Решение № 279 от 11.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Търговище, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря А. Г. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20263530100263 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от М. И. В. от гр.Търговище, против „Профи Кредит България“ ЕООД, с предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит Стандарт № 40034383785 от 23.05.2025г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.9, т.10 и т.11 от ЗПК и във вр.и чл. 19 ал.4 от ЗПК, както и евентуален осъдителен иск за заплащане на надвнесени суми над 2000лв. главница на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В дадения срок за отговор ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е оспорил исковата молба по основание и размер. Счита, че при формирането на ГПР не следва да се вземат предвид закупените допълнителни услуги.

Заявява, че неточното посочване на ГПР не е основание за прогласяване недействителност на целия договор за потребителски кредит. Признава че ищцата е заплатила сумата от 528.26 евро над главницата. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозирал е молба делото да се гледа в негово отсъствие.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното: По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства, че на 23.05.2025г. между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40034383785, по силата на който тя е получила в заем сумата от 2000 лв.

Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 24 месечни вноски, всяка от които по 134.13 лв. в срок до 25.05.2025г. Страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 50,95%, лихвен процент на ден 0,14% и годишен процент на разходите в размер на 63.72%, като общата сума за плащане по договора възлизала на3219.16 лв.. В същия ден страните подписват и Допълнително споразумение по силата на което ищцата се задължава да заплати на кредитора и сумата от 1260лв., разсрочена на 12 вноски, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение. Така, общата сума за връщане според погасителния план възлиза на 4479.12лв.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е установено, че при изчисляване на посочения в договора ГПР не е включена и начислената неустойка, като при съобразяването на нейния размер ГПР възлиза на 133.87%. Вещото лице посочва, че ищцата е извършила плащания по договора на обща стойност 1550.82 евро, който по пера се отнасят както следва: 1022.58 евро главница; 207.52 евро договорна лихва; 275.38 евро неустойка; 16.07евро погасена лихва; 8.82 евро обезщетение за предсрочно погасяване на кредит и 30.45 евро погасени такси по Тарифа. Кредита е предсрочно погасен на дата 29.10.2025г.

Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и компетентно, даващо отговор на поставените въпроси и кореспондираща на писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства, че на 23.05.2025г. между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит

ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40034383785, по силата на който тя е получила в заем сумата от 2000 лв. На същата дата е сключено и Допълнително споразумение за заплащане на сумата от 1260 лв. неустойка, разсрочена на 12 месечни вноски.

2

Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител. На осн. чл.7 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. При извършена служебна проверка по реда на чл.7 ГПК за наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, съдът констатира такива в процесния договор, водещи до неговата недействителност.

На първо място съдът намира, че в договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Посочен е размер на ГПР от 63.72%, но липсват данни за другите разходи по кредита – неустойката.

С оглед вида на договорното неизпълнение, съгласно съдебната практика, според различни критерии, неустойката може да бъде различни видове. Един от видовете неустойки е компенсаторната. Компенсаторна е неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи за основа и при частичното неизпълнение. Следователно така формулирана претенцията за неустойка в договора е компенсаторна претендира се поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение.

Относно възможността наред с иск за реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г., ТД № 698/09 г., т. 2, II т. о. на ВКС, е посочено, че когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на длъжника компенсаторна неустойка.

В случая уговорената неустойка следва да се включи в размера на общия разход по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПК, тъй като съгласно чл. 6 от договора за кредит, сумата по кредита се отпуска след учредяване на описаните там обезпечения, а ако не се предостави обезпечение, то се дължи неустойката.

3

Т.е. в договора са формулирани търговски условия за два вида кредити – обезпечен при общ размер на вноските 3219.16 лева, и необезпечен – при размер от 4479.12 лева.

Право на избор на потребителя е кое от двете да предпочете, но съгласно цитираната по-горе практика е следвало да му се посочи действителния ГПР и по двата варианта. Неосигуряването на обезпечение в случая е толкова съществено за договора, че следва да се тълкува като друг търговски продукт, което § 1, т. 1 ЗПК, има предвид под „прилагане на търговски клаузи и условия“, като това се признава и от ответника в отговора на исковата молба. Явно защо обаче ответникът отказва да посочи и следващата логична стъпка, която изискванията за добросъвестност (честно информиране на другата страна за условията по договора) налагат – да се съобщи точният и правилно изчислен ГПР с неустойката. Необявяването на това обстоятелство на потребителя прави договора за кредит нищожен поради липса на реквизит – правилно посочен ГПР съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това е без значение, че ответникът има икономически интерес да предвиди неустойка – това не се оспорва, въпросът е пропорционална ли е неустойката и дали честно е запозната ищцата като потребител с последиците .

Изключването й от ГПР и уреждането й в допълнително споразумение към Договора за потребителски кредит Стандарт № 40034383785 представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за подобен вид допълнителни услуги не представлява плащане за реално предоставени услуги, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максимално допустимия съгласно ЗПК размер на ГПР.

Видно от експертното заключение, посоченият в договора ГПР не е с коректно посочена стойност и при съобразяване с посочените разходи за допълнителни услуги, размерът на ГПР би надвишил както посочената в договора стойност, така и максимално допустимите стойности съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на 4 договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части.

В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.

В Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че: „разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.“ Според същото решение, „когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директивата разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

С оглед на гореизложеното, налице е нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при определяне на ГПР в процесния договор, водещо до неговата 5 недействителност на основание чл.22 ЗПК. По изложените съображения съдът счита за основателен иска за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит поради нарушение на закона - осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 и чл.23 ЗПК.

По кумулативно съединения осъдителен иск съдът намира следното:

На осн. чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

Видно от експертното заключение по приетата СИЕ, чистата стойност на кредита е изцяло заплатена, тъй като ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 3033.10 лв. (1550.82 евро). С оглед установената недействителност на договора за потребителски кредит и изплащане на сума от ищцата, надхвърляща с 2000лв. (1022.58 евро) чистата стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК, същата се явява неоснователно платена по нищожен договор, при първоначална липса на основание и подлежи на връщане. По изложените съображения осъдителният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява основателен до размера от 944.50 евро, включващ сумата от 405.90 евро договорна възнаградителна лихва и 538.60 евро – неустойка.

Ищцата е претендирала деловодни разноски с приложен списък. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат съобразно изхода на спора и въз основа на доказателства за тяхното действително извършване. Предвид това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 65.84 евро внесена държавна такса; сумата от 200 евро възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 306.78 евро адвокатско възнаграждение.