Решение № 31 от 11.04.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Търговище, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20223500500047 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника СТ. Т. ХР. от гр.Търговище, действащ чрез особения си процесуален представител адв.СТ. В. Й. от АКТърговище против решение №578/13.12.2021г., постановено по гр.д.

№243/2021г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е установено съществуването при условията на солидарност на задълженията на ответника спрямо ищеца „Райфайзенбанк-България“ЕАД-гр.София, ЕИК ......... в общ размер на 15 392.08лв., от които непогасена главница в размер на 14 401.62 лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г., договорна лихва в размер на 434.40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение за забава в размер на 114.97лв. за периода от 10.12. 2019г. до 10.07.2020г. върху падежиралите главници и в размер на 441.08лв. за периода от 21.07.2020г. до 19.11.2020г. за предсрочно изискуемата главница по договор за потребителски кредит №........./24.07.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 745/24. 11.2020г. по ч.гр.д.№ 1487/2020г. по описа на РС Търговище, като на ищеца са присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 407.84 лв. и направените в исковото производство разноски в размер на 1 068.22 лв.С 1 доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна

Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването при условията на солидарност на задълженията на ответника спрямо ищеца „Райфайзенбанк-България“ЕАД-гр.София, ЕИК ......... в общ размер на 15 392.08лв., от които непогасена главница в размер на 14 401.62 лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г., договорна лихва в размер на 434.40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение за забава в размер на 114.97лв. за периода от 10.12. 2019г. до 10.07.2020г. върху падежиралите главници и в размер на 441.08лв. за периода от 21.07.2020г. до 19.11.2020г. за предсрочно изискуемата главница по договор за потребителски кредит №18072323 88015440/24.07.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 745/24. 11.2020г. по ч.гр.д.№ 1487/2020г. по описа на РС Търговище , са обосновани с неиздължаване на посочените суми от ответника, възразил по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта.

С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника оспорва основателността на предявените искове с възражения за липса на предсрочна изискуемост, непредоставяне на срок за изпълнение и недействителност на договорните клаузи за възнаградителна лихва, неустойка и такси по кредита, поради противоречието им с добрите нрави и закона.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Между ищеца

“Райфайзенбанк-България“

ЕАД-гр.София и кредитополучателя СТ. Т. ХР. от гр.Търговище е сключен договор за потребителски кредит № ........./24.07.2018г. за сумата 17 122.90лв., с краен срок за погасяване на 84 месечни вноски до 10.08.2025г., с фиксиран лихвен 2 процент от 4,9% за първата година и за останалия срок –променлив лихвен процент с 5,20% надбавка, при определен ГПР 6,05%-чл. 4.4.1, като при забава в плащането на дължимите суми, кредитополучателят дължи обезщетение за забава-наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно-в размер на 14,90%. Поради неизпълнение над 31 дни и последно плащане от 15.07.2020г.-чл.8.1 и на осн.чл.9.2 от договора, целият остатък от дълга е обявен за предсрочно изискуем на 21.07.2020г., за което кредитополучателят и съдлъжникът Лидия Иванова Х.а са писмено уведомени, като по реда на чл.417 от ГПК банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо същите за сума в общ размер на 15 392.08лв., от които непогасена главница в размер на 14 401.62 лв. за периода от 10.12.2019г. до 10.07.2020г., договорна лихва в размер на 434.40лв. за периода от 10.12.2019г. до 20.07.2020г. и обезщетение за забава в размер на 114.97лв. за периода от 10.12. 2019г. до 10.07.2020г. върху падежиралите главници и в размер на 441.08лв. за периода от 21.07.2020г. до 19.11.2020г., чието съществуване към момента на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК в посочените размери е потвърдено от заключенията на назначената в исковото производство съдебно-счетоводна експертиза. При така установените обстоятелства, налице е посоченото неизпълнение, обуславящо ангажиране на съответната солидарна отговорност на ответникакредитополучател, поради което предявените спрямо същия искове по чл.422, ал.1 от ГПК са доказани по основание.

Действително, съобщението за предрочна изискуемост не е получено лично от ответника, но връчването е по реда, уговорен от страните-чл.11, т.8 от договора-по пощата с обратна разписка на посочения от заемателя адрес.Още повече-това е неговият постоянен и настоящ адрес, който не е променян и на който съобщението е получено лично от другия съдлъжник Лидия Х.а.Посочените обстоятелства обуславят извод за добросъвестност от страна на банката при уведомяването, поради което е налице настъпила предсрочна изискуемост на дълга.Липсата на срок за изпълнение не игнорира отговорността на длъжника, а и определеният ден за изпълнение на падежиралите месечни вноски сам кани последния, исковата молба също е покана за изпълнение, но такова не е последвало.Уговорките относно възнаградителната лихва-фиксиран 4.9 % за първата година и променлив, но независещ от банката компонент +5.2 % постоянен компонент (при падаща 3 лихва от 69.92 лв. при първата вноска до 1.05 лв. при последната вноска), както и неустойката за забава-14.9 % годишно са в рамките на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, не надхвърлят 30% и не е възможно да се приеме, че са в противоречие със добрите нрави.Не е нарушен и максималният ГПР6.05 %. Месечната такса от 4.95 лв. е по пакет „Комфорт“, т.е. не за обслужване на кредита, а за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.При тези обстоятелства и доводи, липсва основание да се приеме, че договорът или отделни негови клаузи са недействителни, поради което е налице валидно задължаване на ответника и предявените установителни искове по чл.422 от ГПК следва да бъдат уважени.В тази насока първоинстанционния съд е изложил обстойни мотиви, позовавайки се на трайна съдебна практика, които се споделят от настоящия състав на въззивната инстания и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към тях.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., а по сметка на Окръжен съд-държавна такса по обжалването в размер на 307.84 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №578/13.12.2021г., постановено по гр.д.

№243/2021г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА СТ. Т. ХР. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на “Райфайзенбанк-България“ЕАД-гр.София, ЕИК......... направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., а по сметка на Окръжен съд-държавна такса по обжалването в размер на 307.84 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5