Присъда № 48 от 27.02.2009, Районен съд - Стара Загора

П Р И С Ъ Д А

№

48 27.02.2009 година град Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯ

РАЙОНЕН СЪД І НАКАЗАТЕЛЕН състав

На

27 февруари 2009 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Б.Б.

Секретар:

М.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Б.Б. НЧХ дело № 959 по описа за 2008 година П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия

И.Д.Г.,***, живущ ***, улица „Текстилец” № 5, вх.Д, ап.2, български гражданин, не осъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2007г. в град Стара

Загора причинил лека телесна повреда на Г.Д.М., ЕГН **********, изразяваща се в причинени травматични увреждания - кръвонасядане и охлузване на лицето; разкъсно контузна рана на лявата длан – временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.305 ал.5 пр.последно от НПК във връзка с чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 900.00 /деветстотин/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимия

И.Д.Г., с посочена по - горе самоличност, да заплати на гражданския ищец Г.Д.М., сума в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.12.2007г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 402.00 /четиристотин и два/ лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на 2000.00 /две хиляди/ лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия

И.Д.Г., с посочена по-горе самоличност, да заплати в полза на Държавата по БСВ, сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за съдебно медицинска експертиза и сума в размер на 60.00 /шестдесет/ лева дължима Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Стара Загора в 15-дневен срок от днес за тъжителя и повереника, а за подсъдимия – от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

МОТИВИ към Присъда № 48/27.02.2009г. по НЧХД № 959/2008г. по опис на Районен съд Стара Загора:

Постъпила е тъжба от Г.Д.М., ЕГН **********, срещу подсъдимия И.Д.Г., ЕГН **********, въз основа на която е образувано настоящото частнонаказателно производство.

Посоченото в тъжбата обвинение срещу подсъдимия е за това, че на 05.12.2007г. в град Стара Загора причинил на Г.Д.М. лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.1 от НК /според константната практика на ВС и ВКС съдът не е обвързан от правната квалификация на деянието, дадена от тъжителя, а следва сам да квалифицира същото, изхождайки единствено от обстоятелствата, изложени в тъжбата/.

В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2000.00 лева, сума, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2007г.

Тъжителят претендира и за направените по делото разноски.

В съдебно заседание тъжителят и повереникът считат, че в хода на съдебното следствие по категоричен начин е установено, че на посочените в тъжбата време и място, подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Считат, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Повереникът сочи подробни съображения. Счита, че гражданския иск следва да бъде уважен изцяло ведно със законните последици.

Подсъдимият е редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът след като съобрази доводите и становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият И.Д.Г. е роден на 03.06.1949г. в град Сливен, български гражданин, не осъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, няма родство с тъжителя.

На

05.12.2007г., около 13,50 часа, тъжителят и подсъдимият се намирали на улицата пред Митрополията в парк „Митрополит Методий Кусев” в град Стара Загора. Между двамата възникнали пререкания във връзка с парична сума дадена на подсъдимия от тъжителя. Свидетелят Д. по същото време управлявал лек автомобил такси и приел поръчка за пред „Митрополията” Отивайки там, забелязал подсъдимия и тъжителя, които разговаряли. Подсъдимият бързо се качил на предната седалка в таксито и казал на свидетеля Д. да кара бързо към гарата. Същевременно тъжителят започнал да дърпа предната врата на таксито и да вика: „Спри, чакай момче! Върни ми парите! Ограби ме!” и помолил свидетеля Д. да извика полиция. Свидетелят Д. отказал да откара подсъдимия и започнал да го избутва от купето на таксито, казвайки му, че не иска да има проблеми. Подсъдимият се дърпал, не искал да слиза от таксито, но като видял, че свидетелят Д. няма да го откара, слязъл от автомобила и веднага започнал да удря тъжителя с чантата за документи, която носил със себе си, ударил го с юмруци по тялото и го блъснал, при което съборил тъжителя до една паркирана кола. След което го ритал където свари. Свидетелят Д. успял по станцията в таксито си да извика на помощ свои колеги и излязъл от автомобила си. В този момент дошли други таксита. Подсъдимият се опитал да си тръгне, но бил наобиколен от спрелите таксита, водачите на които не го пуснали да се отдалечи. На мястото дошъл патрулен автомобил на РПУ Стара Загора. Полицейските служители записали данните на присъстващи водачи на таксита, а подсъдимият и тъжителят били откарани в РПУ Стара Загора за снемане на обяснения. На двамата са съставени протоколи за предупреждание /виж протоколите в приложената към делото пр. преписка/.

Видно от медицинско удостоверение № 694 от 07.12.2007г., при прегледа на тъжителя на 07.12.2007г. в 11.55 часа, е установено кръвонасядане в областта на дясната половина на брадичката, охлузвания в областта на лявата половина на лицето, разкъсно – контузна рана в областта на лявата длан и контузия на дясната половина на кръста и хълбока. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и отговарят да са получени по начин посочен от тъжителя при прегледа му, а именно, че е нападнат – ударен от негов познат и съборен на земята. На тъжителя е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Това освидетелстване е направено от д-р Тома Чаушев – лекар със специалност по съдебна медицина и патологоанатомия, управител на СМДЛ ”Медексперт д-р Чаушев” ЕООД град Сливен. Издадено е по искане на тъжителя с цел да послужи пред съдебните власти.

Видно от заключението на д-р Р.М., изпълнила съдебно медицинската експертиза, тъжителят на 05.12.2007г. е получил: Кръвонасядане и охлузване на лицето; разкъсноконтузна рана на лявата длан. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени от действие на твърди тъпи предмети, каквито са ударите с или върху твърди тъпи предмети.

