Решение № 4118 от 22.10.2025, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4118

Стара Загора, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20257240700134 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 24а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Образувано е по жалба на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 4, ап. 8, подадена чрез пълномощника му адв. Н. Т. от Адвокатска колегия Стара Загора, уточнена с писмена молба вх. № 1297 от 04.03.2025 г., против Заповед № 185 от 04.02.2025 г., издадена от кмета на община К., с която на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К..

В жалбата са изложени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена след законоустановения за това срок, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в производството по издаване на заявеното разрешение административният орган е длъжен единствено да съобрази дали са спазени изискванията, регламентирани в ЗАвтПр и в Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като извън неговата компетентност е да тълкува съдържанието на приложения към заявлението договор между търговеца и водача. Твърди, че упражняването на административното правомощие за издаване на разрешение за таксиметров превоз е в условията на обвързана компетентност, поради което и отказът за издаване на такова разрешение може да се основава единствено на наличието на изрично и изчерпателно предвидените в закона обстоятелства, каквито в случая липсват. Обосновава, че доколкото са били спазени формалните и процесуалните изисквания при инициирането на производството, с прилагане на изискуемите се документи за доказване наличието на обстоятелствата по чл. 24а от ЗАвтП, без каквото и да било основание е отказано издаването на разрешителния административен акт. Твърди, че договорът между „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача А. Г. К. е изготвен изцяло по образец, предоставен от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и че при други такива идентични договори е издавано разрешение за таксиметров превоз, поради което смята, че обжалваният отказ е в несъответствие с основни принципи на административния процес по чл. 4, ал. 2, чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК. По подробно изложени в жалбата и в представено от пълномощника на жалбоподателя писмено становище съображения за формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на оспорения акт, е направено искане за прогласяване нищожността на обжалваната заповед и в условията на алтернативност за отмяната й като незаконосъобразна.

Ответникът – кмет на община К., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като в представена писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната заповед.

Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх.№68-4825-83#1 от 27.12.2024 г. за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748 от 14.05.2013 г., подадено до кмета на община К. от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е направено искане да бъдат издадени 64 броя разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтПр, със срок на валидност от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. (л. 45 и сл.). Към заявлението са приложени: списък с данни на лицата по чл. 3, ал. 2 (приложение № 4б) и фискална касова бележка от таксиметровия апарат за всеки един автомобил. В заявлението са посочени регистрационните номера на автомобилите, за които са иска издаването на разрешения за извършване на таксиметров превоз, както и името и ЕГН на водача за всеки един автомобил. В списъка с данните на водачите, които ще осъществяват таксиметров превоз от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, но за своя сметка, за всеки един водач е посочен номера на издаденото удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и срока му на валидност, както и номера и датата на сключените договори.

При извършената проверка на подаденото заявление и приложените към него документи, с писмо с изх. № 68-4825-82#1 от 24.01.2025 г. на заместник-кмет на община К. от дружеството-заявител е изискано в 7-дневен срок допълнително да представи валидни договори по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр по отношение на шестима водачи, в т. ч. и за водача А. Г. К., както и валиден договор за правото на ползване, съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗАвтПр за шест посочени автомобила, включително за автомобил с рег. № [рег. номер] (л. 39). Изисканите документи са представени в указания срок от управителя на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД с писмо вх. № 68-4825-82#2 от 27.01.2025 г. (л. 38).

С оспорената Заповед № 185 от 04.02.2025 г., издадена от кмета на община К. (л. 35), на основание чл. 24, ал. 9 във връзка с ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и с оглед изискването на чл. 12, ал. 1, изречение четвърто от ЗАвтПр на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К.. От фактическа страна постановеният отказ се основава на съображения, че представеният от дружеството-заявител договор № 19 от 04.12.2024 г., макар и наименуван като „договор“, няма характер на такъв, тъй като не съдържа съществените елементи на двустранния договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка, с договор така, както изисква разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр, и за срока, за който е поискано разрешението, е посочено като абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Това обстоятелство е възприето като основание за постановяване на отказ по подаденото от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД заявление, по аргумент от чл. 24а, ал. 1, изречение второ от ЗАвтПр.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и документи, представени от жалбоподателя.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес (адресат на постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници), в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед № 185 от 04.02.2025 г., с която на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Казанлък за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К., е постановена от материално и териториално компетентния орган по чл. 24а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗАвтПр и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници – кмета на община Казанлък.

Обжалваният административен акт е издаден и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено е както правното основание за упражненото от кмета на общината правомощие, така и възприетите от органа като релевантни факти и обстоятелства за обосноваване наличието на материалноправно основание за постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. При ясно формулиран диспозитив, определящ еднозначно адресата на отказа за издаването на разрешителен административен акт, непосочването кой може да обжалва заповедта, очевидно не релевира твърдяното от жалбоподателя нарушение на формалните изисквания досежно съдържанието на акта. А дали и доколко изложените в заповедта мотиви, формиращи възприетото фактическо основание за издаването на акта, релевират наличието на нормативно регламентирано материалноправно основание за постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, е въпрос на материална, а не на формална/процесуална законосъобразност на обжалваната заповед.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство, които да съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно – дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Съгласно разпоредбата чл. 24а, ал. 2 от ЗАвтПр, кметът на общината издава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4 – т. 1; регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред – т. 2. В нормата на чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтПр е регламентирано, че в 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2. Идентична е и правната регламентация по чл. 24 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Въз основа на тази нормативна уредба следва извода, че материалноправните основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, са изрично и изчерпателно регламентирани и се свеждат до наличието на посочените по-горе обстоятелства по чл. 24а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАвтПр. Съответно при липсата на тези обстоятелства кметът на общината в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде заявеното разрешение.

В случая нито е обосновано, нито е доказано наличието на обстоятелства, нормативно предвидени като основания за постановяване на отказ за издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К. по заявеното от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД искане. Тъкмо обратното – от приложените по преписката и от представените от жалбоподателя доказателства по несъмнен начин се установява, че за таксиметровия автомобил има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници (л. 8-гръб), като регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски (л. 88). От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че МПС е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4 от ЗАвтПр, като нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че таксиметровият автомобил не отговаря на някое от изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтПр.