Определение № 47 от 16.01.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. София, 13.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20221800500949 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК

Образувано е по жалба с вх. № 1446/28.04.2022г. на Х. И. Х.а – И. срещу Определение № 116/07.04.2022г. по гр.д. 420/2021г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което е оставен без разглеждане предявеният от нея иск за делба на недвижим имот и производството по делото е прекратено, както и по жалба с вх. № 2934/29.08.2022г. на същата жалбоподателка срещу Определение № 261/03.08.2022г. по гр.д. 420/2021г., с което е осъдена да заплати разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В жалба с вх. № 1446/28.04.2022г. тя твърди, че атакуваният акт е нищожен, а при условията на евентуалност - неправилен, тъй като районният съд бил достигнал до неправилни изводи за идентичност на имота, предмет на висящото гр.д. 420/2021г. (а именно - парцел XXII-38 с площ от 645 кв.м.), и имота, предмет на гр.д. 365/1988г. по описа на РС – гр. Сливница, което производство е било за делба на парцел XXIII-38 с площ от 695 кв.м. и е приключило със съдебна спогодба. Сочи, че допуснатите в акта пороци се дължат на обстоятелството, че съдът не е извършил индивидуализация на имота, предмет на висящото производство по делба, както и че ако го беше сторил, е щял да открие липсата на идентичност между предмета на двете производства. Заявява, че двата парцела са съседни, и че в образуването им е залегнал някогашният имот с пл. № 8, собственост на общия наследодател на съделителите Г. М. В., представляващ дворно място от около 1000кв.м. съгласно Нотариален акт № 41, том 16, нот.дело № 2936/1974г. на IV нотариус при СРС.

Посочва, че парцел XXIII-38 с площ от 695 кв.м. (сега - УПИ XXIII-38), който е предмет на гр.д. 365/1988г., е образуван от част от имот с пл. № 8, както и от придадени по силата на дворищната регулация 260 кв.м. Същият е поставен в дял на С. М., чийто наследник е Р. М.. Последната от своя страна го била прехвърлила на Е. Е. И. - Б. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 110, том 3, рег. № 3880, нот. дело 473/2021г.

1

Уточнява, че, от друга страна, УПИ XXII-38 с площ 645 кв.м. е също част от някогашния имот с пл. № 8, но той е с различна квадратура и никога не е бил предмет на друго дело. Твърди, че към настоящия момент УПИ XXII-38 е съсобствен между наследниците на Г. М. В..

Излага доводи за това, че урегулирането на един имот може да доведе до неговото фрагментиране, и от него да се образуват няколко нови поземлени имота, като промяната в правното положение на един от тях не засяга (съ)собствеността върху останалите.

Заключава, че РС – гр. Сливница се е произнесъл по непредявен спор и за имот, който не е предмет на делото. Моли за прогласяване нищожността на акта, а при условията на евентуалност – за отмяна на същия поради неговата неправилност, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания, как да бъде индивидуализиран всеки конкретен имот.

Постъпил е отговор от М. С. със становище за неоснователност на частната жалба. С. изтъква, че актът е постановен от надлежен орган в рамките на правораздавателната власт на съда, съставен е в писмена форма и е подписан от районния съдия, чиято воля е разбираема, поради което е валиден. Счита за несъстоятелно твърдението на жалбоподателката, че определението било немотивирано. Оспорва твърденията й за неправилност на акта, като сочи, че съдът е извършил служебна проверка в архива при РС – Сливница, и, от представената искова молба и протокол от 25.08.1988г., е установил, че страни по гр.д. 365/1988г. са наследодателите на страните по настоящото дело. То е имало за предмет делбата на съсобствения имот, индивидуализиран в Нотариален акт № 41, т. 16, дело 1936/1974г., като същият е възложен в дял на С. Г.ов М., с което съсобствеността върху него е прекратена. Твърди, че от протокола от 25.08.1988г. по гр.д. № 365/1988г. по описа на РС – гр. Сливница се установява, че към 1988г. спрямо имота, индивидуализиран съгласно Нотариален акт № 41, т. 16, дело 1936/1974г., са били извършени регулационни процедури и одържавяване на част от терена.

Така, от терена с площ около 1000кв.м. по Нотариален акт № 41/1974г., е била обособена площ от 695кв.м., която била поставена в дял на наследодателя на ответницата Р. С. М., а именно С. М.. Останалата част с площ от около 305 кв.м. била отчуждена, поради което аргументите за възникнала съсобственост върху УПИ XXII- 38 с площ от 645 кв.м. били неоснователни. Твърди още, че за този имот е отстъпено право на строеж в полза на И. М. (наследодател на Е.

С.) и Д. Р.а (наследодател на М. С. и Н. Р.). Счита, че имотът по н.а. № 41/1974г. не само не съществува, но и че една част от него вече е била предмет на делба, а другата е отчуждена. Поддържа, че претенцията за съсобственост на имот с площ от 645 кв.м. е необоснована, а УПИ XXII-38 с площ от 645 кв.м. е друг имот, нямащ нищо общо с процесния по н.а. № 41/1974г., тъй като парцел УПИ XXII-38 е одържавен. Моли съда да потвърди обжалвания акт.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 2934/29.08.2022г. срещу Определение № 261/03.08.2022г. по гр.д. 420/2021г. на СлРС от същата жалбоподателка, в която се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателката сочи, че чл. 80 от ГПК предвижда, страната, поискала присъждане на разноски, да представи списък, като правната последица от непредставянето му е лишаване на страната от правото да иска изменение на акта в частта за разноските. Сочи се, че 2 списъкът на разноските представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, както и че по делото списък въобще не е представен, макар и да е направен само един разход, поради което искането е недопустимо.

Жалбоподателката намира също, че съдът не бил съобразил задължителните указания на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, тъй като по делото не са представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. Изложено е становище за прекомерност на възнаграждението, с оглед етапа, на който се намира делото. Твърди, че съдът не просто е допуснал допълване на Определение № 116/07.04.2022г., а е постановил самостоятелен съдебен акт, който надхвърля пределите на акт по чл. 248 от ГПК. Подчертава, че определението не съдържа мотиви. Моли да бъде прогласена неговата нищожност, а евентуално - да бъде отменено като неправилно.

Постъпил е отговор от същата ответница (М. С.) с твърдения за несъстоятелност на тази частна жалба. Излага аргументи за валидност на постановения акт. Твърди, че претенция за разноски е заявена още с депозиране на отговора на исковата молба, както и че в конкретната хипотеза не е приложим чл. 80 от ГПК, защото делото не е било насрочено за разглеждане в о.с.з., а вместо това исковата молба е оставена без разглеждане.

Неправилно било и позоваването на цитираното тълкувателно решение, тъй като в т. 1 от него ясно е указано, че се присъжда заплатеното адвокатско възнаграждение, когато заплащането му е отразено в договора за правна помощ, в който случай последният има характеристиките на разписка.

Изтъква, че, от една страна, възнаграждението е заплатено, като освен това същото е и съобразено с минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът установи, че жалбите са подадени от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими.

Платена е и дължимата държавна такса за разглеждането им.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Х.

Х.а- И. срещу Е. Й., Е. С., Р. М., Г. М., М. С. и Н. Р. за делба на УПИ XXII-38 в кв. 8 по плана на село Д., община Б. с площ от 645 кв.м., при съседи : УПИ XXIII-38, УПИ XXI-36, път.

Отговор на искова молба е постъпил от Н. Г. Р. (л. 42), който счита иска за процесуално допустим, не оспорва твърденията на ищцата, и моли да бъде допусната делбата. Същата позиция в срока по чл. 131 от ГПК са изразили и Е. Й. (л. 48) и Р. М. (л. 50).

Постъпили са отговори на искова молба и от М. С. и Е. С.(л. 52, л. 66), в които независимо една от друга излагат становище, че молбата е нередовна, а производството - недопустимо. Позовавайки се на индивидуализацията на имота в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 41, том XVI, дело № 2936/1974г., и Скица изх. № 471/28.05.2021г., заявяват, че същият не е правилно индивидуализиран. Посочват, че искът е недопустим, защото имотът, индивидуализиран в горния нотариален акт, е бил предмет на съдебна делба по гр.д. 365/1988г. по описа на РС – гр.

