Решение № 42 от 07.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Монтана, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500403 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на общо пет въззивни жалби и една частна жалба.

Подадена е въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом № 1198/12.02.2024 г. (л. 4-9 от делото) о т Р.Т., ЕГН **********, Ц. Т., ЕГН **********, М. В., ЕГН **********, Г. К., ЕГН ********** и Ц. К., ЕГН **********, всичките действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу Решение № 398 от 15.12.2023 г ., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3-ти състав, обжалвано в цялост, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК за признаване за установено, по отношение на петимата жалбоподатели, че Е. С. не е съсобственик на две от процесните десет ниви. С него жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски на ответната страна за адвокатско възнаграждение, в която част то също се обжалва.

1

В тази въззивна жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно.

По съществото на спора се сочи, че от значение било единствено дали лицата, от които насрещната страна е придобила, чрез договор за покупко-продажба на наследство, процесните имоти, са имали изобщо наследство от Т.М. като съвкупност от права и задължения. Във връзка с това се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон като се сочи какъв е редът за наследяване съгласно Закона за наследството. При съобразяване на разпоредбите на този закон се поддържа, че в случая наследници на последния са неговите деца, а не тези имали качеството на продавачи по сделката.

Следователно договорът за продажба на наследство въз основа, на който ответната страна се легитимира като съсобственик на процесните имоти, не е породил вещно-транслативен ефект. За доказано се намира евентуално въведеното основание за придобиване на собствеността от жалбоподателите върху процесните имоти по давност. Счита се, че районният съд е формирал своя краен извод след неправилна преценка на доказателствата. Предвид това жалбоподателите правят собствен доказателствен анализ и извеждат съответен правен извод от него. Мотивира се защо по делото се следва адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на насрещната страна в минимален размер.

Въз основа на изложеното от въззивниците се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде уважен.

Претендира се за присъждане на направените от тях разноски както за първоинстанционното производство, така и за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 19, 20 от делото) на въззивната жалба. На кратко се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Не се споделя разбирането на жалбоподателите, че само преки наследници могат да прехвърлят наследство при условията на чл.

212 от ЗЗД.

Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В двуседмичния срок за обжалване е подадена и въззивна жалба с вх.

2 на Районен съд-гр. Лом № 1262/13.02.2024 г. (л. 24-26 от делото) единствено от М. В., действаща чрез процесуалния си представител адвокат В. Д., срещу Решение № 398 от 15.12.2023 г ., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3 - т и състав, обжалвано в цялост.

Съдържанието на тази въззивна жалба, въпреки употребата на различни лексикални средства, в смислово отношение, преповтаря това на вече подадената преди нея жалба. Идентични на първата въззивна жалба са както изложените в нея твърдения за неправилност на решението, така и нейният петитум.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Р. Т., Ц. Т., Г. К. и Ц. К. , действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., са подали отговор (л. 37 от делото) на въззивната жалба, с който сочат, че се присъединяват към нея, както и че по съдържанието си тя представлява съкратен вариант на първата въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 39 от делото) на въззивната жалба, който изцяло преповтаря съдържанието на вече подадения такъв по първата въззивна жалба.

По делото е подадена и въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом № 4549/22.05.2024 г. (л. 45-47 от делото) от М. В., действаща чрез процесуалния си представител адвокат В. Д., срещу Решение № 111 от 25.04.2024 г ., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3-ти състав, с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 398 от 15.12.2023 г. по същото дело, обжалвано в цялост, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от ГПК за признаване за установено, по отношение на петимата жалбоподатели, че Е. С. не е съсобственик на осем от процесните десет ниви.

В тази въззивна жалба отново се повтарят вече посочените в първите две въззивни жалби доводи за неправилност на решението. Прави се искане за неговата отмяна на първоинстанционното и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Р. Т., Ц. Т., Г.К. и Ц.К., действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., са подали отговор (л. 65 от делото) на въззивната жалба, с който се присъединяват към подадената 3 жалба, отбелязвайки, че по съдържание тя преповтаря подадената от тях въззивна жалба и последващата такава подадена самостоятелно от един от петте жалбоподатели.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 67 от делото) на въззивната жалба, в който се сочи, че тази жалба преповтаря за трети път вече изложеното в предходните две, поради което няма какво да добави.

По делото е подадена и въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом № 4553/22.05.2024 г. (л. 69-75 от делото) лично от М. В., срещу Решение № 111 от 25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3-ти състав, с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 398 от 15.12.2023 г. по същото дело, обжалвано в цялост. Тя е подробно мотивирана. В нея се прави обстоен анализ кой на кого е наследник, основан на разпоредбите на СК и ЗН и на актове на ВКС. В конкретика се сочи, че Л.Г. е наследник на починалия й съпруг Ц. Т., син на Т.М., но нейните доведени от предишен брак син, и внуци, неосиновени от новия й съпруг, не могат да наследяват родител на наследодателя на майка им.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Р. Т., Ц. Т., Г. К. и Ц. К., действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., са подали отговор (л. 86 от делото) на въззивната жалба, с който се присъединяват към нея.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 88 от делото) на въззивната жалба.

По делото е подадена и въззивна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом № 4930/03.06.2024 г. (л. 90-95 от делото) от Р. Т., Ц. Т., М. В., Г. К. и Ц. К., всичките действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу Решение № 111 от 25.04.2024 г ., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3 -ти състав, с което по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 398 от 15.12.2023 г. по същото дело, обжалвано в цялост. Тя е подробно мотивирана като в още по-голяма пълнота са развити всички вече изложени в предходните жалби доводи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез 4 процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 108 от делото) на въззивната жалба, в който се констатира, че това е поредна жалба срещу посоченото решение и предвид липсата на нови доводи, поддържа вече подадените отговори.

По делото е подадена и частна жалба с вх. на Районен съд-гр. Лом № 4929/03.06.2024 г. (л. 110, 111 от делото) от Р. Т., Ц. Т., М. В., Г. К. и Ц. К., всичките действащи чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу Определение № 515 от 25.04.2024 г ., постановено по гр. д. № 1876/2022 г., по описа на Районен съд-гр. Лом, 3-ти състав по реда на чл. 248 от ГПК, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 217 от 18.07.2024 г., постановено по същото дело, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение на другата страна е прекомерно.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемият Е. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., е подал отговор (л. 126, 127 от делото) на частната жалба, с който тя се намира за неоснователно, като се излагат подробни съображения за това.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че петте въззивни жалби и частната такава са подадени в законоустановените за това срокове, от процесуално легитимирана странаищци в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за тях краен резултат, срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което са допустими за разглеждане.

Същите отговарят на изискванията на закона за форма и съдържание по чл.

260 и чл. 261 от ГПК, поради което са редовни.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Явяват се лично двама от жалбоподателите, а наред с тях и вместо останалите трима участва процесуалният им представител и такъв оказващ защита само на една от въззивниците. Поддържат всички жалби. Молят първоинстанционното решение, допълнителното решение и определението, с което е отказано изменението на решението в частта за разноските, да бъде отменено, а искът да бъде уважен. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Претендират за присъждане 5 на разноски. Процесуалният представител на въззиваемия моли за потвърждаване на съдебното решение на районния съд. Претендира за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока предоставен от съда за писмени защити, такива са представени от процесуалните представители и на двете страни. Във всяка една от тях се развива в подробности поддържаната от страната теза. В тази на въззивниците се сочи, че въззиваемият не е придобил вещни права върху процесните имоти, защото тримата продавачи по договора за продажба на наследство не са били призовавани да наследят общия наследодател. В подкрепа на този свой извод посочват конкретно решение на ВКС по сходен казус. Въззиваемият, от своя страна, изразява несъгласие с разбирането, че щом тримата продавачи не са преки наследници и не са призовани към наследяване към датата на откриване на наследството на общия наследодател, то е невъзможно да прехвърлят наследството му като съвкупност от права и задължения. Счита се, че актът на ВКС, на който се позовава другата страна и изводът обективиран в него е неправилен. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на новооткрито наследство, в която връзка като момент на откриване на наследството се сочи този на възстановяване на собствеността и за това се вземали предвид не живите към датата на смъртта на наследодателя наследници, а тези към датата на възстановяване. Интерпретират се отделни части от множество съдебни актове на върховната съдебна инстанция.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така определения от въззивните жалби предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: