Акт от 14.03.2017, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№65/14.03.2017г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия:

Ива Байнова при секретаря Д.А.……………………………..................и в присъствието на Прокурор Николай Гугушев........……..…………………………...............................като разгледа докладваното от съдия

Байнова и.адм.д. №153 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от И.Н.А. с посочен съдебен адрес:***, , срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София,. С предявения иск на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение в размер на 2 000 (две хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.03.2015 г. до 04.08.2015г., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от ГДИН, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че от 16.03.2015г. до 04.08.2015г. ищецът бил задържан в Ареста – гр. Хасково по ДП 231/15 по описа на РУП – Димитровград. През този период претърпял вреди от неимуществен характер, които били следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”. Същите се изразили в това, че администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ не му осигурила нормални условия на живот, тъй като в Ареста Хасково било пренаселено, липсвал минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода, бил настанен в тясна килия без прозорец и без достъп до слънчева светлина, без санитарен възел и течаща вода. Липсвала вентилация и през горещите месеци жегата и миризмата ставали нетърпими. Всички затворници, включително и ищецът, били принудени да удовлетворяват естествените си нужди в кофа в килията, пред очите на другите затворници. Нямали престой и разходка на открито. Така описаните незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ за периода на престой на ищеца, представлявали незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“. В резултат на тези действия и бездействия ищецът живял при унизителни и нехуманни условия на живот, преживял унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на мярката за неотклонение „ задържане под стража“.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Хасково дава становище, че предявеният иск е недоказан по основание и размер. Алтернативно, ако се приеме, че същият се явява основателен, моли да не се уважава в пълен размер.

Административен съд – Хасково, като взе предвид представените по делото доказателства и ги обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Справка, издадена от

Началник Областна служба „Изпълнение на наказанията” – гр. Хасково, от която е видно следното: 1. За времето на престоя си в арест Хасково от 16.03.2015г. до 04.08.2015г. лицето И.Н.А. е пребивавал в килии с №№ както следва: от 16.03.2015г. до 02.06.2015г. в килия №6; от 03.06.2015г. до 04.08.2015г. в килия №2. 2. Размери на килиите: килия №6 – 8,06 кв.м.; килия №2 – 11.6 кв.м.

3. Броят на настанените лица за денонощие е както следва: от 16.03.2015г. до 25.05.2015г. – килия №6 с три лица; от 26.05.2015г. до 02.06.2015г. /погрешно е посочена 2016г./ – килия №6 с две лица; от 03.06.2015г. до 15.06.2015г. – килия №2 с три лица; от 16.06.2015г.

/погрешно е посочена 2016г./ до 17.06.2015г. – килия №2 с две лица; от 18.06.2015г. до 04.08.2015г. – килия №2 с три лица. 4. Килиите в арест Хасково не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. На разположение на задържаните лица са общи тоалетни и баня и умивалня, които се ползват задължително в определените часове на вътрешния ред за сутрешен и вечерен тоалет, и при извеждането за хранене, а в останалите часове от денонощието при желание на хората. При обхода на постовия надзирател (не по-малко от веднъж на 15 мин. съгласно инструкция за пост №1) се правят огледи и се наблюдават лицата в спалните помещения. По този начин се поддържа постоянен контакт с арестантите, при което те заявяват необходимостта да ползват тоалетната и незабавно се извеждат, без ограничения в коя част на денонощието се случва. Съгласно разпределението на времето и вътрешния ред на ареста в събота и неделя се извършва задължително извеждане до банята за къпане, при което се осигурява и достатъчно време. При необходимост и желание на задържаните банята също се ползва и през другите дни от седмицата. Ежедневно при инструктажите на нарядите се обръща особено внимание на надзорно-охранителния състав за своевременното извеждане на хората по нужда или за къпане, а впоследствие се следи за изпълнението от ръководния състав, като при констатирани нарушения се вземат съответните мерки по дисциплинарен ред спрямо служителите. Всички килии са включени в самостоятелна, постоянно (денонощно) работеща абсорберна система, която, посредством циркулация на въздуха, осигурява свеж въздух в тях. Килии с №2 и №6 разполагат с метална решетка, монтирана на вратата на помещението, която е на отстояние 1 м. от прозорците на южната стена на ареста, което осигурява достъп на дневна светлина и още свеж въздух в килията. 5. Престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два южни прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Това помещение също е включено към цитираната абсорберна система.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.А.И.. Свидетелят заяви, че познава ищеца И.Н.А. от ареста. Свидетелят бил там от месец септември 2014г. до месец октомври 2015г. С ищеца били заедно в една килия в ареста около един месец, според свидетеля това било през 2015г. Може би повече от месец били заедно, не можел да си спомни точно. Били във втора килия. В тази килия нямало прозорец и достъп до светлина и все още нямало. Нямало санитарен възел, нямало и течаща вода.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният в производството осъдителен иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В случая искът е предявен срещу надлежен ответник. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на ареста към Областна служба „Изпълнение на наказанията” в град Хасково, която, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ОС „ИН” Хасково, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обуславящи допустимостта на настоящия иск.

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.

В пилотното решение от 27.01.2015 г. на

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Нешков и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците (задържаните) да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”