Решение № 4317 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4317 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110106306 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, както следва – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ищецът „Д. с.“ ЕООД твърди, че по силата Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**** т. от ***** г. на нотариус П. Д., рег. № *** на НК, се легитимира като собственик на трансформаторен пост с идентификатор ******* по КККР на гр. *******, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение. Излага, че трансформаторният пост е бил изграден единствено за нуждите на бившата консервна фабрика, но след приватизацията територията й е разделена на множество парцели, един от които – процесният.

В условията на евентуалност поддържа, че е придобил правото на собственост въз основа на давностно владение, упражнявано в периода от 26.10.2004 г. до настоящия момент, с присъединяване владението на праводателя на „Д. с.“ ЕООД - „Е. А.“ ЕООД. Заявява, че владението е добросъвестно, доколкото се основава на акт, годен да го направи собственик.

Излага, че захранването на собствените на ищеца обекти /строителен хипермаркет и ресторант/, намиращи се в поземлени имоти с идентификатори ******* и *******, се осъществява посредством горепосочените съоръжения за електрозахранване. Твърди, че в облигационните му отношения с ответника 1 тези два обекта на потребление са обозначени съобразно предходното си предназначение „К. к.“ и са обединени в една партида с абонатен № *******.

Посочва, че консумираната в тях електроенергия се отчита със средство за търговско измерване, монтирано на фасадата на трансформаторния пост, непосредствено след трансформаторните машини, на ниво ниско напрежение.

Заявява, че разпределителното предприятие включва в издаваните на ищеца фактури цената за услугата „пренос ниско напрежение“ в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия. Излага, че съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране цените на ел. енергията във вр. с т. 44 и т. 49 от ДР към ЗЕ тази цена е предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребявА.те киловати по присъединителните съоръжения на ниско напрежение. Поддържа, че в процесния случай ответникът не притежава такива съоръжения в мястото на присъединяване и не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение, респ. не извършва подобни разходи. Счита, че след като фактически такава услуга не е предоставена на крайния клиент, липсва основание за заплащането й. Навежда доводи, че на заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя от разпределителното дружество на границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване, където се предава владението и се осъществява продажбата на ел. енергията.

Твърди, че съгласно чл. 14 ПИКЕЕ мястото на измерване следва да е на страната с по-високото напрежение при наличието на преобразуващи съоръжения, собственост на клиента. Т.е. в случая СТИ следва да са монтират на ниво средно напрежение. Поддържа, че при неспазване на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел. енергията, определен съобразно коректното юридическо и техническо положение, като в случая остойностяването и измерването следва да е на страната на повисокото напрежение. В допълнение сочи, че независимо къде е разположено средството за търговско измерване, в цената на издаваните фактури не следва да се включва цена на услугата „пренос ниско напрежение“, защото тя реално не се предоставя на клиента. Подчертава, че в случая е налице нередовно фактурирание и неправилно ценообразуване, а не неточно измерване.

Посочва, че за периода на потребление от 01.12.2019 г. до 29.02.2024 г. заплатената цена за пренос ниско напрежение възлиза на 40 329.35 лв. с ДДС.

За същият времеви отрязък цената за пренос средно напрежение се равнява на 15 963.72 лв. с ДДС. Следователно разликата между реално дължимите и заплатените парични средства е в размер на 24 365.63 лева и същата подлежи на връщане от страна на ответника като получена без правно основание.

Обосновава пасивната материалноправна легитимация на ответника с твърдения, че крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция, от когото са фактурирани сумите за описаните услуги, действа единствено като представител на разпределителното дружество във финансовите му отношения с потребителите. Твърди, че реалният получател на плащането се явява ответникът.

2

В условията на евентуалност поддържа, че ответното дружество се е обогатило неоснованиелно с претендираната сума.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 24 365.63 лева, представляваща разликата между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата цена за услуга „пренос средно напрежение“ за периода от 01.12.2019 г. до 29.02.2024 г. за обект с абонатен № *******, находящ се в гр. ****, поземлен имот с идентификатор ******* ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението, като платена на ответника без основание, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – като сума, с която ответникът неоснованиелно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД.

С протоколно определение от 13.06.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез неговото увеличаване от сума в размер на 24 365.63 лева на сума в размер на 24 726.86 лева.

В същото съдебно заседание е допуснато изменение на основанието на предявения иск чрез добавяне на ново основание, предявено в условията на евентуалност спрямо главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а именно – чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, като сумата се претендира на неосъществено основание.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е. С.“ АД е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за нередовност на исковата молба, недопустимост и неоснованиелност на исковите претенции.

Не оспорва, че между него и ищцовото дружество е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на електроенергия до процесния обект на потребление. Посочва, че същото е възникнало по инициатива на ищеца, който в подаденото заявление за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД при Общи условия изрично е посочил като ниво на напрежение „ниско напрежение“.

Счита, че предвид наведените от ищеца твърдения за наличието на облигационна връзка между страните не става ясно основанието, от което произтича претендираното вземане – дали се претендира че договорът на обвързва страните и поради това липсва основание за заплащането на сумата или ответникът е в неизпълнение на договорните си задължения за предоставяне на услугата. Наред с това счита, че не става ясно дали претендираният размер на иска включва ДДС, както и в кой момент ищецът твърди да е придобил трафопоста по давност.

Прави възражение за недопустимост на иска поради неподведомственост на спора на гражданския съд, както и поради липсата на правен интерес. Изтъква, че ищецът нито поддържа, нито представя доказателства за извършено плащане в полза на ответника, поради което не би могъл да претендира сумата на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тази връзка излага, че получател на сумите за мрежови услуги за периода 3

01.12.2019 г. до 31.07.2020 г. е „Е.-П. П.“ АД, в качеството му на краен снабдител, а в периода от 01.08.2020 г. до 29.02.2024 г. -„Е.-П. Е. У.“ АД, в качеството на страна по сключен с ищеца договор за комбинирани усллуги.

Намира за недопустим и предявения иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД предвид съществуващото между страните облигационно отношение и възможността ищецът да предяви претенциите си на договорно основание.

Изтъква, че този иск има субсидиарен характер и е приложим единствено в случай че ищецът не разполага с друг иск.

В случай че съдът приеме исковете за допустими, моли горните доводи да бъдат съобразени като такива по основаниелността на претенциите.

Излага, че „Е. С.“ АД се явява оператор на електроразпределителната мрежа за Североизточна България и собственик на същата. Посочва, че за част от процесния период обектът на ищеца е бил снабдяван с ел. енергия от краен снабдител, а в останалата част - от свободния пазар, като ответникът е предоставял данните от измерванията на съответния доставчик.

Твърди, че правилата за търговия с ел. енергия определят два вида услуги за пренос – пренос през преносната мрежа-високо напрежение и пренос през разпределителната мрежа. Изтъква, че ищецът изрично е заявил, че процесният обект е присъединен към мрежа на ниво „ниско напрежение“ и облигацията между страните има за предмет предоставяне на услуги съобразно това ниво на напрежение.

Посочва, че съгласно чл. 95а от Закона за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с ел. енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или ако избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Излага, че нормативно изискване за доставка на енергия от краен снабдител е обектът да е присъединен към разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.

Оспорва твърденията на ищеца, че е получил от ответника услуга „пренос през електроразпределителната мрежа на средно напрежение“, а не услуга „пренос през електроразпределителната мрежа на ниско напрежение“, както и че неправилно е определено мястото на мерене на консумираната ел. енергия. Поддържа, че както присъединяването, така и измерването в процесния обект на потребление са на ниво ниско напрежение. Позовава се на чл. 39, ал. 2 ПИКЕЕ, позволяваща данните от измерването да бъдат приведени към мястото на присъединяване по начин, договорен между оператора и потребителя.

Оспорва размера на исковата претенция. В случай че искът бъде уважен, счита, че на възстановяване подлежи само сумата, с която ответникът се е обогатил, която не се равнява на аритметичната разлика между платената цена за пренос ниско напрежение и цената за пренос средно напрежение, доколкото при измерване на потреблението на ниско напрежение загубите на ел. енергия от трансформация остават за сметка на електроразпределителното дружество.

Оспорва правото на собственост на ищеца върху трансформаторния пост. Поддържа, че от представения нотариален акт не се установява 4 прехвърляне на собственост върху обекта. Допълва, че предвид характера на вещта и времето на изграждането й същата не може да бъде обект на прехвърлителна сделка поради изключването й от гражданския оборот по закон.

Възразява, че процесното вземане е погасено по давност.

Моли производството по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност - исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба е представен Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**** т. от ***** г. на нотариус П. Д., рег. № *** на НК, от съдържанието на който става ясно, че ищецът „Д. с.“ ЕООД е придобил чрез договор за покупко-продажба собствеността върху поземлени имоти с идентификатори ******* и ***** по КККР на гр. ****, ведно с построената в последния сграда с идентификатор *******, представляваща сграда за енергопроизводство.

Представени са издавани от доставчика на ел. енергия фактури за процесния период от 01.12.2019 г. до 29.02.2024 г. /л. 12-61/, с които на ищеца са начислявани такси за услугата „пренос ниско напрежение“.