Решение № 1342 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500927 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.149 от Закона за енергетиката.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрк. С. П., против Решение № 1092/11.03.2024г., постановено по гр.д.№ 7222/2023г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството против Г. Г. Т., с ЕГН: **********, искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца разликата между предявения размер на главница от 426,70 и уважения в размер на 154,47 лв. или за сумата 272,23 лв. – главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.01.2023 г. до изплащане на вземането и разликата между предявения размер от 48,30 лв. и уважения в 1 размер от 14,36 лв. или за сумата 33,94 лв., представляваща мораторна лихва за период от 02.09.2021 г. до 24.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1034/2023 г. по описа на РС-Пловдив. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна Г. Г. Т., с ЕГН: **********, гр. Пловдив, ул. ***, чрез назначения особен представител адв.В. Т. – Б., е депозирала писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Г. Г. Т. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл.

129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Изтъква, че всеки клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ ЕАД е разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 426,70 лв., която същият не е заплатил. Претендирано е и обезщетение за забава в размер на законната лихва, представляваща сбор от законната лихва, считано от падежа на всяка главница по фактура. Посочва, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Тъй като имотът е в сграда етажна собственост, топлинната енергия се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ.

2

Ответникът има качеството на потребител, като собственик на топлоснабден имот, но не е изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищецът предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.

Към исковата молба прилага Справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на топлинна енергия, доставена за процесния период на ответника, в която са посочени периоди на консумация, номера на съответната фактура и нейният падеж, както и размерът на начисленото обезщетение за забава за всеки месец поотделно. Допълнително с Молба от 15.01.2024г. са представени Публикациите на публично известните Общи условия „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за продажба на топлинна енергия в едни местен и един централен ежедневник, Заявление за откриване на партида за започване на продажба на топлинна енергия, подадено от Г. Т., ведно с приложено Удостоверение за наследници.

Ответницата Г. Г. Т., чрез назначения особен представител адв.В. Т. – Б., е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорени са изложените в исковата молба твърдения, че има качеството на потребител като твърди, че няма представени доказателства в тази насока от ищеца. Оспорва да е налице облигационно отношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, като сочи, че не са представени доказателства, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, каквито са изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ. Оспорва претенциите както по основание, така и по размер, като сочи, че извлеченията от сметка са едностранно изготвени документи и не установяват доставената топлоенергия и съответно не се ползват с доказателствена сила за това обстоятелство.

В хода на производството са приети допуснатите СТЕ, изготвена от в.л. инж.В. Ш. и ССЕ, изготвена от в.л. Р. Т..

Районният съд, за да отхвърли исковете в частта относно 3 претендираната стойност на разпределена топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., излага основни съображения, че съгласно чл. 70, ал. 4 от Общите условия на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет. Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана топлинна енергия. При неосигурен достъп до помещенията, отоплителните средства за отчитане дялово разпределение в имота и отчитащите уреди, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление. Задължението за осигуряване на достъп е нормативно установено, като съгласно чл. 70 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ (фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях).

Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. На клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота, се начислява енергия по реда на т.

6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредбата изрично предвижда, че когато не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. От своя страна редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. Това било изрично посочено в разпоредбата на чл.70, ал. 3. В съответствие с това в чл. 42, ал. 1, изр. 2 от Общите условия на топлопреносното предприятие е предвидено, че неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на продавача и от един свидетел от сградата в режим на етажна собственост.

4

Районният съд налага извод, че, за да е налице валидно удостоверяване, че не е осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от посочените лица, които да удостоверят това обстоятелство. В случая за процесния период подобни протоколи липсват, като от приетото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че е начислявано по 140 л. на денонощие само за месеците август и септември, като не става ясно по какъв начин са отчетени показанията за месец октомври 2021 г. Районният съд акцентира, че показанията на водомера за голяма част на периода с изключение на месеците август, септември и октомври са нулеви, като не става ясно дали е извършен реален отчет и налице ли са били условията за прилагане на санкцията по чл. 70, ал. 4 от Наредбата.

Ответницата не е намерена нито в заповедното, нито в исковото производство, като има данни, че лицето е в Холандия от години заедно със семейството й, като не става ясно дали действително е налице реален отчет през месец октомври 2021 г. Затова, счита, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че са били налице основания за дължимост на спорните вземания на база служебно начисляване. Не се е установило при условията на пълно и главно доказване претенцията за заплащане на стойността на разпределена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради и което претенцията за сумата от 272,23 лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана, както и също претенцията за обезщетение за забава на така претендираната главница, в размер от общо 33,94 лв.

С въззивната жалба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД са направени възражения, че Районният съд неправилно се е позовал на чл.42, ал.

1, изр. 2 от Общите условия на ЕВН ТР за продажба на топлинна енергия (ОУ), като е приел, че по делото „не е налице валидно удостоверяване, че не е осигурен достъп" до процесния имот за отчет на уредите за дялово разпределение и водомера за топла вода. В случая, точното съдържание на чл.

42, ал. 1 от ОУ е следното – „В случай, че потребител със спряно топлоснабдяване не осигури достъп до имота си, след като продавачът го е уведомил за това с писмено искане, той дължи плащане на топлинната енергия за периода на спиране на топлоснабдяването, но не повече от една година или до осигуряване на достъп за проверка. Неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на 5 продавача и от един свидетел от СЕС. Разплатените по този ред сметки следва да бъдат приспаднати от сметките на останалите купувачи в СЕС". Тази цитирана клауза от ОУ урежда отношенията между ЕВН ТР и неговите клиенти, когато: а) топлоснабдяването на определен имот от сграда – етажна собственост е било преустановено по някаква причина - неплащане и/или др. б) ЕВН ТР е уведомило писмено съответния клиент да осигури достъп до имота си, на определена дата, в) от систематичното тълкуване на чл. 42, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ОУ става ясно, че в случая са касае за осигуряване на достъп до съответния имот със спряно топлоподаване, с цел проверка за нерегламентирано възстановяване на ползването на топлинна енергия разкъсани пломби, монтирани радиатори без уреди, свалени тапи и заглушки и т.н; г) съответният клиент не е осигурил достъп до имота си на указаната му дата; д) възникване на задължение на този клиент, да заплати стойността на топлинната енергия за имота, за периода на спиране на топлоенабдявзнето. но не повече от една година или до осигуряване на достъп за проверка.