ВЛ уточни, че такива твърди тъпи предмети са юмручните удари, шамарите, така също и терена при падане на земята. ВЛ посочи, че уврежданията отговарят да са получени по описания в тъжбата начин и че начинът, по който разпитаните по делото свидетели описват в показанията си нанасянето на ударите и вида на пострадалия след това, съответства на механизма на получаване на посочените увреждания. Видно от експертизата, срокът за възстановяване от травмите, при правилно протичане на оздравителния процес е около 10 – 15 дни. Експертизата сочи, че описаните травматични увреждания са от характер да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Заключението на съдебно медицинската експертиза не е оспорено от страните, а съдът го приема като добросъвестно и компетентно дадено. От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за установено, че на 05.12.2007г. на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите Димитър Д. и Гюрсел Осман, приетите писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение № 694/2007г.; заключението на съдебно медицинската експертиза; от материалите по приложената към делото пр. преписка, прочетени по реда на чл.283 от НПК. Горните доказателства кореспондират помежду си и водят до единствено възможния логичен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Свидетелят Д. е очевидец на побоя нанесен на тъжителя – очевидец е на поведението на подсъдимия. Показанията на свидетеля почиват на лични, преки впечатления и възпрятия и съдът ги кредитира с доверие. Свидетелят посочи, че веднага след като излязъл от таксито му, подсъдимият започнал да удря тъжителя – ударил го един път през лицето с чантата си за документи, после с юмруци и го съборил до един паркиран лек автомобил, започнал да го рита където свари. Свидетелят установи, че след побоя тъжителят е имал кръв по лицето, около устата и охлузвания по бузата и по откритата част на ръцете. Свидетелят Осман също е таксиметров шофьор и е дошъл на мястото на инцидента след като колегата му - свидетелят Д. се обадил по радиостанцията да отидат коли до Митрополията, „защото там бият някакъв човек”. Този свидетел е отишъл на мястото след като боят е свършил и е заварил тъжителя изправен на крака. Свидетелят посочи, че тъжителят имал рани на устата, охлузвания по лицето, едната ноздра, бил изцапан с кръв.

Двамата свидетели в съдебно заседание бяха категорични, че тъжителят, който виждат в залата е именно възрастния човек, който е бил бит пред Митрополията.

Описаха автора на побоя като изтупан мъж, по – млад от тъжителя, с бомбе, шлифер. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Димитър Д. и Гюрсел Осман. Тези свидетели са без родство със страните, не се намират в каквито и да било взаимоотношения със страните, обуславящи заинтересованост от изхода на делото и поради това поставящи под съмнение достоверността на показанията им. Не са в роднински, близки или в съседски отношения със страните и показанията им са логични и убедителни. На следващо място, следва да се отчете също и това, че показанията на свидетелите Д. и Осман относно начинът, по който е изглеждал тъжителят след нанесения му побой са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с медицинската документация сочеща налични телесни увреждания на тъжителя. Следва да се отбележи също, че никой от тези свидетели не установи, тъжителят да е удрял или душил подсъдимия. Нещо повече, свидетелят Д. посочи, че тъжителят е нямал време да противодейства на подсъдимия, тъй като подсъдимият слязъл от таксито му и веднага започнал да бие и рита тъжителя. В саморъчните си обяснения, дадени на 05.12.2007г., приложени по преписка № 6106/2007г. на РП Стара Загора, подсъдимият не сочи да е удрял и ритал тъжителя. Сочи, че след като водача на таксито отказал да го вземе, тъжителят продължил да вика и да го души, той го изблъскал, тъжителят паднал, а подсъдимият побягнал към таксито.

Водачът отказал да го вземе и казал, че е повикал полиция. Тези обяснения не се подкрепят от показанията на свидетелите очевидци на събитието, които са разпитани в съдебно заседание. Ето защо следва да се отчетат като естествена защитна теза. В случая следва да се отбележи и това, че в изготвената след инцидента докладна записка, приложена по посочената преписка, полицейският инспектор е докладвал до Началника на РПУ Стара Загора, „че е извършен побой и с действията си И.Д.Г. е осъществил спрямо М. състав на чл.130 от НК”, а в изготвената непосредствено след инцидента докладна записка се сочи, че „лицата в побоя до Митрополията … на 05.12.2007г……., са Г.Д.М., ЕГН ********** и И.Д.Г., ЕГН **********. Вследствие на побоя Г.М. имаше охлузване в областта на лявата ръка”, които сведения също подкрепят направения по – горе извод относно автора на деянието, както и това, че пострадал от деянието на подсъдимия И.Д.Г. е именно тъжителят Г.М..

ПРАВНА

КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият И.Д.Г.,*** Загора, около 14 часа, в парка „Митрополит Методий Кусев” до Митрополията, е нанесъл на тъжителя Г.М. удар през лицето с чанта тип за документи, удар с юмруци при което го съборил на земята и започнал да го рита в областта на тялото, с което причинил кръвонасядане и охлузване на лицето; разкъсноконтузна рана на лявата длан, с които травматични увреждания е причинил разстройство на здравето, неопасно за живота. С деянието си подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, като е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК. За да признае подсъдимия за виновен съдът прие за установено, че деянието е било извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на тези последици – извод в тази насока може да бъде направен от начина на причиняване на телесните увреждания – подсъдимият нанесъл на тъжителя удар през лицето с чанта, след това удар с юмруци, с които е повалил тъжителя на земята и е започнал да го рита с ритници по тялото.