Решение № 121 от 11.02.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Стара Загора, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103659 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени исковете с правно основание чл.245 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл.215 КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че с ответното дружество били в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор от 02.11.2023г., съгласно който бил назначен в дружеството на длъжност "Шофьор на автобус" на осем часов работен ден с основно трудово възнаграждение първоначално в размер на 1930 лв. На 11.08.2025г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със заявление за прекратяване от 11.08.2025г.

Ищецът твърди, че не е получил от работодателя си трудовото си възнаграждение за месеците април, май, юни, юли и август 2025г., през който период изпълнявал трудовите си задължения като извършвал регулярните си курсове с автобуса. Сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът му дължи следните суми:

1. Трудови възнаграждения: за месец април 2025 г. - сумата от 1077 лв., за месец май 2025 г. - сумата от 1077 лв., за месец юни 2025 г. - сумата от 1077 лв., за месец юли 2025 г. сумата от 1077 лв. и за месец август 2025 г. - сумата от 100 лв., тъй като за част от времето до прекратяване на трудовото правоотношение бил в отпуск поради временна неработоспособност. Общата сума за трудови възнаграждения възлиза на 4408 лв. Върху всяка от дължимите суми следва да бъде начислено обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на дължимостта до окончателното заплащане.

2. Обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск: за 2024 г. - 10 1 дни - сумата от 530 лв. и за 2025 г. - 10 дни - сумата от 530 лв., като общата сума, дължима за обезщетението по чл. 224 КТ възлиза на 1060 лв., върху която трябва да бъде начислена законната лихва. При прекратяване на трудовото правоотношение платеният годишен отпуск не е бил използван от работника, нито му е бил заплатен при прекратяване на договора, поради което същият се явява дължим от работодателя, считано от датата на прекратяване на договора. Счита, че с прекратяване на трудовото правоотношение се преодолява забраната за компенсиране на платения годишен отпуск с парично обезщетение (чл. 178 КТ).

3. Обезщетение по чл. 215 КТ - за извършени командировки в страната. Сочи, че по време на действие на трудовия договор е бил командирован да извършва превози на хора в страната, извън мястото на постоянната му работа, като те са били еднодневни или за няколко дни. Съгласно чл.215, ал.1 от КТ при командироване по чл.121, ал.1 от КТ служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари. В конкретния случай ищецът има право на дневни пари за времето, през което е бил командирован в други населени места в страната. Дължимите суми се определят съгласно чл.19 от Наредбата за командировките в страната (НКС). Когато командированият остава да нощува в мястото на командировката, на него му се заплащат дневни пари в размер на 40 лв. за всеки ден от командировката. Когато не остава да нощува в мястото, където е командирован, се заплащат дневни пари в размер на 50 % от сумата по алинея 1, т.е. по 20 лв. През периода от 01.01.2025г. до 31.07.2025г. ищецът е бил командирован в страната, където е извършвал превоз на хора - еднодневно или за повече дни, с преспиване по следните направления:

- Стара Загора - Сливен - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

- Стара Загора - Павел баня - Стара Загора - 2 дни = 80 лв.

- Стара Загора - Пловдив - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

- Стара Загора - Търговище - Варна - Стара Загора - 3 дни =120 лв.

- Стара Загора - София - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

- Стара Загора - Крупник - Хасковски минерални бани - Крупник - Стара Загора - 6 дни = 240 лв.

- Стара Загора - Гита - Хисаря - Гита - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

- Стара Загора - Ново село - София - Ново село - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

- Стара Загора - Велико Търново - Стара Загора - 1 ден = 20 лв.

- Стара Загора - Златни пясъци - Крумовград - Стара Загора - 3 дни =120 лв.

- Стара Загора - Сандански - Вонеща вода - Сандански - Стара Загора - 7 дни = 280 лв.

- Стара Загора - Ковачевци - Златни пясъци - Ковачевци - Стара Загора - 7 дни = 280 лв.

- Стара Загора - Кнежа - Слънчев бряг - Кнежа - Стара Загора - 5 дни = 200 лв.

Общата дължима сума за дневни пари при командироване на ищеца възлиза на 1440 2 лв., върху която следва да бъде начислена лихва за забава.

