Решение № 930 от 12.08.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500312 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 1463/22.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1753/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 2 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на П. Г. П., следните суми на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следните суми: 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение по досъдебно производство 60-Пр/2014 г. на Военно-окръжна прокуратура - София в извършване на престъпления по: чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху 120 000 лв., считано от 22.12.2020 г. до окончателното плащане; обезщетение за имуществени вреди от описаното незаконно обвинение, състоящо се от следните суми: 9 600 лв. - адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното плащане; 16 523, 98 лв. обезщетение в размер на законната лихва от 10.03.2015 г. до 25.02.2021 г. върху 27 279 лв. обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия с повече от 10 години стаж; 30 732, 42 лв. - обезщетение в размер на законната лихва от 31.05.2014 г. до 21.07.2021 г. върху отделните помесечни разлики в брутното трудово възнаграждение, които не са били изплатени на ищеца от момента на временното му отстраняване от длъжност на 22.04.2014 г. до освобождаването му от длъжност на 10.03.2015 г., които са за 44 907, 08 лв.; 1 039, 03 лв. обезщетение за допълнително материално стимулиране за 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното плащане 1 обезщетение; 441,36 лева – обезщетение за социално-битово и културно обслужване за 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане; 20 лв. - разноски по делото, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ;, както и да заплати на адв. Д. В. сумата от 4 053, 02 лв. адвокатско възнаграждение. Отхвърлен е иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от П. Г. П. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв.; обезщетение в размер на законната лихва от 10.03.2015 г. до 25.02.2021 г. върху 27 279 лв. - обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия с повече от 10 години стаж за разликата над 16 523, 98 лв. до пълния предявен размер от 19 291,20 лв.

С решение № 5423/25.10.2023 г., постановено по горепосоченото дело, са отхвърлени исканията на П. Г. П. за допълване на решението от 22.03.2023 г. и за изменението му в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение от 22.03.2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от ищеца П. Г. П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Решаващият съд не е посочил в мотивите на съдебното решение дали приема или не, че са му причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди.

Само малка част от тези вреди са маркирани в съдебното решение при описване на фактите, но изцяло не са обсъдени при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поддържа, че определеното от решаващия съд обезщетение е в намален размер, в нарушение на чл.52 ЗЗД, като не са оценени претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Депозирана е въззивна жалба от ответника срещу решението от 22.03.2023 г., в частта, с която са уважени предявените искове. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че ищецът не е представил пред първата инстанция годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди, както и че тези вреди са пряк и непосредствен резултат от обвинението. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока. Счита, че продължителността на наказателното производство от 6 г. и 8 месеца, не е прекомерна, предвид фактическата и правна сложност на делото, което е водено срещу 8 лица, повдигнати са по няколко обвинения на всяко от лицата и много от обвиненията са били за продължавано престъпление по чл.26 НК. Досъдебната фаза на наказателното производство е продължила от 22.04.2014 г. до 31.03.2015 г. Счита, че за продължителността на делото в съдебната фаза ответникът не следва да носи отговорност. На ищеца не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Счита, че не следва да отговаря за разгласяването на наказателното дело от средствата за масова информация. Определеното от решаващия съд обезщетение е в нарушение на чл.52 ЗЗД и е завишено по размер. По делото 2 не е установено наказателното производство да е повлияло трайно и необратимо върху физическото и психическо състояние на ищеца. В мотивите решаващият съд не е обсъдил как е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Не са изложени мотиви и относно претърпените от ищеца имуществени вреди, които са своевременно оспорени от ответника с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба то ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу решението от 25.10.2023 г. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не следва да се присъди законна лихва върху имуществените вреди върху сумата, внесена като гаранция. С присъждането на законна лихва не би се стигнало до анатоцизъм, както неправилно е приел решаващия съд. Неправилно е определен и размерът на адвокатското възнаграждение, присъден в полза на процесуалния представител на ищеца. Съдът е определил размер въз основа на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е сумирал цента на предявените искове, а не ги е определил върху всяка една от исковите претенции, съобразно чл.2, ал.5 от същата наредба. Моли съда да отмени решението от 25.10.2023 г. и да уважи молбата му за допълване на съдебното решение и да присъди законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, както и да измени решението от 22.03.2023 г. в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че към 2009 г. е имал над 20 години юридически стаж, от които над 15 г. в органите на съдебната власт – следовател, прокурор – завеждащ отдел във ВКП, съдия в Софийски военен съд и Военно-апелативен съд. От 2004 г бил заместник на административния ръководител – председателя на Военно-апелативния съд, а от 2009 г. – административен ръководител – председател на Военноапелативния съд. На 08.12.2004 г. със заповед на министъра на отбраната бил приет на кадрова служба и повишен във военно звание „полковник“. С постановление от 22.04.2014 г. на прокурор от ВОП – София по ДП № 60Пр/2014 г. по описа на ВОП бил привлечен като обвиняем за три тежки умишлени престъпления от обща характер в длъжностното му качество – чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК. С решение от 15.05.2014 г. на ВСС ищецът бил временно отстранен от длъжност „председател на Военно-апелативен съд“ и от длъжност „съдия“ до приключване на наказателното производство срещу него. С постановление от 17.12.202014 г. ищецът бил повторно привлечен като обвиняем да две тежки умишлени престъпления от общ характер в 3 длъжностното му качество - по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.248, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Въз основа на подадено от ищеца заявление от 10.02.2015 г. с решение на ВСС от 26.02.2015 г. бил освободен от длъжността „административен ръководител-председател“ на Военно-апелативния съд и от длъжността „съдия“ във военно-апелативния съд, считано от 10.03.2015 г. от същата дата бил освободен и от военна служба. За периода от отстраняването му от длъжност не е получавал трудово възнаграждение, ме му е изплащано допълнително материално стимулиране и за социално-битовото и културно обслужване. На 31.03.2015 г. ВОП внесла обвинителен акт срещу ищеца за това, че през 2009 г. в качеството му на длъжностно лице – председател на Военно-апелативен съд, е присвоил чужди пари в големи размери, поверени му да ги управлява – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, както и че през 2009 г. – 2010 г. като председател на Военно-апелативен съд представил неверни сведения пред дирекция „Оперативна програма %Административен капацитет“ към МФ, за да получи Военно-апелативен съд средства, предоставени от ЕС по оперативна програма – престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. След поредица от отводи от Софийски военен съд и Военен съд – Сливен с определение на ВКС е образувано НОХД № 2833/2015 г. по описа на СГС, НО, 19 съставпроведени били 31 съдебни заседания, много от които били целодневни с участието на ищеца. С присъда № 161/21.06.2019 г. на СГС бил признат за виновен и осъден за извършване на част от деянията, включени в престъплението по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като поради изтекла давност не му било наложено наказание. Признат бил за невинен и оправдан за останалите деяния. С присъда № 16/04.12.2020 г., постановена по ВНОХД № 1130/2020 г. по описа на САС, НО, 3 състав, бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.248а НК в цялост. Съдът приел несъставомерност на инкриминираното деяние. Присъдата в оправдателната й част била потвърдена, като съдът приел, че не е извършил деянието „длъжностно присвояване“. Постановената оправдателна присъда влязла в сила на 22.12.2020 г. На 25.02.2021 г. му било изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ в размер на 27 279 лв., а на 21.07.2021 г. – обезщетение в размер на 40 416, 37 лв., на основание чл.231 ЗСВ, след приспадане на удръжките. Отказано му било изплащането на ДМС, както и СБКО.

