Решение № 306 от 27.10.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. гр. Хасково, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640200806 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от И.О.А. от с. Ч., обл. Х., чрез адв. П.Д. от АК Хасково срещу Наказателно постановление № 650768 – F646790 от 28.07.2022 г. издадено от Заместник - директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност глоба в размер на 3084 лева за нарушение на състава на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че фактическата обстановка била неправилно установена от наказващия орган, като процесното кредитно известие било получено на 27.01.2022 г. Счита, че НП било издадено от компетентен орган, но в административно наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, като излага подробни и конкретни съображения в подкрепа наведените в жалбата доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразно, 1 атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, както лично и чрез надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. П.Д. от АК - Хасково, заявява, че поддържа подадената жалба. В хода по същество се придържа към изложените в същата аргументи за нейната основателност, като развива конкретни съображения и в представени писмени бележки в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление. Претендира и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Заместник - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт С. Х., оспорва жалбата и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.

Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Установено в хода на административнонаказателното производство и в производството пред съда е, че И.О.А., ЕГН: ********** е физическо лице, регистриран като земеделски производител с идентификационен номер ********** с адрес: с. Ч., ул. „**********“ № **.

В хода на извършена, от свид. В. Х. Ч., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково проверка, документирана с Акт за прихващане или възстановяване № П-160002622006153-004001/03.02.2022 г. било установено, че за данъчен период м.11.2021 г. ЗП 2

И.О.А. бил подал справка – декларация с вх. № 26001890268/10.12.2021 г., в която посоченият резултат бил данък добавена стойност за възстановяване в размер на 37 381.03 лева. Установено било обаче, за същия данъчен период имало издадено кредитно известие № 6000000897/09.11.2021 г. към фактура № 6000000806/23/08.2021 г., от „*******“ *** с ЕИК: ********* с ДО 15 420.00 лева и ДДС 3084.00 лева, което не било отразено в дневника за покупки и в подадената справка – декларация по ЗДДС, цитирана по – горе за данъчен период м. ноември 2021 г. Това дало отражение и на размера на ДДС за възстановяване в посочения размер от 37 381.03 лева, вместо 34 297.03 лева. Въз основа на тези констатации, след като била изготвена и връчена покана по чл. 103 от ДОПК с № П-16002622006153-177-001/28.01.2021 г., а междувременно от свид. Л. Г. Г., обслужваща счетоводно земеделския производител било изискано и получено на 27.01.2022 г. по електронен път кредитното известие, същото било отразено в дневника за покупки и в справката декларация за месец ноември 2021 г. с подадена коригирана СД с вх. № 26001902062/31.01.2022 г.

Въз основа на тези констатации от проверката и след достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, срещу ЗП И.О.А., бил съставен на 28.03.2022 г. от свид. В. Х. Ч., Акт за установяване на административно нарушение № F646790. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него не вписал такива. На същата дата – 28.03.2022 г. било съставено от свид. В. Х. Ч. и Приложение към Акт за установяване на административно нарушение № F646790.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение все пак са депозирани с вх. № ВхК - 1753 на 30.03.2022 г. – в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка. В подадената молба, имаща характера на писмени възражения са изложени съображения, че деянието било първо нарушение и моли да не бъде налагана глоба по съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел 3 описаната фактическа обстановка, а след като приел подаденото възражение за неоснователно и че не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, наложил на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Х. Ч. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнал в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, съдът дава вяра на изложеното и от свид. Г. Т. С. като съответни на обективната истина. Не са налице обстоятелства, дискредитиращи откъм достоверност и изложеното от свид. Л. Г. Г. относно нейните действия, предприети във връзка със създалата се ситуация и за изискване изпращането на процесното кредитно известие, за отразяването му и за коригиране на справката – декларация за данъчен период месец ноември 2021 г., като за правното значение на тези факти, съдът ще изложи съображения по същество.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, с изм. и доп. в редакцията, относима към датата на процесното деяние, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не покъсно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона. Според ал. 5 на цитираната норма, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този 4 закон. По силата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лева. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на жалбоподателя, който е запознат със съдържанието му и му е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения, като доводите в обратна насока се явяват несъстоятелни.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е физическо лице, регистрирано като земеделски производител, както и по Закона за данък върху добавената стойност, а така също и че за данъчен период м.11.2021 г. е подал справка – декларация с вх. № 26001890268/10.12.2021 г., в която посоченият резултат бил данък добавена стойност за възстановяване в размер на 37 381.03 лева, без обаче, да бъде отразено в дневника за покупки, както и в справката - декларация издаденото за същия данъчен период кредитно известие № 6000000897/09.11.2021 г. към фактура № 6000000806/23/08.2021 5 г., издадено от „*******“ *** с ЕИК: ********* с ДО 15 420.00 лева и ДДС 3084.00 лева. Това, без съмнение, е дало отражение и на размера на ДДС за възстановяване в посочения размер от 37 381.03 лева, вместо 34 297.03 лева.

Жалбоподателят е адресат, с оглед изложеното по - горе на задължението, разписано с разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, като регистрираното лице, да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не покъсно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, както и на задължението да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона. Независимо от това, според ал. 5 на цитираната норма, жалбоподателят, като регистрирано лице, е бил длъжен да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 182, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, извършено на 15.12.2021 г., както правилно е определено от актосъставителя, респ. от наказващия орган и както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, тъй като от изложеното се налага извод, че в конкретния случай полученото от ЗП И.О.А. кредитно известие, издадено през м. 11. 2021 г., е следвало да бъде отразено в дневника за покупки за м. 11.2021 г., независимо от обстоятелството дали е получено през м. януари на следващата година или не. С неотразяването на кредитното известие в дневника за покупки за данъчния период, през който същото е издадено, дружеството е извършило нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което подлежи на санкциониране, тъй като в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическите лица, регистрирани по този закон, които не отразят издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. В процесния случай няма 6 спор, че неотразяването в съответния данъчен период – м.11. 2021 г., е довело до определяне на ДДС в по-малък размер, а именно посочения в санкционния акт, както и че в конкретната хипотеза не би могло да се приложи и разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, доколкото, след като е допуснало нарушение по ал. 1, регистрираното лице не е отразило данъчния документ КИ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, тоест в период м. декември 2021 г., а е сторил това едва след откриване на деянието, станало на 27.01.2022 г. Възраженията в обратна насока от страна на жалбоподателя, следва по тези доводи, да бъдат приети за неоснователни. Освен всичко, жалбоподателят е бил наясно и с реализиране на основната причина за издаване на кредитното известие, а именно сключването на