Решение № 219 от 22.08.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Сандански, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20231250100376 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на обективно и субективно съединени искове, предявени от Т. Я. Я. от гр. С**** против „Изи Асет Мениджмънт” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и против „Файненшъл България” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.

Производството спрямо първия ответник е на правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД и чл. 26,ал.2, пр. 4 от ЗЗД срещу втория ответник.

Ищцата сочи, че на 09.03.2022 г. е сключил с първия ответник договор за паричен заем, по силата на който й е бил предоставен заем в размер на 1 750 лева срещу задължението да го изплати, ведно с договорна лихва, разсрочено, на месечни погасителни вноски. Твърди, че в чл. 4 от Договора е било уговорено задължението й като заемополучател да предостави на заемателя обезпечение с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция.

Ищцата твърди, че в тази връзка със това й задължение на 09.03.2022 г. сключила договор с втория ответник за предоставяне на поръчителство № 4424267, по силата на който втория ответник е поел задължението да обезпечи пред заемодателя задълженията й по договора за паричен заем, срещу което тя трябвало да заплати на поръчителя, втория ответник, възнаграждение в посочен в договора размер. Ищцата твърди, че съгласно уговореното в договора за предоставяне на поръчителство това възнаграждение следвало да се заплати от 1 нея разсрочено и заедно с месечни погасителни вноски по договора за заем с първия ответник, тъй като съгласно клаузите на договора първия ответник е бил упълномощен от втория ответник – поръчителя да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство, т.е. ищцата сочи, че заемодателят е бил овластен от поръчителя да получи паричните средства за възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство и които след това да му предаде. Ищцата твърди, че тази клауза в чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна, поради противоречие в закона. Твърди, че самият договор за паричен заем е нищожен, поради противоречие със закона. На следващо място твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, поради липса на основание, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между нея и „Изи Асет Мениджмънт” АД, че клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между нея и „Файненшъл България4 ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4424265 е нищожен.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че договорът за паричен заем е действителен, излага правни доводи в тази връзка. Едновременно с отговора на исковата молба предявява насрещен иск на правно основание чл. 240, ал.1 и 2 във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК. Сочи в насрещната искова молба, че към момента е изтекъл крайният срок за погасяване на кредита, но ищцата има неизплатено задължение за главница от бр. 14 вноски в размер на 1469,36 лева, както и незаплатена възнаградителна лихва в размер на 152,68 лева и че Т. Я. му дължи двете суми.

Насрещният ищец иска от съда да постанови решение, с което да осъди насрещната ответница да му заплати сумата от 1469,36 лева, представляваща дължима незаплатена главница по договор за паричен заем № 4424267, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 152, 68 лева, представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва по същия договор за паричен заем.

Насрещната ответница Я. подава отговор на насрещната искова молба, с който оспорва исковете. На основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, прави възражение за нищожност на договора за паричен заем, поради противоречие със закона, а именно на разпоредбата на чл.

11, ал.1, т.10 и т. 11 от ЗПК. Твърди, че договора е недействителен и като такъв, дължи на насрещния ищец само главницата. Сочи, че е погасила част от нея със сумата от 580.03 лева, представляващо плащане по нищожния според нея договор за поръчителсто и тази сума следва да се приспадне и да се отнесе към главницата по договора за паричен заем, тъй като двете дружества - заемодателя и поръчителя са свързани лица.

Вторият ответник – „Файненшъл България” ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска срещу него. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителсто е 2 действителен и излага правни доводи.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете. Ответниците поддържат оспорването.

Насрещният ищец също поддържа насрещният иск. Насрещната ответница поддържа оспорването на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От справка в електронния портал на Търговския регистър е видно, че „Изи Асет Мениджмънт” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София е регистрирано по фирмено дело № 13799 от 2005 година. Предмет на дейност на дружеството са следните дейности: отпускане на заеми със средства, които не се набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на участия в друга финансова институция, придобиване на вземания по кредити, извършване на други финансови услуги, позволени съгласно чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Дружеството е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3от ЗКИ, включено в регистъра на БНБ.

Ответникът „Файненшъл България” ЕООД е вписано в търговския регистър на 03.04.2013 година. Дружеството е със следния предмет на дейност: гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране, отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл. 3 и чл. 3а от ЗКИ. Едноличен собственик на капитала на това дружество от 03.07.2017 година до момента е „Изи Асет Мениджмънт” АД.

На 09.03.2022 година между „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез Ю. Р. Д., като заемодател и ищцата Т. Я. Я., като заемател е бил сключен договор за паричен заем № 4424267, по силата на който на Я. е бил предоставен паричен заем в размер на 1 750 лева.

Заемателката се задължила да върне заема, заедно с уговорената лихва на вноски съгласно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. Лихвеният процент е бил фиксиран на 35%, приложим на годишна основа. Годишният процент на разходите е възлизал на 40.54%. Общата дължима сума дължима от заемателя е възлизала на 1969,62 лева. От приложение № 1 – погасителния план е видно, че заемът е следвало да бъде погасен на 17 броя двуседмични погасителни вноски от по 115, 86 лева всяка и с краен срок за издължаване - 05.11.2022 година,

В чл. 4 от договора, заемателят се задължил в срок до три дни от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговорят на подробно описани в клаузата условия, банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки- чл. 4, т. 3 от договора.

В тази връзка и в изпълнение на това задължение, на същата дата, на сключването на договора за заем – 09.03.2022 г., между ищцата Т. Я., като потребител и „Файненшънъл България” ЕООД,чрез лицето Ю. Р. Д., като гарант е бил сключен договор за предоставяне на 3 гаранция № 4424267, по силата на който ответното дружество се задължило да издаде гаранция за плащане (изпълнение на всички задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД с наредител – потребителят,с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за паричен заем за сумата от 1750 лева. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за поемане на задължението потребителят е дължал възнаграждение на гаранта в неупоменат в договора размер - видно от завереното копие на договора предоставено по делото (лист 86 и 86 и лист 96 и 97 и лист), платимо разсрочено на вноски, всяка в непосочен в договора размер. Вноските са били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, „Изи Асет Мениджмънт” АД е било овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор както и всички други вземания на поръчителя по този договор.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че Т. Я. е платила на „Изи Асет Мениджмънт” АД сумата от 580, 03 лева, от които 280, 64 лева за задължение за главница по договора за паричен заем, сумата от 66, 94 лева за договорна лихва по договора за заем и сумата от 232, 45 лева по договора за предоставяне на гаранция. Според вещото лице към датата на изготвяне на заключението по договора за паричен заем има неиздължени суми за главница в размер на 1 469, 36 лева и 152, 68 лева за договорна лихва.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

По иска за прогласяване на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем за нищожна, предявен срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД:

Ищцата твърди, че клаузата на чл. 4 от договора, в която е уговорено задължението й да предостави обезпечение на заемодателя е нищожна поради противоречие със закона.

Съдът намира това твърдение за неоснователно. Никъде в закона – в ЗЗД и в ЗПК не съществува забрана за уговарянето на задължение за заемополучателя да предостави на заемодателя обезпечение, с което да се гарантира изпълнение на паричното си задължение.

Дори в част VII на ЗЗД се съдържа правната уредба на обезпеченията и видовете обезпечения. Уговарянето на поръчителство, предоставянето на гаранция не противоречи на закона. Предвид изложеното съдът намира твърдението на ищеца, че клаузата в договора за заем е нищожна за неоснователно.

Съдът не пристъпва към разглеждане на твърденията на ищцата за нищожност на клаузата, поради недействителност на целия договор поради следното: Иск в хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД се предявява когато се твърди нищожност, която не засяга целия договор, а само отделни негови клаузи, т.е. когато не се оспорва действителността на правната връзка между страните (не се оспорва договора извън нищожната клауза, която не влече нищожност на целия договор). С оглед на това, че съдът разгледа и реши спора за нищожност на една от клаузите на договора, намира, че е недопустимо да обсъжда другото възражение на ищцата за недействителност на целия договор.

4

По иска за обявяване на договора за предоставяне на гаранция за нищожен срещу „Файненшъл България” ЕООД:

Ищцата навежда три основания за нищожност на процесния договор: заобикаляне на закона; - накърняване на добрите нрави; - липса на основание на договора.

Съгласно съдебна практика при разглеждане на основанията за нищожност на сделката, съдът следва първо да разгледа най- тежкия порок, който води до нищожност от посочените от страната – в случая заобикаляне на закона.

Съдът намира твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор на това основание за неоснователно. Договорът за предоставяне на гаранция не заобикаля закона.

Съдът намира за основателно твърдението на ищцата, че договорът е нищожен поради липса на основание, поради следното:

Процесният договор за предоставяне на гаранция е бил сключен от ищцата в изпълнение на задължението й по договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД за предоставяне на обезпечение. В случая са налице две правоотношения – по договор за заем и по договор за предоставяне на гаранция, но тези правоотношения са обусловени, те са свързани и следва да се разгледат като едно цяло. Установи се по делото, че заемодателят по договора за заем и гарантът по договора за гаранция са свързани лица.