Определение № 544 от 14.12.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500417 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, вр.чл.95, ал.5 ГПК и е образувано по частната жалба на Т. Б. Ш. от гр. С., чрез адв.С. М. от САК (упълномощена, съгласно представените с частната жалба Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, само за изготвяне на частна жалба против определение № 543/13.10.2023 г. по гр.дело № 20232200100288/2023 г. на Окръжен съд Сливен), против определение № 543/13.10.2023 г. на Окръжен съд - Сливен по гр.дело № 20232200100288/2023 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката да й бъде предоставена правна помощ по горепосоченото дело, изразяваща се в назначаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство, поради липса на парични средства за адвокатска защита.

Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. По-конкретно се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед финансовото и имущественото, както и здравословно й състояние, молителката-ищец отговаря на критериите за предоставяне на правна помощ, но неправилно е намерил, че не са налице предвидените в закона обективни критерии, а именно, че “при разглеждане на делото пред този съд като първоинстанционен предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващата за правна помощ ищца”. Твърди се, че съдът не е съобразил, че в случая интересите на правосъдието изискват наличието на квалифицирана правна помощ при осъществяване на процесуално представителство.

Излагат се твърдения, че с отказа да й предостави правна помощ, 1 съдът отказва на ищцата достъпа до съд. Позовава се на Директива 2003/8, съгласно която предоставянето на правна помощ може да бъде отказано, ако молбата се отнася за претенция, възникваща директно от търговската дейност или дейността на кандидата като самостоятелно заето лице. Сочи се, че само в тези конкретни случаи се поема рискът от лишаване на страна от правото й на достъп до съд вследствие на претеглянето на противоречиви интереси, а именно на интереса на страните да представят своята позиция и този на държавите да осигурят добро правораздаване, като едновременно с това контролират публичните си разходи. Цитира се практика на СЕС, съгласно която липсата на правна помощ би лишила жалбоподателя от справедливо изслушване (Airey v. Ireland, точка 51). Твърди се, че от съществено значение е съдът да даде мотиви за отказ на правна помощ и да разгледа молбите за правна помощ с необходимата грижа (Tabor v. Poland, §§ 45- 46; Saoud v.

France, §§ 133-36), което в случая не е направено.

С частната жалба адв.М. е заявила искане да й бъде присъдено адв.възнаграждение за оказаната безплатна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗАдв.

За да се произнесе по оплакванията на частния жалбоподател, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Производството по гр.дело №20232200100288/2023 г. по описа на Сливенски окръжен съд е образувано, след като с влязло в сила решение № 136 от 26.06.2023 г. по в.гр.д.137/2023 г. по описа на Сливенски окръжен съд, е обезсилено като недопустимо - постановено от некомпетентен съобразно правилата за родова подсъдност съд, решение № 71 от 31.01.2023 г. по гр.д.№ 1648/2022 г. по описа на РС Сливен, с което са били отхвърлени предявените от Т. Б. Ш. в условията на евентуално съединяване искове срещу С. Х., роден на **.**.**** г. чрез неговата майка и законен представител Н. С. Х., за обявяване нищожността на саморъчно завещание от **.**.**** г. на В. Д. Ш.В., евентуално - за намаляването му до размера на запазена за ищцата част от наследството, са отхвърлени, и делото е изпратено за разглеждане от Сливенски окръжен съд като родовокомпетентен първоинстанционен съд съгласно чл.104, т.4 ГПК.

С определение № 479 от 12.09.2023 г. ОС Сливен е приел, че исковете са допустими, насрочил е делото за открито съдебно заседание и е постановил, че по доказателствата ще се произнесе след изслушване на страните в съдебно заседание.

Преди първото открито съдебно заседание с нарочна молба ищцата Т. Б. Ш. е поискала да й се предостави правна помощ, изразяваща се в назначаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство по делото, поради липсата на парични средства за заплащане на адвокатска защита. Ищцата е посочила, че при разглеждане на гр.д.1648/2022 г. на СлРС е била представлявана от адв. П. С.-М., в производството по в.гр.д.137/2023 г. на СлОС - от адв.С. А. М., които адвокати са били упълномощени да я 2 представляват само за конкретното производство. Посочила е, че възнагражденията на адвокатите е заплатила с изтеглен кредит, но понастоящем е безработна и с призната 30% неработоспособност. С молбата си е представила регистрационна карта от Д„БТ“ – Изток и ЕР на ТЕЛК № 359/05.02.2021 г. Приложила е и декларация за материално и гражданско състояние, в която е декларирала липса на източник на доходи; липса на средства за издръжка; притежава апартамент в гр.София с площ от 48 кв.м; страда от заболяване, което налага разходи в размер на 200 лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, като е приел, че с оглед декларираното от молителката финансово, имуществено и здравословно състояние, ищцата отговаря на критериите за предоставяне на правна помощ, но не са налице предвидените в закона обективни критерии, а именно - в случая, предвид липсата на предвидена от закона задължителна адвокатска защита, както и с оглед осъществените процесуални действия с участието на адвоката в две инстанции до момента, вкл.липсата на искания за събирането на нови доказателства с подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващата за правна помощ ищца.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.23, ал.3 от ЗПрП, по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Видно от подадените от молителката декларация, регистрационна карта от Д„БТ“ – Изток и ЕР на ТЕЛК, към момента на подаване на молбата ищцата не получава месечен доход, не упражнява дейност като търговец, няма парични влогове, няма средства за издръжка, притежава жилище в гр.София от 48 кв.м, и страда от заболяване, което изисква периодични разходи в размер на 200 лв. месечно. Тези данни водят до извод, че молителката не притежава доходи и имущество, от които може да реализира доходи, с които да покрива ежемесечните си нужди, вкл.евентуално медицински, и това препятства възможността й да си осигури адвокатска защита.

Съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице основание по чл.24 ЗПрП да се откаже предоставяне на такава на ищцата, тъй като предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, 3 която тя би донесла на лицето.

Действително при разглеждането на делото в производството пред РС Сливен и ОС Сливен, ищцата, представлявана от адвокати в тези производство, е ангажирала доказателства и е осъществила съответните процесуални действия. На второ място действително с подадената въззивна жалба срещу решението на районния съд, ищцата не е поискала събиране на нови доказателства.

След обезсилване на решението на РС Сливен обаче (и то – поради това, че искът не му е бил родово подсъден), производството започва пред ОС Сливен отначало, при което предстои освен приобщаване на събраните вече по делото писмени доказателства, евентуално ангажиране на допълнителни доказателства (в този смисъл е и определение № 479 от 12.09.2023 г. по гр.д.288/2023 г. на ОС Сливен), а поради принципа на непосредственост, предстои изслушване на вещото лице по приетата по гр.д.1648/2022 г. на РС Сливен съдебно-графологическа експертиза, евентуално събиране на гласни доказателства.

Всичко това сочи, че при предстоящото производство, започващо отначало, ищцата би имала нужда от адвокатска защита, съотв.предоставянето й не би било неоправдано по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 ЗПрП от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето.

Поради несъвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови уважаване на молбата на ищцата за предоставяне на правна помощ.

Съгласно чл.81 от ГПК, с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. в исково производство, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл.78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски.

Доколкото в конкретния случай исковото производството все още е висящо пред първоинстанционния съд, и по него няма произнесено решение, разноските за адвокатско възнаграждение за осъществена от адв. М. безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., към момента не се дължат. Дължимостта на адвокатското възнаграждение на адв.М. следва да бъде определено от съда съобразно чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 543/13.10.2023 г. на Окръжен съд - Сливен по гр.дело № 20232200100288/2023 г., с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл. 95 ГПК на ищцата Т. Б. Ш., за предоставянето на правна помощ по гр.д.288/2023 г. по описа на Сливенски окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:.

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на Т. Б. Ш., ЕГН **********, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д.288/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, за процесуално представителство и защита, до приключване на производството пред първата инстанция.

ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно препис от настоящото определение на АК - Сливен, за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, във връзка с допуснатата от съда правна помощ.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5