Решение № 258 от 16.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Пазарджик , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20205220103070 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД чрез пълномощника адвокат П. е предявил против ответника „Биоенерджи-2“ ООД искова молба за заплащане на сума в общ размер на 4 606.14 лв., от които незаплатено възнаграждение по договор за превоз на стоки, за което е издадена фактура № 0000009714/31.10.2019 г. в размер на 4 214 лв. с ДДС, и лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 30.10.2020 г. в размер на 392.14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Биоенерджи-2“ ООД не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат Венчев, оспорва иска по размер. Признава, че между страните са съществували договорни отношения по извършване на превоз на стоки, във връзка с които ищецът е издал процесната фактура, същата е осчетоводена в счетоводството на ответника и по нея е ползван данъчен кредит. Излага твърдения, че фактурата обективира само еднопосочен превоз на стоки, а е бил уговорен и обратен курс, който ищецът не е осъществил. Сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

1

Между страните не е спорно, а и се установява от представената по делото международна товарителница, че на 31.10.2019 г. е извършен превоз на товари – дървени палети с тегло 22 800 кг, натоварени в с. В***, Б*** и разтоварени в Д***с, А***, Г***, с изпращач „Биоенерджи-2“ ООД, превозвач „Б*** и с***“ ООД и получател „Extra fruit SA – Import – Export“.

За извършения превоз от „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД е издадена фактура № 0000009714/31.10.2019 г. на стойност 4 214 лв. с ДДС с получател „Биоенерджи-2“ ООД и срок на плащане 30 дни от датата на фактурата.

Фактура № 0000009714/31.10.2019 г. е осчетоводена в счетоводството на „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД по счетоводна сметка 411Клиенти.

Ответникът „Биоенерджи-2“ ООД признава, че фактурата е получена от него, осчетоводена е в счетоводството му и за стойността й е ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС.

На 13.10.2020 г. на ответника е връчена покана за незабавно плащане от ищеца за сумата от 4 214 лв., дължима по фактура № 0000009714/31.10.2019 г.

Размерът на дължимата лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 30.10.2020 г. е 392.14 лв. съгласно представената справка.

От страна на ответника е представено споразумение от 15.01.2020 г., според което „Биоенерджи-2“ ООД се задължава да заплати частично стойността на фактура № 0000009714/31.10.2019 г., а именно сума в размер на 2 581.70 лв., а остатъчната стойност от 1 632.30 лв. ще бъде „изчистена“ след извършване на транспорт с превозно средство на „Биоенерджи-2“ ООД за сметка на „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД с протокол за приспадане между двете страни.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗАП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена по договор за превоз и на лихва за забава.

Основателността на исковете предполага между страните да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за превоз, по което ищецът е изпълнил задължението си да осъществи превоза и е настъпил срокът за плащане на уговорената цена.

Съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за превоз не се оспорва от ответника, а и се установява 2 от представената от ищеца международна товарителница, удостоверяваща съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗАП сключването му. Товарителницата носи подписите на изпращача, превозвача и получателя, което установява извършването на превоза и получаването на товара по местоназначението му.

За извършената транспортна услуга ищецът е издал фактура на стойност 4 214 лв. с ДДС, която съгласно признанието на ответника е надлежно осчетоводена в счетоводството му и за стойността й същият е ползвал данъчен кредит. Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи, в счетоводството на длъжника, и ползването на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на ответника и доказват неговото съществуване – в този смисъл Решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.д. № 2741/2014 г. на ВКС, І т.о. Наличието на договорно отношение между страните и изпълнението от страна на ищеца на задължението му да осъществи превоза е породило насрещното задължение на ответника да заплати на ищеца уговореното възнаграждение. Настъпил е срокът за плащане – 30.11.2019 г. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил дължимото възнаграждение на ищеца в уговорения срок, поради което е изпаднал в забава.

Единственото възражение на ответника касае съдържанието на договора и по-конкретно, че е бил уговорен двупосочен превоз, който не е бил осъществен. Това възражение е въведено в процеса в първото по делото съдебно заседание, след изтичане на преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК, поради което не може да бъде ценено от съда.

Според дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. От горното следва, че когато страната не е изложила възраженията си в сроковете по чл. 133 от ГПК съдебното решение не може да се основава на такива възражения. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 133 от ГПК – например Решение № 230 по т.д. № 1090/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 5 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 822/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 104 от 29.09.2015 г. по т.д. № 3894/2013 г. на ВКС, І т.о., разпоредбите на чл. 131 и чл. 133 от ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл. 131 от ГПК ограничават съда да разширява обхвата на своето произнасяне.

В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, респективно не е направил възражение по отношение на 3 съдържанието и изпълнението на договора, от който ищецът черпи правата си. Това възражение се основава на факти, които са били известни на ответника преди завеждане на делото – още към момента на сключване на договора между страните и извършване на превоза – 31.10.2019 г. Поради това ответникът е бил длъжен да го направи в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Освен това ответникът не е направил искане за възстановяване на срока за отговор на исковата молба, каквато възможност му дава разпоредбата на чл.

64, ал. 2 от ГПК, нито не е позовал на наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 133 от ГПК, поради които е пропуснал да направи възражението своевременно. Ето защо възражението на ответника е преклудирано и съдът не би могъл да го обсъжда и да основе решението си на него.

От друга страна, дори и разгледано по същество, възражението е неоснователно. Ответникът не е ангажирал доказателства първоначалната уговорка между страните да е била за извършване на двупосочен превоз.

Напротив – както международната товарителница, така и издадената въз основа на нея фактура обективират превоз само в едната посока.

Ангажираното от ответника писмено доказателство – споразумение от 15.01.2020 г., е съставено няколко месеца след осъществяване на превоза и поради това с него не може да си установи съдържанието на договора към момента на сключването му. От същото не става ясно също така дали не е резултат от обстоятелства, които не са свързани с конкретния договор между страните. То би могло да има значение на подновяване на задължението по смисъла на чл. 107 от ЗЗД чрез замяната му с друго по съглашение с кредитора или евентуално на спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, но не и за доказване на уговорките между страните.

Твърденията на ответника се опровергават и от факта на осчетоводяване на фактурата в счетоводството му и особено от ползването на данъчен кредит за цялата стойност на фактурата. Това недвусмислено води до извода, че ответникът е приел превоза без възражения и забележки, т.е. че ищецът е изпълнил надлежно и в цялост задълженията си по договора. В противен случай ответникът не би следвало да отразява фактурата в счетоводството си като задължение към ищеца и да ползва данъчен кредит по нея, доколкото разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС свързва правото на данъчен кредит с получени стоки или услуги по облагаема доставка.

Не са налице и доказателства да е извършено прихващане на насрещни задължения, както е предвидено в представеното от ответника споразумение, в резултат от което да е погасено задължението към ищеца.

При тези изводи съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в размерите, претендирани от ищеца, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и 4 доказателствата за направата им.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Биоенерджи-2“ ООД, ЕИК 201911271, седалище и адрес на управление: с. В***, п.к. ***, Община П***, Стопански двор, представлявано от управителя А. С. П., да заплати на „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД, ЕИК 160079430, седалище и адрес на управление: гр. П***, ***, район Централен, ул. „Б***“ № *** ет. *** представлявано от управителя Д*** В*** Р***, сума в общ размер на 4 606.14 лв., от които незаплатено възнаграждение по договор за превоз, за което е издадена фактура № 0000009714/31.10.2019 г. в размер на 4 214 лв. с ДДС, и лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 30.10.2020 г. в размер на 392.14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Биоенерджи-2“ ООД, ЕИК 201911271, седалище и адрес на управление: с. В***, п.к. ***, Община П***, Стопански двор, представлявано от управителя А. С. П., да заплати на „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД, ЕИК 160079430, седалище и адрес на управление: гр. П***, ***, район Централен, ул. „Б***“ № *** ет. *** представлявано от управителя Д*** В*** Р***, разноски за държавна такса в размер на 218.56 и адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5