Сливница с ищец С. М., в чийто дял съгласно одобрената спогодба е поставено празно дворно място от 695кв.м., представляващо парцел XXIII-38 от кв. 8 от регулационния план на с. Д.. Твърдят, че към 1988г. спрямо имота 3 по Нотариалния акт от 1974г. с площ от 1000 кв.м. след проведени процедури по регулация и одържавяване, площ от терена в размер на 695 кв.м. е била придобита в индивидуална собственост въз основа на проведената делба от С.

М., наследодател на Р. М.. Така, с проведеното през 1988г. делбено производство, съсобствеността върху имота по Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 41, том XVI, дело№ 2936/ 1974г.била ликвидирана. Поради това и на основание чл. 299 от ГПК правят извод, че настоящото производство следва да бъде прекратено.

Също така изтъкват, че липсва съсобственост върху посочения в исковата молба УПИ парцел XXII-3 8 от кв. 8 от 645кв.м., тъй като е отстъпено право на строеж върху този имот на И. М. и Д. Р.а (на 09.05.1987г.).

Подчертават, че същият имот е бил отчужден/одържавен.

Твърдят, че имотът на Г. М. по Нотариалния акт от 1974г. е неурегулиран и включва парцел XXIII-38 и разположения северно и отчужден парцел, но в имота на Г. М. не се включва парцел с пл. № XXII-38. Той, от своя страна, е индивидуална собственост на И. М. и Д. Р.а, които са го придобили от държавата. (л. 53, абз. 6)

Заявяват, че липсва идентичност между имота, индивидуализиран подробно в Нотариалния акт от 1974г., с който се легитимира ищцата, и претендирания УПИ ХХII-38 от кв. 8 (л. 53, in fine), като единствено идентични са парцел XXII с планоснимачен № 38 от кв. 8, целият 645 кв.м. и УПИ XXII-38 от кв. 8, целият 645 кв.м.

Освен това обръщат внимание на съда, че с извършването на делбата по гр.д. 365/1988г. съдът е констатирал, че са уредени всички спорни въпроси относно наследствения имот, придобит с нотариалния акт от 1974г., и страните нямат повече претенции. Ето защо, тъй като съдебната спогодба има сила на влязло в сила съдебното решение, същото обвързва и наследниците на страните (чл. 298 от ГПК).

Подчертават още, че останалата част от наследствения имот (съгласно н.а. от 1974г.) с площ от около 300 кв.м., която се отчуждава за обществени нужди, а именно -комбиниран магазин, сладкарница и административна сграда, остава неподелена.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № 41, том XVI, дело № 2936/1974г. (л. 5 и 44), съгласно който Г. М. В. е собственик на дворно място, попадащо в строителния полигон на с. Д. с пространство от около 1 000 (хиляда) кв.м., заедно с построената върху него паянтова къща на един етаж, при съседи на цялото дворно място: Н. М., А. Т. Г., наследниците на А. М. Б. и горско стопанство.

Представени са три броя скици, две от които издадени за парцел XXII-38, кв. 8, по плана на с. Д., и една за парцел XXIII-38, кв. 8, по плана на с. Д. - съответно Скица № 979/05.08.2008г. (л. 63, 73), Скица изх. № 471/28.05.2021г. (л. 6, 45 от делото), както и Скица № 110/24.03.88г. (л. 72).

Изискани са служебно от архива на РС- Сливница и преписи от наличните книжа по гр.д. 365/1988г., а именно: искова молба на С. Г.ов срещу Г. В., В. Г., И. Г.ов и Д. Р.а, както и протокол по гр.д. 365/1988г. на Районен съд – гр. Сливница (л. 60, 75, 103). От тях е видно, че въз основа на съдебна спогодба е извършена делба на съсобствения имот, представляващ празно дворно място с пространство от 695 кв.м., при съседи: улица, И. Г.ов М., Д.

Разпечатката съдържа 42 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f48a727d-bc87-4cf4-8406-20287bf88237