Решение № 6270 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6270 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100507340 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 26.01.2022г. по гр.д. № 43057/2020 г. на Софийски районен съд, 174-ти състав е признато за установено по предявени от „Евролийз Ауто“ ЕАД срещу Й. З. З. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл. 342 ТЗ, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца следните суми по договор за финансов лизинг № 01018140/00001 от 28.12.2015 г.: сумата в размер на 1 935. 40 лв., представляваа дължими плащания за лизингови вноски за периода от 10.11.2016 г. до 10.07.2017 г.; сумата от 6. 29 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски; сумата от 160. 96 лв., представляваща втора вноска застрахователна премия по застрахователна полица „Каско на МПС“ с № 00500100183194 и сумата от 210 лв., представляваща платена от ищеца глоба, за която е издаден електронен фиш, за извършено нарушение на ЗДвП на 24.03.2017Г. от водача на лизинговото МПС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2017г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 202. 55 лв., представляваща дължим данък ПС за 2017г. за лизинговия автомобил, заплатен от кредитора; сумата от 160. 96 лв., представляваща трета вноска застрахователна премия по застрахователна полица „Каско на МПС“ с № 00500100183194, както и сумата от 48 лв., представляваща два броя такси, всяка в размер на 20 лв. без ДДС за наложени глоби във връзка с ползването на актива, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 24.10.2017г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75659/2017 г. по описа на СРС.

1

Срещу решението в частта за отхвърляне на исковете,е подадена въззивна жалба от ищеца „Мъни лийз“ ЕАД /ново наименование на ищеца/, с оплаквания за неговата неправилност. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че по делото не се установява заплащането на третата дължима вноска за застрахователна премия по сключена за процесния автомобил застраховка „Каско на МПС“. Посочва се, че това обстоятелство се установява от представените по делото отчет № 1019, където вноската е отразена, както и платежно нареждане с основание „отчети 1019 и 1021 за период 15.06.2017г. – 30.06.2017 г“. Излагат се съображения, че e неправилен извода в първоинстанционното решение, че не се установява заплащането на местен данък за лизинговото имущество, като по делото са представени платежно нареждане за заплащане на данъка, както и квитанция от Столична община. Излагат се доводи, че причината отразеният в квитанцията регистрационен номер да не отговаря на посочения от ищеца се дължи на това, че в нея е отразен регистрационният номер на автомобила към 2020 г. – ****, променен на 07.08.2017г. Твърди се, че ищецът е администрирал две глоби за допуснати от лизингополучателя нарушения на правилата за движение по пътищата при ползване на лизинговия автомобил, поради което на основание приложимата Тарифа за таксите и разноските, събирани от „Евролийз Ауто“ ЕАД, ответникът дължи заплащане на сумата от 48 лв. Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Й. З. З., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по делото.

Решението в частта за уважаването на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявени от „Евролийз Ауто“ ЕАД /с ново наименование „Мъни лийз“ ЕАД/ срещу Й. З. З. искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл. чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми по договор за финансов лизинг № 01018140/00001 от 28.12.2015г.: сумата в размер на 1 935. 40 лв., представляващи дължими плащания за лизингови вноски за периода от 10.11.2016 г. до 10.07.2017г.; сумата от 6. 29 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски; сумата от 160. 96 лв., представляваща втора вноска застрахователна премия по застрахователна полица „Каско на МПС“ с № 00500100183194; сумата от 160. 96 лв., представляваща трета вноска застрахователна премия по застрахователна полица „Каско на МПС“ с № 00500100183194; сумата от 210 лв., представляваща платена от ищеца глоба, за която е издаден електронен фиш, за извършено нарушение на ЗДвП на 24.03.2017 г. от водача на лизинговото МПС; сумата в размер на 202. 55 лв., представляваща дължим данък ПС за 2017г. за лизинговия автомобил, заплатен от 2 кредитора;, както и сумата от 48 лв., представляваща два броя такси, всяка в размер на 20 лв. без ДДС за наложени глоби във връзка с ползването на актива, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 24.10.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 75659/2017 г. по описа на СРС.

С отговора на исковата молба са оспорени предявените искове, като ответницата е посочила, че е предала вещта доброволно през 2017 г. Наведено е възражение за погасяване на вземанията по давност.

Представен е договор за финансов лизинг № 01018140/00001 от 28.12.2015г., по силата на който „Евролийз Ауто“ ЕАД /с ново наименование „Мъни лийз“ ЕАД/ е придобило и предоставило на Й. З. З. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, шаси WVWZZZ3CZAP063641, двигател: СВА771622. С чл. 2.16 е уговорена опция за лизингополучателя за придобиване на процесния автомобил. С чл. 2.19. от договора е предвидено, че лизингополучателят дължи заплащане на такси и разноски съгласно Общите условия и Тарифата на Лизингодателя. По делото е представена Тарифа за таксите и комисионните, събирани от „Евролийз Ауто“ ЕАД, с която е предвидена такса за получени призовки, наложени глоби и други имуществени санкции във връзка с използването на актива в размер на 20 лв. Съгласно т. 13.1. от договора, лизингополучателят дължи заплащането на застрахователните премии по сключени за лизинговото имущество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и застраховка „Пълно автокаско“ в „ЗД Евроинс“ АД. Съгласно т. 12.2 б. „г“ от ОУ към договора, лизингополучателят е длъжен да заплаща всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове, касаещи ползването на Имуществото в страната и собствеността върху него.

