Решение № 11433 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11433 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110104345 по описа за 2026 година

Производството e по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Л. Л. против С, с която са предявени следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 02880 от 18.12.2025 г., и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, бизнес процеси“ при С и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 14812,86 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл.

214 ГПК в публично съдебно заседание на 27.05.2026 г./, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 18.12.2025 г. до 18.05.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 18.02.2026 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, възникнало по силата на Трудов договор № 03485/26.11.2024г., при когото заемал длъжността „мениджър, бизнес процеси“, което било прекратено със Заповед № 02880 от 18.12.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 18.12.2025 г. Счита уволнителното основание за неосъществило се при доводи, че изложените в заповедта мотиви сочели единствено за неизпълнение на възложената работа и съответно обосновават налагането на дисциплинарно наказание. Същевременно не била установена трайност на начина на изпълнение на трудовите задължения. В заповедта не било посочено от кой момент е възникнало неизпълнението, кои качества липсват у работника и по какъв начин те се намират в пряка връзка с констатираното от работодателя неизпълнение на възложената работа, което ищецът оспорва да е осъществил. Отделно от това, поддържа, че трудовото му правоотношение е било прекратено при злоупотреба с право, тъй като посредством прилагането на основанието по чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ работодателят е заобиколил усложнения ред за налагане на дисциплинарно 1 наказание „уволнение“, проявил е недобросъвестност и по този начин е лишил ищеца от защитата, която би имал при провеждане на едно дисциплинарно производство.

Твърди, че вследствие на незаконното му уволнение е останал без работа за шестмесечен период от прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което ответникът му дължал и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочва, че последното получено в пълен размер брутно трудово възнаграждение е било в размер на 7832,99 лева, равняващи се на 4004,94 евро. По така изложените доводи, моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като претендира и осъждане на ответника за заплащане на горепосочената сума, както на сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове при доводи за законосъобразност на прекратителното основание. Счита, че непостигането на трудовите резултати от ищеца е било обективно, трайно и безвиновно състояние, което се дължало на недостатъчните му качества и умения. Последните, макар и неизброени формално в уволнителната заповед, били индивидуализирани по съдържание чрез описанието на неизпълнените задачи. При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 03485/26.11.2024г., в рамките на което ищецът е заемал длъжността „мениджър, бизнес процеси“, като същото е било прекратено от работодателя със Заповед № 02880 от 18.12.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 18.12.2025 г. Посочените правнорелевантни обстоятелства са отделени на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение № 16494/30.04.2026г., като се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства.

Твърденията за незаконност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с липсата на фактическия състав по посочения законов текст.

Фактическият състав на уволнителното основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква кумулативната наличност на три елемента: липса на качества на съответния работник или служител, които следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях.

Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ има обективен характер, т.е. не е необходимо да е налице вина на служителя, за да се приложи. По тази причина константната съдебна практика приема, че заповедта за уволнение следва да бъде мотивирана, т. е. в нея следва да се изложат конкретните качества, които липсват на лицето, с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор.

Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано с осигуряване на възможност служителя да защити правата си при оспорване на прекратяването.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, „в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да 2 посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа“. Прието е още, че съдържанието на това понятие включва трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, за да индивидуализира волеизявлението при прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. В ТР № 4/2021 г. ВКС е приел също така, че за да е налице индивидуализация на волеизявлението, достатъчно е в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата - начинът, по който работникът се справя с възложената работа.

Тъй като основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно – става въпрос за обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост, опит или природни дадености като: съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние в работата на служителя. В резултат на тази липса служителят трябва да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения.

Доколкото качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, тяхното наличие или отсъствие очевидно не може да бъде измерено пряко, поради което за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на едно от тях. (решение № 318 от 11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014 г., г. к., IV Г. О. на ВКС, решение № 81 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., г. к., IV Г. О. на ВКС и др.).

В разглеждания случай в мотивите на Заповед № 02880 от 18.12.2025 г. са изброени причините за прекратяване на договора с ищеца по следния начин: „няма разработени и въведени стратегии за процесно управление в организацията; няма създадена адекватна документация, включително карти на процеси, блок-схеми и други визуализации на бизнес операциите; няма интегрирани иновации и нови технологии в работните процеси; няма извършен стратегически анализ на съществуващите функции на бизнес процесите и предоставени препоръки за подобрения; не е осъществил ефективна координация между заинтересованите страни в организацията за идентифициране на ключови области за подобрение; и др.“.

При съобразяване на изложеното по приложението на основанието по чл. 328, ал.

1, т. 5 КТ, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е мотивирана по надлежен начин – посочени са задълженията, които работникът и настоящ ищец не е в състояние да изпълни, и резултатът от тази му неспособност – фактическото неизпълнение на възложената му работа.

На следващо място, доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към 3 нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати (в този смисъл са и Решение № 179/07.11.2016 г. по гр.д. 1237/2016 г., ВКС, III ГО, Решение № 202/ 19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г., ВКС, ІV ГО и Решение № 564/22.01.2013 г. по гр. д. № 1774/2011 г., ВКС, ІV ГО).

С представената по делото и неоспорената от страните длъжностна характеристика на заемащия длъжността „мениджър, бизнес процеси“ са вменени следните основни трудови задължения: „Управлява и координира всички дейности, свързани с анализа и оптимизацията на бизнес процеси; Разработва, въвежда и наблюдава стратегии за процесно управление в организацията; Ръководи комуникацията с външни консултанти за разработване и внедряване на най-добрите практики в областта на бизнес процесите; Извършва стратегически анализ на съществуващите функции на бизнес процесите и предоставя препоръки за подобрения; Осигурява ефективна координация между заинтересованите страни в организацията за идентифициране на ключови области за подобрение; Следи изпълнението на предложените оптимизации, като използва DMAIC принципите (дефиниране, измерване, анализиране, подобряване и контрол); Създава и управлява документация, включително карти на процеси, блок- схеми и други визуализации на бизнес операциите; Организира и провежда регулярни срещи за мониторинг и обратна връзка относно напредъка на оптимизациите; Контролира ресурсите и планира проекти за подобрение в сътрудничество с ръководството; Участва в стратегическото планиране на организационното развитие, като интегрира иновации и нови технологии в работните процеси; Ръководи екипа от специалисти, ангажирани с анализ и подобрения на процесите, осигурявайки подкрепа, обучение и мотивация; Гарантира спазването на фирмените стандарти, вътрешните правила и регулаторните изисквания; Изпълнява всяко задължение, законосъобразно изискано от ръководството, свързано с фирмените интереси, както и всички други задължения, спрямо Правилника за Вътрешния трудов ред, вътрешните актове, индивидуалния договор и допълнителни споразумения към него; Изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността“.