Решение № 1770 от 05.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1770 гр. Русе, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20234520105123 по описа за 2023 година

Ищецът “Заложна къща Монарх Кредит Груп” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Рила” № 44, ЕИК 202277628, представлявано от управителя Цветелина Светославова Стоилова, твърди, че на 24.09.2022г. между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем, обективиран в Заложен билет № 118830 от 24.09.2022г. и разходен касов ордер № 18392/24.09.2022г., неразделна част от него, за сумата в размер на 250.00 лева – главница, ведно с уговорена лихва и такса за отпускане на заема. За обезпечаване на предоставения паричен заем, заемателят по договора е предоставил като залог на заемодателя, следната своя движима собственост: Електрически скутер /тротинетка/, марка и модел: „Segway NineBot”, ведно със зарядно устройство, модел:

Simply moving, сер.№ ок2204с0256. В изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, заемателят е декларирал, че заложената от него вещ е лична собственост и е придобил същата чрез покупка. Впоследствие се оказало, че предадената в залог вещ не е негова собственост. При извършена проверка, служители на ОД МВР – гр.Русе са установили, че търсен от тях електрически скутер /тротинетка/ и инкриминирана вещ е заложена от лицето И. Д. И. по договор за заем, обективиран в заложен билет № 118830 от 24.09.2022г. Вещта е изискана от тях и предадена от управителя на Заложната къща с Протокол за доброволно предаване от 26.01.2023г., във връзка с образувано ДП № 631/2022г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – гр.Русе /пр.№ 6372/2022г. по описа на РРП/ като веществено доказателство и предмет на кражба. Към настоящия момент полученият заем от ответника не е върнат, а заложената вещ не е във владение на заложната къща и не може да бъде продадена по предвидения в Наредбата за дейността на заложните къщи ред, нито е направено искане за продължаване на срока на договора за заем 1 или разсрочване на задължението, а още по-малко за подновяване на иззетата вещ, предмет на залога. Със заявление с вх.№ 19221 от 27.06.2023г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.дело № 3341/2023г. по описа на РРС и е била издадена Заповед № 1611/29.06.2023г. в полза на кредитора Заложна къща Монарх Кредит Груп” ЕООД за следните суми: 250.00 лева – главница, 69.00 лева – договорна лихва, 505.98 лева – такса за отпускане на заема, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и 25.00 лева – направени разноски за заплатена държавна такса. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, както и след извършена справка, че той няма регистрирани действащи трудови договори. Било указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответника, което той прави по настоящото дело. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. Д. И., че му дължи сумите от 250.00 лева – главница, 69.00 лева – договорна лихва, 505.98 лева – такса за отпускане на заема, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3341/2023г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът И. Д. И. призован по регистрираните му постоянен и настоя адрес не е открит. Назначеният му особен представител оспорва предявения иск, като твърди, че той към момента е недоказан, поради липсата на доказателства, че заложената вещ не е собственост на залогодателя. Твъди и че декларацията по чл.14, ал.3 не е подписана от залогодателя. Евентуално твърди, че ако ищецът докаже обстоятелството, че заложената вещ не е собственост на залогодателя, предявеният иск за главница от 250.00 лева е вероятно основателен, а иска за договорна лихва в размер на 69.00 лева също е вероятно основателен и иска за начислените такси в размер на 505.98 лева също е вероятно основателен до размера на 505.08 лева и следва да бъде отхвърлен за горницата от 0.90 лева От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.09.2022г. между ищеца и ответника е бил сключен договор за предоставяне на паричен заем, обективиран в Заложен билет № 118830 от 24.09.2022г. и разходен касов ордер № 18392/24.09.2022г., неразделна част от него, за сумата в размер на 250.00 лева – главница, ведно с уговорена лихва и такса за отпускане на заема. За обезпечаване на предоставения паричен заем, заемателят по договора е предоставил като залог на заемодателя, следната своя движима собственост: Електрически скутер /тротинетка/, марка и модел: „Segway NineBot”, ведно със зарядно устройство, модел: Simply moving, сер.№ ок2204с0256. При 2 извършена проверка, служители на ОД МВР – гр.Русе са установили, че търсен от тях електрически скутер /тротинетка/ и инкриминирана вещ е заложена от лицето И. Д. И. по договор за заем, обективиран в заложен билет № 118830 от 24.09.2022г. Вещта е била изискана от тях и предадена от управителя на Заложната къща с Протокол за доброволно предаване от 26.01.2023г., във връзка с образувано ДП № 631/2022г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – гр.Русе /пр.№ 6372/2022г. по описа на РРП/ като веществено доказателство и предмет на кражба. По делото не се спори, че към настоящия момент полученият заем от ответника не е върнат, а заложената вещ не е във владение на заложната къща и не може да бъде продадена по предвидения в Наредбата за дейността на заложните къщи ред, нито е направено искане за продължаване на срока на договора за заем или разсрочване на задължението, а още по-малко за подновяване на иззетата вещ, предмет на залога.

Въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление с вх.№ 19221 от 27.06.2023г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е било образувано ч.гр.дело № 3341/2023г. по описа на РРС и е била издадена Заповед № 1611/29.06.2023г. в полза на кредитора „Заложна къща Монарх Кредит Груп” ЕООД за следните суми: 250.00 лева – главница, 69.00 лева – договорна лихва, 505.98 лева – такса за отпускане на заема, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и 25.00 лева – направени разноски за заплатена държавна такса. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, както и след извършена справка, че той няма регистрирани действащи трудови договори, като било указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответника, което той прави по настоящото дело.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е предявен в срока по чл.415 от ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото и неоспорени писмени доказателства установяват възникването на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения между страните по договор за заем, сключени по реда наНаредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК), размерът на предоставените в заем парични средства, срокът на договорите и обезпечението, което е дадено. Съгласно НДЗК, след изтичането на срока за връщане на взетата сума – в случая до 24.10.2022г., ако задължението на залогодателя не бъде изпълнено, заложната къща задържа заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на този срок съхранява вещта и не може да се разпорежда с нея. След изтичането на този седмодневен срок заложната къща може сама да продаде заложената вещ, ако заложната ѝ цена е под 5 000.00 лева и да се удовлетвори предпочтително от цената ѝ, както и в настоящия случай. В разпоредбата на чл.23, ал.2 от Наредбата изрично е предвидено, че 3 заложният кредитор не може да придобие собственост върху заложените вещи независимо от това каква е тяхната стойност. Продажбата на заложената вещ обаче е само една от възможностите на кредитора да удовлетвори вземането си по договора. Неосъществяването на продажба на заложените вещи не лишава заложния кредитор от правото да претендира изплащане на предоставената в заем сума, заедно с уговорената договорна лихва. В случая тази възможност изобщо не съществува за ищеца, тъй като заложената вещ не е била собственост на ответника и по НОХД № 40/2024г. по описа на РРС е върната на действителния собственик. По изложените съображения, след като е доказано наличието на сключен договор за заем между страните и предоставянето на посочената по-горе сума на ответника, не са налице доказателства за заплащане на това задължение или за продажбата на заложената вещ, то предявения иск като непроизтичащ от неравноправни или недействителни клаузи (доколкото за такива съдът извършва служебно проверка) следва да се приемат за доказани по основание. Следва да се има предвид, че съобразно клаузите на договора същият е изключен от приложното поле на ЗПК на основание чл.4, ал.1, т.11 от ЗПК, но дори и същите да бяха приложими по отношение на него, то изискванията на закона са спазени, тъй като ГПР не надвишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съдът съобразява и това, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.06.2023г. дължимата възнаградителна лихва възлиза на 69.00 лева, а размерът на начислените такси за периода възлиза на 505.08 лева, с оглед на което иска за начислените такси в размер на 505.98 лева също е основателен, но само до размера на 505.08 лева и следва да бъде отхвърлен за горницата от 0.90 лева.

Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен иск е доказан както по своето правно основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на И. Д. И., че дължи на ищцовото търговско дружество сумите от 250.00 лева – главница, 69.00 лева – договорна лихва, 505.08 лева – такса за отпускане на заема, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3341/2023г. по описа на РРС. Искът в частта за претендираните начислени такси следва да бъде отхвърлен за сумата от 0.90 лева, като неоснователен.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и с оглед уважаването на предявения положителен установителен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 3341/2023г. по описа на РРС, разноски в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения положителен установителен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 1 727.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, държавна такса за издаване на съдебни удостоверение, възнаграждение на назначения особен представител на ответника и възнаграждение на 4 редовно упълномощения от ищеца адвокат.