Наказателното производство продължило 6 години и 8 месеца, през което били накърнени честта и доброто му име на почтен гражданин. Особено бил засегнат от обстоятелството, че го обвинявали в извършването на престъпление в професионалното му качество – като магистрат, административен ръководител и военен. Положил усилия и отделил време, за да организира защитата си. Изключително тежко понесъл повдигнатото обвинение, което се отразило негативно на здравословното му състояние.

Непосредствено след привличането му като обвиняем развил тревожнодепресивно разстройство с депресивни епизоди. Загубил съня си, апетит, отслабнал значително, започнал да се чувства трайно изморен, обезверен, в състояние на постоянна безпомощност. Преживяното му създало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период от време. Притеснението му се задълбочило след постановяване на присъдата от СГС, с която бил признат за виновен по част от повдигнатите му обвинения. Това му създало 4 постоянен страх, че може да бъде осъден по всички обвинения, макар да е невинен. Повдигнатото му обвинение било широко отразено в медиите, включително в новинарските емисии по националните телевизии в хода на цялото наказателно производство. в много от отразяванията на наказателното производство изрично се посочвало, че информацията е предоставена от прокуратурата или се възпроизвеждали материали по делото. В медиите и пред обществото бил заклеймен, че е извършил престъпления в качеството си на съдия и ръководител на Военно-апелативния съд, като е присвоил големи парични суми и така е ощетил бюджета на съда, че е злоупотребил с предоставените средства от ЕС. към момента все още имало общодостъпни репортажи и статии по този въпрос. Непоправимо били засегнати неговия престиж и професионална репутация, изграждани с десетилетия в професионалната му среда. Сериозно било накърнено и правото му на труд, възможността му да се развива професионално. За период от 9 месеца останал без работа, без доходи, без социално и здравно осигуряване. Бил притеснен, че не може да се грижи за семейството си и са го издържа. По тази причина подал молба за напускане, поради което окончателно бил лишен от възможността да се развива професионално като магистрат.

Разпечатката съдържа 24 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f48b098c-907b-4082-8341-247c4baca5dd