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда работодателят има задължение да начислява и заплаща в установените от закона срокове, както уговореното трудово възнаграждение и обезщетението при командироване, така и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, като последното става изискуемо при прекратяване на трудовото правоотношение.

Неплащането в срок на трудовото възнаграждение, на обезщетението по чл.224 от КТ и обезщетението по чл.215 КТ е скрепено със санкция, а именно начисляване на лихва за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Началният момент на забавата за всяко едно от дължимите трудови възнаграждения и за обезщетението за командироване, е денят, следващ месеца, за който се дължат. Началният момент на забавата за обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за 2024г. и 2025г., е най-късно от прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като от този момент служителят вече не е в трудово правни отношения с работодателя и последният е длъжен да му изплати всички дължими суми, породени от действалия до този момент трудов договор.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:

1. сумата от 4408 лв., представляваща общия сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месеците април 2025г., май 2025г., юни 2025г., юли 2025г. и август 2025г., ведно с обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на дължимостта на всяко едно от възнагражденията, а именно от първо число на месеца, следващ дължимостта на възнаграждението до окончателното изплащане;

2. сумата от 1060 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. и 2025г., ведно с обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на прекратяване на трудовия договор /11.08.2025г./ до окончателното й изплащане;

3. сумата от 1440 лв., представляваща сбор от обезщетенията за дневни пари при командироване в страната за периода от 01.01.2025г. до 31.07.2025г., ведно с обезщетение за забава под формата на законната лихва от датата на дължимостта на всяко едно от обезщетенията, а именно от първо число на месеца, следващ дължимостта на възнаграждението до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В уточняваща молба ищецът посочва размера на претендираната лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, както следва:

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.05.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 53,42 лв.

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.06.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 40,78 лв.

3

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.07.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 28,54 лв.

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли 2025г. от 1077 лв. - лихва за периода от 01.08.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 15,90 лв.

За неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2025г. от 100 лв. - лихва за периода от 01.09.2025г. до 08.09.2025г. в размер на 0,30 лв.

За неизплатеното обезщетение по чл.224 КТ в общ размер 1060 лв. - лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 11.08.2025г. до завеждане на иска 08.09.2025 г. 11,64 лв.

За неизплатеното обезщетение по чл.215 КТ от 1440 лв. - лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 11.08.2025г. до завеждане на иска - 08.09.2025г.

– 15,81 лв.

След изменение размера на предявените искове по реда на чл.214 ГПК ищецът претендира присъждане на следните суми:

Трудови възнаграждения:

1. За месец април 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.05.2025 г. до 08.09.2025 г. в размер на 95,72 лв.

2. За месец май 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.06.2025г. до 08.09.2025 г. в размер на 73,07 лв.

3 За месец юни 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.07.2025г. до 08.09.2025 г. в размер на 51,15 лв.

4. За месец юли 2025г. - сумата от 1930 лв. и мораторна лихва за периода от 01.08.2025 г. до 08.09.2025 г. в размер на 28,50 лв.

5. За месец август 2025г. - сумата от 100 лв. и мораторна лихва за периода от 01.09.2025 г. до 08.09.2025 г. в размер на 0,30 лв.

Или общо сума за брутните трудови възнаграждения - 7820 лв. общо лихва за забава 248,74 лв.

Обезщетение по чл. 224 КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. - 10 дни - сумата от 839,13 лв. и за 2025 г. - 10 дни - сумата от 839,13 лв., или общо 1678,26 лв. и лихва за забава за периода 11.08.2025г. до 08.09.2025г. - 18,43 лв.

Ответникът "БОНЕВ МАДЖЕСТИК ТРАВЕЛ" ЕООД с.Богомилово не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище пи исковата молба и не ангажира доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че 4 ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като по силата на сключения между страните трудов договор е заемал длъжност "Шофьор на автобус" на осем часов работен ден с основно трудово възнаграждение първоначално в размер на 1930 лв. На основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, считано от 11.08.2025г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.

По отношение на иска за неизплатено трудово възнаграждение, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл.242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

Основното задължение на работодателя по трудово правоотношение е да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение /чл.128 т.2 КТ/.

Изпълнението на това задължение е гарантирано в чл.245 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната.