Акт от 15.11.2018, Районен съд - Попово

№ 297

Р Е Ш Е Н И Е

№ 213 гр. Попово, 15 ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Поповският районен съд в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА при секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

1050 по описа за 2017 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът – „А. за С. на В.“ EАД – гр. С., представлявано от Н.Т.С., последната действаща чрез пълномощник: К.С.К. – юрисконсулт, твърди в исковата молба, че на 22.12.2015 г., между „И. А. М.“ АД (заемодател) и К.С.А. (заемател) бил сключен Договор за паричен заем с № 2455862 в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се бил задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1000.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него.

Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1111.32 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 111.32 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се бил задължил да върне кредита в срок до 29.06.2016 г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на по 41.16 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 30.12.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска – на 29.06.2016 г.

На основание сключения договор за паричен заем, в случай че заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, същият дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45.00 лв. Така на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.

Съгласно клаузите на договора, заемателят се бил задължил в

3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на подробно описани в исковата молба условия, ИЛИ б. гаранция с бенефициер – заемодателят. Заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 669.33 лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на по 24.79 лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят, била в размер на по 65.95 лв.

Заемателят изпаднала в забава на 14.01.2016 г., поради което и на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор, на същия му била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 14.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2017 г. Общият размер на начислената лихва бил 135.79 лв., който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Длъжникът не била платила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която била погасена до момента, била в размер на 209.41 лв., с която били погасени, както следва:неустойка за неизпълнение: 737 лв., такса разходи: 45.00 лв., договорна лихва: 22.31 лв., главница: 67.73 лв.

Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 29.06.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.01.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „И.

А. М.” АД и „А. за С. на В.” ООД (чийто универсален правоприемник било „А. за С. на В.“ ЕАД), по силата на което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 2455862/22.12.2015 г., било прехвърлено в собственост на „А. за С. на В.” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

На длъжника било изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането, но същото се върнало, като непотърсено от получателя. Въпреки това, длъжникът следвало да се счита уведомен за станалата цесия с получаването на исковата молба и приложените към нея документи.

Тъй като длъжникът не изпълнила задълженията си по договора за заем в пълен размер, въз основа на подадено от кредитора заявление било образувано ч.гр.д. № 864/2017 г. по описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В законния срок по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение против издадената заповед, поради което и за кредитора възниквал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Предвид всичко гореизложено, молбата е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в общ размер 1752.03 лв., от които: 932.27 лв. – главница, 89.01 лв. – договорна лихва за периода 13.01.2016 г. –

29.06.2016 г., 594.96 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 20.01.2016 г. – 29.06.2016 г., 135.79 лв. – обезщетение за забава за периода 14.01.2016 г. – 28.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 864/2017 г. по описа на ПпРС.

Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител. С писмена молба, постъпила по пощата, пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски съобразно приложен списък.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата К.С.А. ***, не е изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства, не са оспорени представените с исковата молба доказателства, не са направени доказателствени искания. Във възражението срещу издадената заповед да изпълнение длъжникът е посочила, че не е съгласна с така посочените суми, които се претендират от нея.

В съдебно заседание ответницата не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „А. за С. на В.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 864/2017 г. по описа на Поповския районен съд. По посоченото дело е издадена Заповед № 808/02.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К.С.А. *** да заплати на кредитора „А. за С. на В.“ ЕАД – гр. С., сумата 932.27 лв. – главница по договор за паричен заем № 2455862/22.12.2015 г. с „И. А. М.“, сумата 89.01 лв. – договорна лихва за периода 13.01.2016 г. – 29.06.2016 г., 594.96 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 20.01.2016 г. – 29.06.2016 г., 135.79 лв. – обезщетение за забава за периода 14.01.2016 г. – 28.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 85.04 лв. – разноски по делото, в т.ч. 35.04 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.

В законния срок длъжникът е подала възражение по чл. 414 от ГПК, в което е посочила, че не е съгласна със сумите, които се претендират от нея. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че между „И. А. М.“ АД – гр. С.

(заемодател) и К.С.А. *** (заемател), е сключен Договор за паричен заем № 2455862/22.12.2015 г. (заверени копия на предложение за сключване на договор за паричен заем, на самия договор и на Общите условия към договора са приложени на л. 6 – 14).

Според клаузите на договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1000.00 лв., а последният се задължава да върне заемната сума на 27 равни седмични вноски от по 41.16 лв. всяка.

Първата погасителна вноска съгласно инкорпорирания в договора погасителен план е на 06.01.2016 г., а последната – на 29.06.2016 г.

Общият размер на плащанията по договора според чл. 2.7 от същия е 1111.32 лв. (с включени главница и договорна лихва), при уговорен ГПР: 48.52%.

Според чл. 3 от договора, с подписването му страните са се съгласили да се рефинансира текущият заем на заемателя, като последният е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем 2380114, в размер 358.72 лв. Извършено е прихващане на задълженията на всяка от страните по двата посочени договора, както и е посочено, че заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор и договорът има силата на разписка.

Според чл. 4 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да получава трудово възнаграждение в размер над 1000.00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“ ИЛИ 2. б. гаранция с бенефициер – заемодателят. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в един от посочените по-горе варианти, заемателят дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в размер на 669.33 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски по заема, към които се прибавя сума в размер на по 24.79 лева.

Според чл. 8 от договора, ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адрес. Страните се съгласяват, че в тези случаи заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на 9.00 лв. Тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лв.

Според чл. 8, ал. 2 от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

На 16.11.2010г., между „И. А. М.“ АД – продавач, и „А. за С. на В.“ ООД – купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (заверено копие приложено на л. 15-18), по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 – неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне.