Решение № 224 от 20.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Ловеч, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500522 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №87/11.05.2023 г. постановено по гр.д.№ 196/22 г. РС-Т роян е определил по иска на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*********** чрез пълномощника си адв.К. Д. срещу М. Т. П. ЕГН ********** адрес гр.***********, К. А. К.

ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** с правно основание чл.64 ал.2 от ЗС, прилежаща площ от ПИ с идентификатор *** ко КККР на гр.Троян общ.Троян обл.Ловеч одобрени със заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК последно изменение на КККР засягащо ПИ от 21.12.2016 г. асрес на ПИ гр.*********** площ на целия имот 554 кв.м. трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м, предишен идент.няма номер на предходен план 2503 при съседи ***, ***, ***,

*** собственост на ответниците М. П., К. К. и Р. К., която прилежаща площ е необходима за ползването според предназначението на построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Троян попадаща в имот с идент.

*** по ККР на гр.Троян, собственост на ищеца К. И. П. ЕГН********** така, както е означено със сив цвят на скица, приложена към предложения вариант първи/схема 1/ на приетата по делото СТИ, изготвена от вещо лице К. К.ов на л.117 от делото, който 1 вариант приподписан от съда става неразделна част от съдебното решение, като са осъдени К. А. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** и Р. С. К. ЕГН ********** адрес гр.*********** да заплатят на К. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*********** сторените по делото разноски в общ размер на 995 лв.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д. Т. П. от гр. ***********, офис 1 пълномощник на К. А. К. и Р. С. К., адрес за призоваване:гр. *******чрез ад в. Д. Т. срещу решение № 85 от 11.05.2023 г. постановено по гр. д. № 206/2022 г. по описа на PC Троян , с което първоинстанционният съд по предявения от К. И. П. иск срещу М. Т. П. и тях на основание чл. 64, ал. 2 от ЗС е определил прилежаща площ от имота собственост на ответниците, а именно ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, необходима за ползването според предназначение на построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** собственост на ищеца по към вариант първи /Схема 1/ на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице К. К.ов, както и в частта му, в която те са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 995 лв..

По решението в частта му, в която на основание чл. 64 ЗС е определена площ за площ за ползване от ищеца, счита че то е недопустимо.

Изтъква, че съществен за случая е въпроса, какъв е характера на иска и какво е по своя характер производството - исково производство или спорна съдебна администрация.

Излага, че в исковата молба изрично е формулиран петитум да бъде установено по отношение на ответниците, че ищецът в качеството му на собственик на сграда с идентификатор *** има право да ползва и преминава през ПИ с идентификатор ***. собственост на ответниците в пространствени предели, които ще бъдат определени от вещо лице. Според него така формулирания петитум сочи на иск за установяване и защита на оспорвано и нарушено право, който е предмет на спорно исково производство и това се потвърждава и от заявената на стр. 4, абз. 4 от исковата молба нужда от установяване на правото със сила на пресъдено нещо.

Заявява, че този иск е квалифициран от съда като иск по чл. 64 от ЗС.

Изтъква, че така на първо място се поставя въпроса за допустимостта на предявения иск, а от там и на съдебното решение като постановено в едно исково производство, след като от исковата молба става ясно, че нито първата ответница, нито те като ответници оспорват правата на ищеца по чл. 64 ЗС или му пречат той като суперфициарен собственик да ползва имота по предназначението му и към момента на завеждане на иска, те дори не са били във владение на имота.

Цитира, че съгласно решение Решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. № 131/88 г., IV г. о. на ВС суперфициарният собственик може на основание чл. 64 ЗС да предяви иск за определяне правото му на ползуване само ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си право, не да иска разпределение ползването на част или на цялото място на основание чл. 32, ал. 2 ЗС и посоченото изискване е свързано с правния интерес като предпоставка за допустимостта на иска в исковото производство.

2

Твърди, че в практиката са приема, че е допустимо да се иска определянето на пространствените предели на правото на суперфициара по чл. 64 от ЗС и това производство се определя като спорна съдебна администрация по граждански дела, която има за цел да установи и да уреди едно фактическо положение, като се посочва, че производството е сходно с производството по иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС. -Определение № 73 от 3.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК. Като акт на спорна съдебна администрация, съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо - Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК - т. 4 и Решение № 1529 от 30.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2002 г., IV г. о.

Изтъква, че постановеното решение, с което Районен съд Троян е определил конкретните площи, които ищецът следва да ползва по силата на правото му по чл. 64 ЗС е именно такова и то не съответства на искането заявено с исковата молба, включващо искане за установяване притежаването на права със сила на пресъдено нещо, което дава основание да счита, че съдът се е произнесъл по иск, който не е предявен и решението е недопустимо270, ал. 3, изр. 3 1 ПК.

Изтъква, че сходството между производствата за съдебна администрация по чл. 64 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС дава основание да се счита, че при тях се прилагат едни и същи правила, като се отчитат съответните разлики.

