Решение № 128 от 11.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Благоевград, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Благоевград, подадена чрез юрк. Р. П., срещу Решение № 850 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1907/2024 г. на Районен съд Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, сума в размер на 479,54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета 470423232333217, ведно със законната лихва за забава за периода от 17.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 21 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 15.07.2024 г. до окончателното й плащане. С първоинстанционното решение жалбоподателят е бил осъден и да заплати разноски в полза на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, изразяващи се в 50 лв. – разноски за държавна такса, 350 лв. – разноски за вещо лице, 40 лв. –разноски за свидетели, 480 лв. – разноски за адвокат.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е необосновано.

Според жалбоподателя районният съд не е обсъдил неговите искания и възражения. Счита, че в решението липсват мотиви, които да оборят неговите възражения. Намира за недоказани обстоятелствата, свързани с процесното ПТП и в частност с мястото, на което се е осъществило, както и че в действителност са били паднали камъни на пътното платно. Поддържа, че ищецът не е посочил конкретното място, на което е настъпило застрахователното събитие.

Сочи, че заключението по автотехническата експертиза е било изготвено 1 преди първото открито съдебно заседание, когато по делото все още не били изяснени обстоятелства, станали известни при разпитите на водача на автомобила и на пътника – че щетата върху автомобила е била установена не непосредствено след твърдяното ПТП, а едва след като той е стигнал гр.

Благоевград. Счита, че ако тези обстоятелства са били известни на вещото лице, неговото заключение е щяло да бъде различно. Навежда, че решението е неправилно, тъй като съдът е кредитирал заключението, което се e основавало на факти, които не отговаряли на реалността.

Поддържа, че неизясняването на точното местоположение на застрахователното събитие е затруднило защитата на Община Благоевград и същевременно води до неяснота дали като ответник е надлежно легитимиран.

Намира иска за неоснователен и недопустим поради липсата на конкретизация и на доказателства относно правопораждащите факти.

Сочи, че служители на МВР не са посетили мястото на ПТП и счита, че настъпването на застрахователното събитие не е било надлежно удостоверено от такива. Посочва, че снимковия материал, представен по делото, не е изготвен от органите на МПС. Намира, че в случая е приложим чл. 125, т. 8 ЗДвП, според който службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Поддържа, че от доказателствата по делото не може да се изведе, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП. Намира за недоказани щетата, нанесена на предната дясна гума и джанта, необходимостта от тяхната подмяна и ремонт, както и извършването на подмяната и ремонта.

Счита, че районният съд не е отчел, че в настоящият случай може да е налице съпричиняване от стана на водача, тъй като същият свидетелствал, че е видял падналите камъни на пътното платно, но не е могъл да ги избегне.

Според жалбоподателя водачът не бил посочил основателна причина за това и че при шофиране с повишено внимание и със съобразена за скорост, водачът би следвало да забележи камъните и да реагира, като ги избегне или спре пред тях. Моли първоинстанционното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск или да се намали размера на присъденото обезщетение поради наличието на съпричиняване от страна на водача. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, подаден чрез адв. Р. И., в който се навеждат доводи за правилност на съдебното решение.

Поддържа, че са доказани всички обстоятелства, необходими за уважаването на иска. Намира за недоказани от страна на ответника твърденията му за недължимост на обезщетението и за съпричиняване. Счита, че от доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил.

Навежда аргументи, че настъпилото ПТП е покрит от застраховката риск.

Поддържа, че според съдебната практика наличието на неравност на пътя представлява хипотеза на застрахователно събитие. Оспорва твърдяното от жалбоподателя задължение за съставяне на протокол за ПТП. Сочи, че несъгласие между участниците не може да е налице, когато участник в ПТП е 2 само едно лице. Позовава се на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Счита, че според нея ПТП не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Сочи, че с оглед на правилото закрепено в чл. 345, ал. 7 от КЗ на застрахователя е забранено да изисква документи или доказателства, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат осигурени. Навежда, че неизпълнението на административно задължение не следва да е от значение за предявения граждански иск. Поддържа, че задължението по чл. 2, ал. 2 от процесната наредба следва да е изпълнимо само в случаите, когато органите на МВР са задължени да посетят мястото, на което се е осъществило ПТП. Сочи, че възражението за съпричиняване следва да бъде доказано от ответника в условията на пълно и главно доказване.

