Решение № 993 от 23.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201504 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. М. Н. ЕГН ********** против НП № 24-0819-000153 от 13.02.2024год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 116 от ЗДП и 2. глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДП.

В жалбата си въззивникът сочи, че не е доволен от така издаденото НП и оспорва констатациите по акта. Твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. М. Р. от ВАК, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка отразена в НП. Във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП като сочи, че не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на адм.наказателното обвинение за нарушение на чл. 123 от ЗДП. Досежно второто вменено на въззивника обвинение за нарушение на чл. 116 от ЗДП защитата изразява становище, че тази норма не съдържа конкретно правило на поведение, поради което и не може да бъде нарушена.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По 1 делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2023год., около 07:00ч, въззивникът управлявайки л.а. „Хонда Акорд“ с рег. № *се движел по бул. „*“ в гр.Варна, в посока от бул. „*“ към бул. „*“. В същото време св. А. А. на 13 години предприел пресичане на булеварда от дясно на ляво спрямо посоката на движение на въззивника, в посока от островната част на булеварда към спортното училище, при което бил бутнат от управлявания от въззивника автомобил и паднал на земята. С помощта на други деца сред които св. Н., св. А. се изправил и пресякъл пътното платно. Въззивникът който бил спрял след удара отворил прозореца на автомобила си и казал на А. следващия път да внимава къде ходи след което продължил движението си напред. Децата продължили към спорното училище като св. А. се обадил на майка си и я информирал какво се случило.

Казал й и рег. номер на автомобила който го ударил. В училището св. А. посетил медицинския кабинет където му била оказана медицинска помощ, а малко по-късно там пристигнала и неговата майка – св. И.. Последната успяла да установи телефона на въззивника и афектирана от станалото му се обадила за да разбере неговата гледна точка. Първоначално същият отричал да е станало ПТП, но след това признал за това. След като взела сина си от училище И. го отвела в Отделението по съдебна медицина към МБАЛ „Св.Анна-Варна“, където последният бил освидетелстван от съдебен медик.

След освидетелстването св. И. подала и жалба в сектор ПП, към която приложила и копие от медицинското удостоверение. Образувана била преписка, която било възложена за отработване на св. Х. Г.. По рег. № на МПС-то посочен в жалбата последният установил въззивникът като негов собственик. На 03.01.2024год. въззивникът попълнил декларация по чл. 188 от ЗДП, в които потвърдил, че именно той е управлявал автомобила на 20.12.2023год. около 07:30ч. На същата дата били снети и писмени обяснения от въззивника, съставен бил и протокол за ПТП с пострадали лица.

На същата дата св. Х. Г. съставил срещу въззивника АУАН № 1112492/03.01.2024год. в който посочил, че същият е нарушил разпоредбите на чл.“ на 20.12.2023год. в 07:31ч. в гр.Варна, *“ по бул. „*“ до бл. 55 посока бул.

„*“ управлявайки собственият си лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.№ В*, като с поведението си не е бил предпазлив и внимателен към уязвимите пешеходци, като блъска пресичащия от дясно на ляво по посока на 2 движението му пешеходец, дете – А. А. ЕГН **********, който след ПТП е прегледан в МБАЛ Света Анна - Съдебна медицина и освободен с диагноза контузия на ляво коляно. Водача като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР и напуска мястото на произшествието. ПТП обслужено по подадена жалба с УРИ 819000-68298/20.12.2023год.

Актът бил надлежно предявен на въззивника който го подписал вписвайки, че има възражения и получил препис от него.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 13.02.2024год. въз основа на него, началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите и прави констатации изложени в акта, приел, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 116 и чл. 123, ал.,1, т.2, б. „а“ от ЗДП и му наложил съответните наказания.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Х. Г.

(актосъставител), Антоан А., В. И., К. Н. и Галина Емилова Н.а.

В показанията си пред съда св. Г. сочи, че е съставил АУАН след постъпване на жалба. Сочи, че се бил срещнал с въззивника на мястото където било станало ПТП-то, както и че установил обстоятелствата въз основа на обясненията на въззивника и данните съдържащи се в жалбата подадена от майката на детето.

В показанията си пред съда св. А. сочи, че бил , че шофьорът спрял след удара и му казал да внимава къде ходи, че след като паднал му помогнали да стане и малко го болял крака, както и че не бил казал нищо на въззивника, който тръгнал.

В показанията си пред съда св. И. сочи, че синът й й се обадил по телефона и и казал, какво се е случило, както и че шофьорът не реагирал, че издирила телефона му и провела разговор с него в който той първоначално отричал за инцидента, но после признал.

В показанията си пред съда св. Н. потвърждава, че бил свидетел на катастрофа а именно че докато пресичал Антоан бил ударен от л.а. и той (Н. ) запомнил номера на автомобила, който заминал. Сочи, че помогнал на Антоан да стане.

В показанията си пред съда св. Н.а сочи, че от съпруга си разбрала, че на улицата имало група от пешеходци, а срещу него е имало кола, че спрял да пропусне колата, а пешеходците били от дясната страна, че вече бил подминал пешеходците когато чул лек сблъсък откъм дясната страна на предната врата и видял че един младеж се изправя от земята. Казал й, че спрял, но младежа се изправил и избягал, а още същата сутрин към 8-9часа се обадила майката на младежа и му се накарала.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, жалба от В. И. И. в качеството на родител на А. А. адресирана до началника 3 на Сектор ПП ОД МВР Варна, Медицинско удостоверение № 1547/2023год.

Сведения от Н. М. Н., декларация по чл. 188 от ЗДП, справка от АИС КАТ Регистрации, констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка за нарушител.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено показанията на св. К. Н. в частта в която сочи посоката на движение на въззивника, тъй като в тази им част показанията му са в противоречие с целия останал събран по делото доказателствен материал.

От друга страна съдът отчитайки схемата на произшествието начертана от въззивника в приложените към делото сведения, и най-вече неговото местоположение към този момент (в лентата за насрещно движение, в лявата лента), изминалото време, както и възрастта на свидетеля, намира че подобно объркване от страна на св. Н. досежно този факт е разбираемо.

Показанията на св. Н. в останалата част, както и всички останали събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът кредитира като непротиворечиви досежно основните за предмета на доказване факти и взаимнодопълващи се.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът прие от правна страна следното.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. В тази насока са и указанията дадени с Решение № 1361/27.10.2022год. по к.а.н.д. № 2125/2022год. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати съществени нарушения на процес. правила.

По т.1 от НП.

Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.

Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДП предвижда, водача на ППС да е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата, хората с трайни увреждания, в частност слепите, които се движат с бял бастун, слепоглухите, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. В 4 случая от събраните по делото доказателства - показанията на всички разпитани по делото свидетели, приложените по преписката обяснения от въззивника, протокол за ПТП, медицинско удостоверение, се установява, че при движение в права посока въззивникът е ударил с дясната част на автомобила си пресичащият 13-годишен пешеходец в резултат на което последният е паднал и е ожулил предната повърхност на лявото коляно.

С неизпълнението на вмененото му с чл. 116 задължение, въззивникът безспорно е създал предпоставка за възникване на ПТП, каквото всъщност е и настъпило, доколкото е бил реализиран удар с бронята на автомобила по крака на пострадалия А. в резултат на което последният паднал на земята. Именно нарушението на чл. 116 от ЗДП е в причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Що се касае до наведеното във фазата по същество становище на защитата, че нормата на чл. 116 от ЗДП не може да обоснове адм.наказателна отговорност то не се споделя от съда. В тази връзка следва да бъде посочено, че практиката на ВКС в тази насока е противоречива. Преобладава разбирането (Решение № 220 /11.12.2019г. по н. д. № 879/2019 г., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 69/ 01.06.2015г. по н.д. № 1871/2014 г.,ІІ н. о. на ВКС;

Решение № 225 от 22.11.2018г. по н. д. № 905/2018 г., І н. о. на ВКС), че разпоредбата на чл.116 от ЗДП задава насоки и критерии, по които да се преценява дали водачът е съобразил правилно характера и интензивността на движението при избора на скоростта си и дали е бил в готовност да намали и да спре при възникване на опасност, за да предотврати пътно-транспортно произшествие; същевременно има практика на ВКС (решение №

90/27.03.2017г. по н. д. № 168/2017 г., ІІ н. о.; Решение № 169/30.05.2017г. по н. д. № 441/2017 г., ІІ н. о. и двете с един същ докладчик), които приемат, че чл. 116 от ЗДП е „ норма-принцип“, която въвежда общо правило за поведение, което при настъпило ПТП намира приложение чрез други конкретни задължения по норми на пътното законодателство, чието нарушение може да е в пряка причинна връзка със съответния вменен противоправен резултат. Настоящият съд намира, че нормата на чл. 116 от ЗДП е в състояние да обоснове ангажирането на адм.наказателна отговорност, тъй като въвежда самостоятелно засилена защита на особено уязвима категория участници в движението и изисква от водачите да проявяват към тях особено внимание, толерантност и грижи за безопасността им. Ако се приеме, че разпоредбата на чл.116 от ЗДП има единствено „пожелателен“ характер, тази уязвима група участници в движението би останала без правна закрила, какъвто не е смисъла на закона.