именно, че ищеца, като дежурен лекар в клиниката по детска хирургия, е бил длъжен да извърши преглед и консултация на дете в спешно състояние, както и обстоятелството, че същият е отказал предоставянето на такава спешна медицинска помощ.

Разпечатката съдържа 44 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f48d46b4-d234-4b51-adb9-0206341cbb97