Счита, че съгласно Решение № 400 от 13.04.1955 г. по гр. д. № 1962/1955 г., I гр. о. на ВС при установяване на обективната истина съдът може да си служи и с човешки презумпции и навежда, че водачът е имал основанието да предполага, че се движи по един нормален и поддържан път. Позовава се на решение от 21.02.2012 г. по гр. д. № 7603/2010 г. на СГС, в което се посочва, че ако пътният участък не е затворен, т.е. по него може да се минава, той или е изряден или проблемните места са означени, съобразно изискванията на закона (чл. 167, ал. 1 от ЗДП). Счита, че ответникът би бил освободен от отговорност само ако се установи, че неизправността на пътя е бил маркирана със съответните пътни знаци, но намира, че това не е било доказано. Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения отговор.

Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД срещу Община Благоевград. В нея ищецът е навел фактически твърдения, че на 17.06.2023 г. П. Д. Ц. е управлявал с разрешена от закона скорост лек автомобил марка „***“ модел „* *” с регистрационен № **, като се е движел по пътя между селата П. и Г., в посока на движение от с. П. към с. Г. и не е успял да избегне паднали камъни на пътната настилка, вследствие на което на МПС са били нанесени материални щети. Поддържа се, че автомобилът е застрахован в ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД на основание автомобилна застраховка, Каско Стандарт полица № 4704231410000920, с валидност от 12:00 ч. на 05.06.2023 г. до 23:59 часа на 04.06.2024 г. Ищецът сочи, че вредите са описани в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и опис на претенция № 51-02010-746/23/ 20.06.2023 г. Твърди, че са увредени 3 следните части на МПС: гума предна дясна Michelin Pilot sport 4 s, 245/35 ZR19, 93Y, остатъчна стойност 90% и предна, дясна, лята джанта. Щетите са оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, в размер на 479,54 лв. С Доклад по щета № 470423232333217 от 02.10.2023 г., застрахователното дружество е одобрило да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 479,54 лв. С преводно нареждане от 03.10.2023 г. сумата била изплатена на собственика на автомобила – Е. Г. К.. Твърди се, че е съставена Декларация за настъпване на застрахователно събитие от П. Д. Ц.

– водач МПС, в която изрично е посочена причина за ПТП наличието на паднали камъни, които водачът не е можал да избегне. Съставена била и Декларация от свидетел на събитието — Р. Е. К.. Сочи се, че до ответника е изпратена регресна покана с изх. № 638 от 14.03.2024 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение по щета № 470423232333217 в размер на 479,54 лв.

Според ищеца тя е получена на 16.03.2024 г., но до подаването на исковата молба ответникът не е заплатил задължението.

Поддържа, че на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение се поражда право на регресен иск срещу ответника за заплатеното обезщетение и за обичайните разноски, направени за неговото определяне. Счита, че по закон Община Благоевград следва да се грижи и да поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да осигури безопасността на движението на моторни превозни средства и пешеходци. Ищецът поддържа, че улицата, на която е станало ПТП-то се намира в населено място и като такава не е част от републиканската пътна мрежа. Счита, че пътят е местен по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и като такъв, е публична собственост на Община Благоевград, съобразно чл. 8, ал. 3 от ЗП. Поддържа, че съгласно чл. 31 от ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.

11 от ЗП, поради което той се стопанисва от самия собственик. Позовава се на чл. 3 и чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Сочи дефиницията за препятствие на пътя по ЗДвП и по ППЗДвП. Навежда, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, който счита, че е Община Благоевград. Намира, че тя е проявила бездействие, изразило се в бездействието на служителите й, натоварени да отстраняват повреди по пътя и в това, че не са сигнализирали препятствието и не са организирали движението по начин, осигуряващ неговата безопасност. Счита, че от неизпълнението на задълженията на ответника на общинския път е настъпило ПТП-то, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 479,54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във връзка с щета 470423232333217, ведно със законната лихва за забава за периода от 17.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 21 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 15.07.2024 г. до окончателното плащане, както и разноските за адвокат и дължимите държавни такси.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Според него ищецът не е уточнил мястото на настъпване на застрахователното събитие, а единствено е посочил, че инцидентът се е състоял на пътя между 4 селата П. и Г.. Твърди, че пътят е с дължина от около 7 км. Счита, че описаното в исковата молба местоположение на падналите камъни на пътното платно с твърде неопределено и че не индивидуализира мястото на настъпване на твърдяното застрахователно събитие. Ответникът навежда, че ПТП не е било посетено от представители на МВР, компетентни да установяват подобен тип произшествия и да изготвят протокол или доклад, с което да се удостовери по несъмнен начинът, мястото, времето, механизмът на настъпване, причината за настъпване на същото, както и други обстоятелства свързани с тях. Навежда, че ищецът не е представил снимков материал, от който да може по недвусмислен начин да се докаже, че на процесното място е имало неравност или дупка, в резултат на която е настъпило въпросното ПТП.