Решение № 156 от 27.03.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1677/2022
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. К., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510101677 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата З. Г. С., в качеството си на ЗП „З. Г. С.“, чрез пълномощника си адв.Т. Д., твърди в исковата си молба, че с ответника Община К. били съсобственици на поземлен имот с идентификатор ******** от *** кв.м. с.Б. за земеделски труд и отдих /пар.4 ПЗРЗСПЗЗ/ при квоти ***/*** идеални части за ищцата и ***/*** идеални части за ответника.
Твърди още, че макар имотът да бил записан изцяло като еднолична собственост на ответника на основание Заповед *******/**** г., то същият бил съсобствен между нея и ответника, тъй като имотът бил част от имот с пл.
№*** / план **** г./ за местността „********“ с.Б. с обща площ от ****/ кв.м.
Излага съображения, че имот пл.№*** към **** г. бил съсобствен между праводателите М.Х.Б. и К.И.Т. и ответника, която съсобственост се пренесла и в новообразуваните от стария имот имоти след като тя закупила ****/****/ идеални части от имота и постройките в него от праводателите си с нот.акт ***** н.д. №***** г. на н-с Н.К.. Въпреки съсобствеността в общия имот, Областният управител бил издал заповед от **** г. с която бил одобрен план за новообразувани имоти, а в резултат на нея и АОбС №****/***** г., с която ответникът се легитимира като собственик на процесния имот. Счита още, че новообразуваният имот, предмет на спора, е останал съсобствен, тъй като не била извършена делба на новообразуваните имоти между нея и ответника. Твърди още, че ответникът и пречи да ползва нейната идеална част от имота и моли съда да установи, че страните са съсобственици в имота, да осъди община К. да и предаде собствеността и владението на нейните ***/*** идеални части от имота. Претендира направените съдебни разноски.
Ответникът Община К., представлявана от юр.З.Б., оспорва предявения иск. Твърди, че двата имота – този на ищцата и този на общината били 1 напълно самостоятелни, тъй като ищцата притежавала нот.акт, а ответникът АОЧС, и двата издадени по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед от **** г. на Обл.управител С.З. Към момента на придобиване на имота на ищцата – 2021 г., била в сила кадастрална карта, одобрена със Заповед от ****** г. на ИД на АГКК съгласно която имот ***.*** по плана новообразуваните имоти представлява поземлен имот с идентификатор ********.*** с площ от **** кв.м., имот ***** –с идентификатор ******** с площ от *** кв.м. Така ищцата придобила право на собственост върху точно определен имот с определена площ. Оспорва още обстоятелството, че праводателите на ищцата са били съсобственици в процесния имот, тъй като по реда на пар.4 – този при който праводателите придобили имота не била възможна съсобственост, тъй като за такъв вид земи се изработвал помощен план и план за новообразуваните имоти. Планът за новообразуваните имоти се одобрявал от областния управител, т.е. за двата имота на праводателите на ищеца бил отреден един общ имот, който отговаря на площта и границите му.
Излага съображения още, че ищцата признавала че не била съсобственик в процесния имот, тъй като сама била подала документи за участие в търга на имота, но не била допусната. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и истинни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното и прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС, който гарантира съдебна защита на правото на собственост на неговия носител в обема на притежаваните права, срещу лице, което не е собственик, а владее вещта без основание, т.е. основните факти по делото, които подлежат на доказване са, че ищецът е собственик на процесния имот, съответно на част от него, както и че ответникът владее или държи имота/част от него, без да има основание за това.
По отношение на първия елемент – правото на собственост на ищеца:
Между страните по делото не се спори, че първоначалният имот *** с.Б. местността „********“ – земеделска територия е бил с площ от ****/ кв.м. по кадастралната карта от **** г. както и по плана на ползвателите и е бил един имот.
Спорен между страните по делото е въпросът дали в първоначалния имот е възникнала съсобственост и дали новообразувания от имот *** имот ******** от *** кв.м. към настоящия момент е съсобствен.
Няма спор по делото, че имот *** с.Б. от ****/ кв.м. е бил общински преди части от него да бъдат закупени то праводателите на ищцата - К.И.Т. и М.Х.Б.. Този факт не се спори от страните по делото, вещото лице в заключението си не навежда данни за имота да е имало реституционни претенции, по делото не се сочат или представят и доказателства имотът да е бил собственост на трети лица, а не на общината.
От този общински имот ***, целият от ****/ кв.м. по плана от **** г. и по плана на ползвателите, праводателите на ищцата К.И.Т. и М.Х.Б., като правоимащи по пар.4 а ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ и като ползватели са заявили и придобили всеки по 500 кв.м. от него.
2
Към **** г. съгласно редакцията на пар.4 а ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ, за да придобие ползвателят право на собственост върху общинска или държавна земя, правото върху която не се възстановява на граждани, е било достатъчно само да е заплатил цената на земята по цени определени от МС в тримесечен срок от оценката, с което фактическият състав по придобиването следва да се счита за завършен. Точната разпоредба на ал.5 към пар.4 а ПЗР ЗСПЗЗ гласи:
„придобива правото на собственост след като заплати... „. Към този момент не е имало изискване да бъде изработен и одобрен план за новообразувани имоти, не е съществувал план за новообразувани имоти, съществувал е само кадастрален план от **** г., цитиран в скица №****/****** г. на Об-на К., съгласно който кадастрален план имотът е бил с квадратура ****/ кв.м.
Съществувал е и план на ползвателите. В този смисъл е и заключението на вещото лице по делото.
Едва с редакцията на ЗСПЗЗ от 1997; 1999; 2002 г. – пар.4 к ПР на ЗСПЗЗ са предвидени още условия за възникване на право на собственост върху имоти по пар.4 ЗСПЗЗ - изготвянето на план на новообразувани имоти и скици към него, а съгласно ал.6 на същия пар.4 к ПР на ЗСПЗЗ е предвидено планът да се одобрява от областния управител чрез издаване на заповед, заповед на кмета на общината – ал.7 на същия пар.4 к.
По делото не се спори, че праводателите са изплатили цената на земята и са изпълнили процедурата по изкупуването на земята, не се оспорват и правата им по пар.4 ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ, нито титулите им за собственост, поради което следва да се приеме, че към момента на заплащане на определената стойност на земята – **** г., ползвателите са придобили собствеността, всеки върху 500 кв.м. от ****/ кв.м. /общо **** кв.м./ от целия имот и като последица между тях и общината е възникнала съсобственост в имот №*** в квоти **** кв.м за ползвателите и нови собственици и *** кв.м. за общината.
Не променя изводите на съда за наличие на съсобственост в имота отреждането по плана за новообразуваните имоти, приет в последствие – едва **** г. на два имота, получени чрез разделянето на изходния имот №*** имот *****5 и имот ***.***, тъй като първоначалната съсобственост между страните, възникнала в резултат на изкупуване на **** кв.м. от правоимащи от целия общински имот от ****/ кв.м., към момент, в който не е бил необходим и не е съществувал план за новообразувани имоти, се е възпроизвела и в двата новообразувани имота в същите квоти и между същите съсобственици, както в първоначалния имот. Или в заключение, новообразуваните имоти не са нищо друго, освен административно разделяне на първоначалния имот, но не и правно такова.
Поради изложеното съдът приема, че одобреният със Заповед *******.**** г. на обл.управител план, с който от имот *** са обособени два отделни имота /единият от които процесният/, не може да породи вещноправни последици, каквито възникват при делба. Това е така, тъй като от една страна, изработването и одобряването на такъв план не е сред основанията за ликвидиране на съсобственост по ЗС, както и поради обстоятелството, че в конкретния случай планът е последица, а не основание за възникване на правото на изкупуване от страна на ползвателите.
Изработеният и приет в последствие план не може да раздели юридически първоначалния имот и да обособи два отделни и самостоятелни такива с различни собственици и най вече поради това, че нормата, уреждаща изработването на план пар.4 к ПР на ЗСПЗЗ е приета едва 1998 г., т.е по-късно 3 от нормата, която урежда придобиването на правото на собственост върху имотите, върху които има учредено право на ползване.
Без значение към съсобствеността между страните по делото е и участието в търг на ищцата за закупуване на процесния имот, на който не била допусната, тъй като дори и както твърди ответникът същото да представлява признание, че същата не била съсобственик в имота, действията по подаване на документи за участие в търг не могат да ликвидират съсобствеността между страните.
Че имотът е бил съсобствен се извежда и от описанието на имота на ищцата в нот.акт ***** н.д. №***** г. на н-с Н.К. и от способа на прехвърляне /дарение, а не продажба/, където не случайно въпреки посочения номер на новообразуван имот в този нот.акт е посочено, че ищцата е придобила именно **** /****/ идеални части от имот №*** целият от ****/ кв.м., ведно с всички постройки него, за „който в последствие“ по плана на новообразуваните имоти са отредени имот №*** *** и *** и 305. И тъй като същата е придобила всичко, което нейните праводатели са притежавали, а притежаваното от тях е било в съсобственост с ответника, още дори преди възникване въобще на правната норма касаеща плана на новообразуваните имоти, ще следва да приемем, че тя е придобила и съответната идеална част от имота.
По делото няма данни между съсобствениците да е извършвана делба.
Вещото лице посочва в заключението си, че няма друго допълнително основание за разделяне на имотите, освен плана на новообразуваните имоти от **** г., като е посочило още, че при изработването му е спазена разпоредбата на пар.4з/2/ ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази разпоредба обаче е неприложима, когато земята е изкупена от общината, какъвто е процесният случай. Самата разпоредба на пар.4 з ПЗР на ЗСПЗЗ изрично препраща към пар.4 а ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, където се уреждат отношения само между ползватели закупили земя от собственици, а не такива закупили от общината /ал.5 на пар.4 а ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното съдът приема, че новообразваният имот ******** е съсобствен между страните по делото в квоти ***/*** идеални части за ищцата и ***/*** идеални части за ответника, т.е. налице е първото основание за уважаване на иска по чл.108 ЗС – ищецът да е собственик на имота, за който претендира, че му е отнето владението.
По второто основание – ответникът да държи вещта без основание:
Ответникът в процеса - община К. се легитимира като собственик на процесния имот с АОбС №******** г. АОбС обаче нямат конститутивно действие, тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, същите имат само констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост. При предявен иск за собственост срещу държавата или община, в тежест на ищеца, е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на ответника - държава или община, отразено по АОбС.
В случая, с оглед установената съсобственост по делото, възникнала много преди издаване на АобС съдът приема, че ответникът е собственик единствено на ***/*** идеални части от процесния имот, поради което същият няма правно основание да държи идеалната част от имота собственост 4 на ищцата, а именно ***/*** идеални части, поради което съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно – ответникът да владее и държи вещта без основание.