Определение № 12051 от 03.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12051 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505339 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД срещу определение № 14385 от 15.04.2026 г., гр.д. № 52414/2025 г., СРС, 43 с-в, с което се отхвърля неговата молба за изменение на решение №

5136/06.04.2026 г. по същото дело в частта за разноските.

Релевират се оплаквания, че ответникът по иска „ЕОС Матрикс“ ЕАД признава иска и не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски.

Ответникът по молбата – ищецът Г.И.Х., оспорва жалбата.

Частната жалба е допустима, като депозирана в 1-месечния срок за обжалване на решението, от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 5136 от 06.04.2026 г., гр.д. № 52414/2025 г., СРС, 43 с-в се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г.И.Х. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 3 664,43 евро, представляваща задължение по договор за потребителски кредит, сключен на 28.06.2017 г. между „Транс Файнешъл Сървисис“ АД и Г.И.Х., като вземането е прехвърлено на ответното дружество с договор за цесия, както и сумата 1 502,18 евро – задължение по договор за кредит № 3-1-11 10272-150591 от 16.12.2017 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и Г.И.Х., прехвърлен на ответното дружество по силата на договор за цесия, като осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕАД да заплати на Г.И.Х. сумата 206,66 евро – разноски и на адв. И..М.Г., САК на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗА сумата 200 евро – адвокатско възнаграждение за безплатна помощ.

В случая не намира приложение чл. 78, ал. 2 ГПК, според който, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата изисква преценка за неоснователно предизвикан правен спор, само към момента на завеждане на делото, като в случая не е изпълнена първата предпоставка.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД с отговора на исковата молба признава иска.

Независимо от това, не се установява ответникът да не станал причина за иницииране на съдебно производство. Към момента на предявяване на исковата молба, ищецът разполага с правен интерес от водене на делото, предвид невъзможността извънсъдебно да се позове на изтекла погасителна давност на процесните вземания, които ответникът настоятелно и в продължителен период от време претендира за плащане. Както е прието в определение № 1101 от 14.04.2026 г., к.ч.т.д. № 594/2026 г., ВКС, І Т.О.; определение № 818 от 19.03.2026 г., к.ч.т.д. № 2204/2025 г., ВКС, ІІ Т.О и определение № 2807 от 08.10.2025 г., к.тч.т.д. № 1477/2025 г., ВКС, ІІ Т.О., за възлагане на разноските, сторени от ищеца, решаващ фактор е активното поведение на ответника с оглед на съдебните или извънсъдебните мерки, които е предприел. Установеното и продължаващо бездействие на кредитора след като давността е изтекла обуславя обратния резултат. Когато сезирането на съда е предпоставка за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е породена първата процесуална предпоставка, уредена в чл. 78, ал. 2 ГПК . Чрез материалноправното възражение за изтекла погасителна давност се упражнява потестативно субективно материално право, което може да се релевира само, когато титулярят на вземането, покрито от погасителната давност, претендира изпълнение или длъжникът иска да се установи недължимост поради 2 погасяване по давност. Това преобразуващо субективно право не може да бъде упражнено извънсъдебно.

След като ответникът с извънпроцесуалното си поведение претендира погасяване на процесните вземания като изискуеми и годни за изпълнение, а единствената правна възможност на длъжника за защита е да се позове по съдебен ред на погасяването им по давност, с извънпроцесуалното си поведение, ответникът става причина за съдебно разрешаване на спора. Затова на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължи възстановяване на направени деловодни разноски в полза на ищеца, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение за безплатно представителство за неговия процесуален представител, предоставил безплатна помощ. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в тази част за разноските, следва да се остави без уважение.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Ответникът по частната жалба не претендира възстановяване на деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Жалбоподателят дължи на процесуалния представител на насрещната страна – адв. И..М.Г., при условията на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от ЗА и при съобразяване по аналогия на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 1, т. 7, предл. 1 вр. ал.

2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ВАР, служеща за ориентир при определяне на справедлив размер съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22. В тази връзка въззивният съд отчита ниската степен на фактическа и правна сложност на спора, както и изготвянето на отговор по частната жалба от адвоката, като определя сумата 100 евро – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД срещу определение № 14385 от 15.04.2026 г., гр.д. № 52414/2025 г., СРС, 43 св, с което се отхвърля неговата молба за изменение на решение № 3

5136/06.04.2026 г. по същото дело в частта за разноските.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк – София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 да заплати на адв. И..М.Г., САК, със служебен адрес: гр.

София, бул. „******** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 100 евро – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4