По делото е представена застрахователна полица „Каско на МПС“ № 00500100183194 от 29.12.2016г. за процесния автомобил, при уговорена премия, в размер на 643. 81 лв., дължима на вноски по 160. 96 лв. с падежи 28.12.2016 г., 29.03.2017 г., 29.06.2017 г. и 29.09.2019 г.

Представено е свидетелство за регистрация, част I за лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № ****, шаси № WVWZZZ3CZAP063641, двигател № СВА771622.

По делото е представен опис 13 на платен данък ПС 2017 год., в който фигурира лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. № ****, рама № 3641, като е посочен дължим данък от 213. 21 лв. Представено е платежно нареждане за сумата от 45 831. 71 лв. в полза на Столична община, с посочено основание „по опис 13“.

Настоящият съдебен състав намира решението за частично неправилно в обжалваната част.

Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК, ищецът носи доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на предявените искове. Тази доказателствена тежест е била надлежно разпределена на ищеца с изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, в това число му е указано, че следва да установи и че е заплатил дължимите суми за застрахователни премии и данък.

По делото се установява, че с платежно нареждане от 10.10.2017 г. ищецът е заплатил в полза на „ЗД Евроинс“ АД застрахователни премии по множество договори за застраховка по отношение на лизингово имущество, описани в отчети 1019 и 1021, посочени като основание на банковия превод. По делото е представен отчет 1019 /л. 75 от гр.д. № 43057/20 г./, в който обаче, противно на твърденията на въззивника, процесният автомобил не фигурира. Отчет 1021 не е представен по делото. В 3 първоинстанционното производство не са представени други доказателства за заплащането на вноската от 29.06.2017г. от страна на ищеца. Приложените към въззивната жалба писмени доказателства не следва да се обсъждат, поради оттегляне на искането за приемането им. Ето защо предявената претенция за заплащане на третата вноска застрахователна премия по застрахователна полица „Каско на МПС“ с № 00500100183194 се явява неоснователна, като недоказана.

Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на такси за администрирането на глоби, наложени за нарушения на ЗДвП при управлението на процесния автомобил. С чл. 2.16 от договора за лизинг вр. т. 3.1 от ОУ към договора, за лизингополучателя е предвидена възможност за придобиване на лизинговото имущество. Ето защо договорът попада в обхвата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), по силата на чл. 3, ал. 3 от закона /Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г./.

Настоящият съдебен състав намира, че извършването на дейности по администриране на посочения вид глоби представлява типично действие по управление на договора за лизинг, а не допълнителна услуга, като за него не се дължи отделна такса на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК /ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г./. Този вид дейност се компенсира с уговореното възнаграждение по договора за лизинг – възнаградителната лихва.

По отношение на иска за заплащане на сумата 202.55 лв., представляваща разходи за заплатен за процесния автомобил местен данък, за установяване на претенцията си ищецът се позовава на платежно нареждане от 16.05.2017г. за извършено плащане по опис 13, в който са посочени множество автомобили, включително и лек автомобил, марка „Фолксваген“, с рег. № СА****PT и партида СА5947РР_100920. В договора за финансов лизинг процесният автомобил не е бил индивидуализиран чрез регистрационен номер, а единствено с номер на шаси и двигател. Съгласно представеното и прието по делото свидетелство за регистрация, част I, автомобил с посочените в договора за лизинг номера на шаси и двигател, е бил регистриран с номер СА****PT. Именно този номер е посочен и в опис 13.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявената претенция, тъй като в издадения от Столична община дубликат на платежно нареждане, серия ББ17, номер 7206214544/16.05.2017г., е посочен различен рег. № - ****, вместо СА****PT. На първо място, ищецът е посочил, че заплаща данък за автомобил с рег. № СА****PT, поради което това следва да е достатъчно за погасяване на данъчното му задължение, независимо от това кредитора към кое задължение е отнесъл плащането. От друга страна, както в опис 13, така и в издадения дубликат, е посочен един и същи номер на партида - СА5947РР_100920. Отделно от изложеното, в представената по делото застрахователна полица по застраховка Каско, автомобилът е описан с двата регистрационни номера – **** и ****, като останалите индивидуализиращи белези са идентични, което подкрепя твърденията на ищеца, че двата регистрационни номера са били присвоени в различни моменти за процесния автомобил. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.