Решение № 404 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. П., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря СтоЯ. Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500600 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 470/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20225220103438 по описа за 2022 г. на Районен съд - П. е осъдена А. „П. И.“, с адрес на управление: гр. С., бул. „М." №*, чрез своето подразделение - специализирано звено О. у. - П., с адрес: гр. П., ул. „А. С." №** да заплати на ищеца „ДЗИ – О.

З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В." №***, представлявано от К. Ч. и Б. В., с участие на „А.“ ЕАД като трето лице помагач, по искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - сумата от 272,90 лева - представляваща регресно вземане по щета ************** на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ за изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС при ПТП на автомагистрала „Тракия“ на 13.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски в размер от 573,00 лева.

Със същото решение съдът е осъдил „А.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***” № ***, ет.* да заплати н а А. „П. И.“, чрез О. у. – П., по предявен обратен иск сумата в размер на 272,90 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на обратния иск - 25.01.2023 г. до окончателното изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ тази сума, ведно със законната лихва бъде платена от А. „П. И.“ на „ДЗИ – О.

З.“ ЕАД като регресно вземане по щета ************** на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ за изплатеното от застрахователя обезщетение за увреденото МПС при ПТП на автомагистрала „Тракия“ на 13.04.2020 г. С решението „А.“ ЕАД 1 е осъдено да заплати на А. „П. И.“, чрез О. у. – П. сторените по делото разноски в размер на 300,00 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса по уважения обратен иск в размер на 50,00 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника по обратния иск и трето лице – помагач „А.“ ЕАД, с която същото се оспорва като неправилно, необосновано, немотивирано и поставено при съществени процесуални нарушения. Изразява несъгласие с извода на съда за основателност на претенцията по обратния иск, доколкото липсвали доказателства, които да установят отговорността на дружество за настъпване на събитието. Счита, че липсвала пряка причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение и настъпване на произшествието. Оспорва се, че на 13.04.2020 г.водачът на 13.04.2020 г. автомобила М. К. е реализирал ПТП на соченото място, доколкото не било ясно през какво е преминал – дупка или паднал предмет на пътното платно. Оспорват уведомлението за щета от 15.04.2020г., поради липсата на подписи, доколкото липсвало валидно сезиране с уведомление за наличие на щета на застрахования автомобил, съответно липсвало данни К. да е бил упълномощен от собственика да извършва такива действия. Оспорват се и опис-заключението по щета и възлагателното писмо за извършване на ремонтните дейности, доколкото не ставало ясно от представените доказателства какви дейности са извършени и на каква стойност, с оглед разминаванията в тях, като не ставало ясно защо ремонтните дейности били възложени след повече от 6 месеца от ПТП. Като цяло се оспорвал механизма на ПТП, доколкото не са представени доказателства, включително снимков материал за размерите на дупката, евентуално за вида и размерите на падналия на пътя предмет. Липсвали данни да били уведомени органите на МВР, съответно липсвал и протокол за ПТП.

Счита, че последното се е реализирало по вина на водача, който е допринесъл за настъпването му, като не е съобразил скоростта си с пътните условия, като не е съобразена разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗДвП. Отговорността на делинквента при иска по чл. 49 от ЗЗД се изключвала при случайно събитие, каквото било описаното в исковата молба. На следващо място намира, че липсва причинно-следствена връзка между неизпълнение на договорно задължение на дружеството и настъпване на процесното ПТП, във връзка с предявения срещу него обратен иск. Действително между страните по обратния иск бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № РД38-1/01.03.2018г., но видно от съдържанието му било, че дейностите, които дружеството било длъжно да изпълнява, не са предварително определени в самия договор, а се възлагали отделно на база месечни, допълнителни и извънредни задания - чл. 5 от договора. Сочи, че извънредните задания по договора са приложими при непредвидени обстоятелства, дефинирани в буква „В“ от договора, като те се възлагали писмено и са свързани пряко с проходимостта на пътния участък и осигуряване безопасността на движението, по които изпълнителят бил длъжен да започне работа незабавно.

Сочи, че съгласно разпоредбите на ЗП на АПИ е вменено управлението на републиканските пътища, както и поддържането им. Счита, че от законовите норми, следвало, че със сключване на договора за обществена поръчка АПИ не е прехвърлило изцяло на дружеството поддържането на пътния участък, като намира, че отговорността може да се прехвърли само при изрично задание – което в случая го нямало. Намира, че при систематическото тълкуване на договора, дейностите по договора се възлагат със задания, включително устни такива, които се оформяли в писмени такива в тридневен 2 срок от възникване на обстоятелствата, когато се касае за извънредни задания.

Такова задание било необходимо и при осигуряване на безопасността на пътя, при възникнали непредвидени обстоятелства, каквото било наличието на животно на пътя. Доколкото никъде по договора, не било предвидено да се осигурява екип, който да следи за възникване на непредвидени обстоятелства, а е уговорено да се осигури екип при вече възникнало такова обстоятелство, то не можело да се приеме, че по силата на договора на дружеството било възложено от АПИ да следи за незабавно отстраняване на последиците от непредвидени обстоятелства. Поради това намира, че задълженията му по договора са само по изрично възлагане от страна на възложителя, включително и устно такова. В конкретния случай на „А.“ ЕАД не били възлагани допълнителни и извънредни задания. Видно от доказателства за месец април изпълнителят е извършвал периодичен оглед и е отстранявал обекти, които дейности са приети и заплатени от АПИ. Към периода на ПТП в сочения участък и за посочения период не са били констатирани нередности.

Поради това намира, че не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на дружеството, което да е довело до възникване на твърдените от ищеца вреди, съответно не било възникнало и задължение на „А.“ ЕАД за обезщетяване на каквито и да е вреди по Договор № РД-38-1/01.03.2018 г.

Рамковият характер на договора за възлагане на обществена поръчка, не можел самостоятелно да породи отговорност на изпълнителя. Отговорност можело да се носи само за неизпълнение на конкретно възложено задължение.

Във връзка с гореизложеното твърди, че задължението за осъществяване на цялостен надзор върху автомагистралата се осъществявал, включително и възникналите непредвидени обстоятелства от АПИ, поради което дружеството не носи отговорност за възникване на процесното ПТП или до вредите, твърдени от ищеца. Прави искане за отмяна на обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски.

В срок е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от ищеца по главния иск - „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, с който се оспорва като неоснователна.

Излагат се съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок не е постъпил отговор срещу въззивната жалба от ищеца по обратния иск - АПИ, чрез Областно пътно управление – П..

В открито съдебно заседание страните представят писмени становища, съответно претендират присъждане на разноски.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в представените преди откритото съдебно заседание писмени становища и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „В." №***, срещу А. „П. И.“ (АПИ), с адрес на управление: гр. С., бул.

„М." №*, уточнена с молба от 15.12.2022 г. Ищецът първоначално е твърдял, че на 13.04.2020 г. при движение по АМ „Тракия“ с посока от гр. П. към гр. С., 3 в района на гр. П., водачът на лек автомобил марка „М.“ с рег. № ******** М. К., преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което било реализирано пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени имуществени вреди на автомобила.

Впоследствие ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил, че всъщност автомобилът е преминал през паднал предмет на пътното платно, в резултат на което били причинени твърдените имуществени вреди. Твърди, че към датата на застрахователното събитие посоченото МПС имало сключена валидна застраховка „Каско +“ в „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, а именно полица № 440119213112279. След подадено уведомление при ищеца, била образувана щета № **************, изготвени били опис-заключение и ликвидационен акт, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в размер на 257,90 лева, с преводно нареждане от 12.04.2021 г. Сочи се, че увреждането не могло да се вмени във вина на водача, като се твърди, че пътят, по който се е движил автомобилът при настъпване на произшествието бил част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът АПИ. Произшествието било настъпило в резултат на неизпълнение на произтичащо от закона задължение на АПИ да поддържа пътя в изправно състояние, с което да осигурява безопасното придвижване на участниците в движението, да сигнализира за наличието на опасности по него, респективно да предприема мерки за тяхното ограничаване и отстраняване. На основание разпоредбите на Кодекса за застраховането (КЗ), до АПИ била изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 272,90 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ************** в размер от 257,90 лева, както и включени 15,00 лева - ликвидационни разноски за обработка на щетата. Към поканата били приложени всички необходими доказателства за установяване на горепосочената щета. От своя страна АПИ отказала да изплати претендираното обезщетение, което породило интерес у ищеца да предяви настоящия иск. Отправя се искане, съдът да постанови решение, с което да осъди АПИ да му заплати сумата от 272,90 лева - регресно вземане по щета № **************, ведно съд законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а също и сторените по делото разноски. Посочил е и банковата сметка, по която да бъде заплатена претендираната сума.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника АПИ, чрез Областно пътно управление – П. (ОПУ - П.), с адрес: гр. П., ул. „А. С." №**, с който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като се оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Поддържа се, че от представените доказателства не се било установявало наличието на причинноследствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Намира, че не бил установен по безспорен начин и механизма на осъществяване на твърдяното ПТП от 13.04.2020 г. на Автомагистрала „Тракия”, посока от гр. П. към гр. С., в района на гр. П.. Нямало данни за размерите на дупката по дължина, широчина и дълбочина, нито къде се е намирала, съответно така описаният механизъм на произшествие също бил недоказан. Намира, че не била установена и скоростта, с която се е движил шофьорът, както и това дали същата е била съобразена с условията на видимост. Сочи, че водачът на МПС при избиране скоростта на движението е бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, като следвало 4 да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, съобразно чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Намира, че е възможно неспазването на правилата за движение да са довели до процесното ПТП, от което да са настъпили и щетите по автомобила. Сочи, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че не се установявало противоправно поведение на АПИ, респ. ОПУ - П., изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите щети по автомобила. Същите полагали системни грижи за поддържане на републиканските пътища, съответно поддържането на процесния участък АМ „Тракия“, посока П. - С., в района на гр. П., било възложено с договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1/30.08.2019 г., сключен между АПИ и трето лице - „А.“ ЕАД. Съгласно договора, на изпълнителя били възложени дейностите по поддържане - превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации, на АМ „Тракия“ от км. 0+000 до км. 208+181 по обособена позиция № 3 на територията на ОПУ П., където попадал и процесният участък. Съгласно чл. 1 от договора, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да извърши дейностите по поддържане на АМ „Тракия“ на територията на ОПУ - С., ОПУ - П., ОПУ - П. и ОПУ - Стара Загора, с дължина на пътната мрежа 241.904 км. С допълнителен отговор ответникът е уточнил, с оглед направеното уточнение от ищеца, че без да се посочва видът, количеството и размерът на падналия на платното предмет, това било недоказано. Твърди още, че съгласно действащия към момента на ПТП договор за обществена поръчка, цитиран по-горе, АПИ била възложила на „А.“ ЕАД, с месечно задание за месец април 2020 г., изпълнението на видове строително-монтажни работи (СМР) и дейности - в т. ч. сметка № 1, шифър 1008 - Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, вкл. и принадлежащи пътни връзки, както и сметка № 1, шифър 1010 - Извършване па периодичен оглед и отстраняване на обекти в обхвата на магистралата. Възложените дейности били изпълнени от поддържащата фирма и платени от АПИ. Доколкото ПТП-то било станало на 13.04.2020 г., в 22.00 ч., АПИ и ОПУ - П. не били имали обективна, своевременна и практическата възможност за незабавно отстраняване на найвероятно случайно изпаднал предмет от предходно превозно средство. Сочи, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като намира, че се касаело за непредвидимо, внезапно събитие, в резултат на което било настъпило ПТП, по независещи от АПИ причини, поради което не следвало да се ангажира отговорността им, тъй като липсвало виновно бездействие от тяхна страна.

Разпечатката съдържа 30 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4882913-fcf7-49e6-a7ff-280ab4ecd104