Цитира, че съгласно Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, като те са необходими другари и съдът служебно трябва да следи за правилното им конституиране и в този смисъл е и Решение № 210 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2015 г., I г. о., ГК. Твърди, че посоченото изискване е продиктувано от спецификата на спорната съдебна администрация, имаща за цел да уреди съществуващите и конкурентни права имащи отношение по ползването на един имот и поради сходството на двете производства същото разрешение следва да намери приложение и при разрешаване на въпроса за страните, които следва да участват в производството по чл. 64 ЗС. Изтъква, че от исковата молба и доказателствата по делото става ясно, че в имота има обекти собственост на други суперфициарни собственици - М.С. и С. С. и след като тези лица имат същите права като ищеца, тяхното участие по делото като необходими другари на ответниците е задължително. Излага, че необходимостта от тяхното участие произтича от възможността с решението по предявения иск да бъдат засегнати техните права по чл. 64 ЗС, а от друга страна, преценката за обема на правата на ищеца следва да се съобрази и с техните права. Сочи, че спазването на изискването обема на ползването по чл. 64 от ЗС на суперфициара да се ограничи до част от дворното място, която в минимална степен ограничава правата на собственика на терена една страна изисква да се съобрази и ползването, което осъществяват и други суперфициарни собственици. Твърди, че освен това след като ответниците притежават в индивидуална собственост постройки в имот който е съсобствен, собствеността им върху тези постройки също е суперфициарна (Решение № 252 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 933/2014 г., I г. о., ГК) и това изисква с 3 решението да се администрират общо всички права на суперфициарните собственици в имота.

С оглед на посоченото счита, че решението постановено в производство, в което не са участвали като необходими другари всички суперфициарни собственици е недопустимо.

Излага, че решението е неправилно. Сочи, че при съществуващи повече от една възможности за определяне на правата по чл. 64 от ЗС, в съдебната практика е установен критерият за „икономичност" при определяне частите, които суперфициарният собственик би следвало да ползва от имота, изразявящ се в това, че собствениците на постройка в чужд имот могат да ползват само такава част от дворното място, която им е необходима за достъп до сградата и за нейното обслужване и която в минимална стенен ограничава правата на собственика на терена - Решение № 20 от 15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о., ГК, Решение № 737 от 8.VIII.1985 г. по гр. д. № 459/85 г., IV г. о , решение № 1010 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 2734/2008 г. на II г. о., решение № 300 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 30/2008 г. на I г. о., Определение № 19 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2133/2017 г., I г. о.,ГКидр.

Твърди, че с обжалваното решение съдът е възприел първият от двата възможни варианта, въпреки, че площта, която се предоставя за ползване от ищеца по този вариант е по-голяма от тази по втория вариант. Счита, че след като и при двата варианта се осигурява възможността ищецът да ползва притежаваната от него постройка, недопустимо е това ползване да се осъществява по вариант по-обременителен за собствениците и не на последно място, принципът за икономичност, в случаите, в които в имота има повече от един суперфициарен собственик изисква съчетаване на частите необходими на всички суперфициарни собственици за достъп до сградите и за тяхното обслужване по такъв начин щото правата на собствениците на терена да бъдат ограничени в минимална степен. Сочи, че в случая по делото е установено, че останалите суперфициарни собственици ползват за достъп до имота си северната врата и част от терена в северната свободна от застрояване част, което значителво увеличава общата площ, която суперфициарните собственици ползват по силата на правата им по чл. 64 ЗС.

Твърди, че като е определил достъпът до имота на ищеца да се осъществява от южната входна врата съдът не се е съобразил с релевантния за случая критерий частта от терена, в която трябва да се осигури достъп до сградата на ищеца да ограничава в минимална степен правата на собствениците на терена, поради което постановеното решение е незаконосъобразно. Сочи, че изводите на съда се основават на обстоятелства, които са ирелевантни за случая. След като и двата варианта осигуряват на ищеца възможността да ползва имота по предназначението му, въпросите, кой от тях ще му е по удобен, дали подхода, чрез който се осъществява достъпа е бетониран изцяло, частично изобщо липсва настилка,, на какъв адрес регистриран суперфициарния собственик и пр. са правно ирелевантни. Излага, че адресната регистрация на ищеца и семейството му на адрес ***а не е променена от времето, когато е обитавал имота придобит впоследствие от въззивниците. Сочи, че видно от нотариалните актове за продажба на сграда 4 с идентификатор *** собственост на ищеца, същата се индивидуализира като сграда с административен адрес ул. „Вежен" 49.

Освен това твърди, че съдът не е съобразил, че предложения от вещото лице вариант при който ползването от ищеца може да се осъществи от южната дворна врата и през южната част на терена на практика лишава въззивниците от достъп до сграда с идентификатор ***. Сочи, че видно от постановлението за възлагане по изп. д.

24/2021 г. на ЧСИ В.П., същата е придобита от доверителите ми, като това е посочено и в исковата молба. Твърди, че в схемата изготвена от вещото лице тази сграда е обозначена като самостоятелен обект 3. Смята за недопустимо ползването на терена на основание чл. 46 от ЗС от страна на суперфициарния собственик да се осъществява по начин, който лишава собственика земята от възможността той да ползва съществуващи негови сгради в имота.