Решение № 14437 от 19.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14437 гр. С., 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110126621 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу И. М. М. и А. М. М. искова молба.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период в качеството им на ползватели на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., Столична община, район „Т.“, ул. „******“ №11, вх.А. ап.6.

Поддържа, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Завява, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо тях приложение намирали ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същите били задължени да заплащат сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение и не са погасили задълженията си за заплащане на тяхната стойност. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. М. М., с който се оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество поради липсата на писмен договор както за доставка на топлинна енергия, така и за предоставяне на услугата дялово разпределение. Заявява се, че показанията на монтираните в процесния имот топломери през процесния период съгласно 1 фирмата за топлинно счетоводство са нулеви. Твърди се, че претендираните вземания са погасени по давност. Отправя се искане към съда за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В уточнителна молба от 03.11.2025г. ответниците И. М. М. и А. М. М. сочат, че с Решение №1037 по адм. д. №85/24г. на петчленен състав на Върховния административен съд формулата за дялово разпределение на топлинна енергия е обявена за „грешна и невярна“ още от 2007г., като на 23.10.2025г. е постановено и Решение на СЕС по дело 760/2023г. С оглед на изложеното отправят искане за връщане на исковата молба, респективно отхвърляне на претенциите на ищеца.

С подадените от ответниците възражения по чл.414 ГПК с идентично съдържание, които съдът следва да вземе предвид при разглеждане на предявените по реда на чл.422 ГПК искове, се оспорва наличието на облигационно правоотношение, предвид липсата на сключени с ищцовото дружество договори. Сочи се, че формулата за топлина енергия е отменена с влязло в сила решение на ВАС.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД не взима становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация С.” ЕАД срещу И. М. М. и А. М. М. за признаване за установено, че дължат при условията на разделност при равни квоти от по 1/2 за всеки от тях следните суми: 877,59 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. ****** №11, вх.А, ап.6, аб.

№*****, ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 234,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 05.02.2025г., сумата от 38,25 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,27 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2022г. до 05.02.2025г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.02.2025г. по ч.гр.д.

№8500/2025г. по описа на СРС, 25 състав.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е 2 възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането на ответниците в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава. С оглед наведеното от ответника А. М. М. възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД.

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Във връзка с установяването на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на исковете, а именно- възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, следва бъде взето предвид, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В случая не е спорно между страните, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, находящ се в гр. С., ул. „******“ №11, вх.А, ап.6, като изложените от ответниците възражения относно наличието на облигационно правоотношение между страните касаят не посоченото обстоятелство, а липсата на сключен с ищцовото дружество нарочен договор за доставка на топлинна енергия, 3 какъвто съгласно изложеното по-горе не е необходимо да съществува, за да се приеме, че същите са клиенти на топлинна енергия в качеството им на титуляри на вещни права върху имота. Наличието на собственост се потвърждава и от приетата по делото Декларация по чл.14 ЗМДТ от 30.09.2015г., в която като собственици на имота са посочени именно И. М. и А. М., които са придобили правата си от наследодателката им С. М.а. Видно от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници от 07.09.2023г., последната от своя страна се явява наследник на по-рано починалата нейна майка- Ц. П., която съгласно представения списък към Протокол от 12.09.2002г. от Общото събрание на етажните собственици в жилищна сграда на ул. „******“ №11 е била собственик на процесния имот. От съвкупната преценка на така изложените обстоятелства съдът намира, че по делото се установява наличието на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на предявените искове, а именносъществуването на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия до процесния имот.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца-„Далсия“ ООД. За установяване на количеството потребена топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него за исковия период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., съвпадащ напълно с двата отчетни периода, фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна енергия за отопление на апартамент №6 по отчет на 2бр. топлинни разпределители и 1бр. радиатор без ИРРО /за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г./, съответно 3бр. топлинни разпределители / за периода 01.05.2022г.-30.04.2023г./, и една щранг-лира, на общите части на входа- 1бр. радиатор без ИРРО, на топлата вода- по отчет на 1бр. водомер, както и за сградна инсталация.

Уточнено е, че монтираният в абонатната станция топломер е преминавал през метрологични проверки през двете относими към процесния период години, като от ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи за абонатната станция. Посочено е също, че фирмата за дялово разпределение е изготвила за целия отчетен период от м.05.2021г. до м.04.2023г. две изравнителни сметки, като предвид стойността на прогнозното потребление- 1 079,51 лева, е направен извод, че след извършеното изравняване стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 877,61 лева, до който размер съдът намира за доказано осъщественото потребление.

Доколкото ищецът претендира ½ от потребеното количество топлинна енергия от всеки от ответниците, то предявеният срещу всеки от тях иск се явява основателен за сумата от 438,80 лева /224,35 евро/.

Във връзка с релевираните от ответниците възражения за недължимост на претендираната от тях сума за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия 4 поради отмяна на уредената в закона методика за нейното изчисляване следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 АПК същата се счита за отменена от датата, на която съдебният акт за нейната отмяна е влязъл в сила, а именно- датата на постановяване на Решение №1037/10.02.2025г. по адм. д. №85/2024г., 5-членен с-в на ВАС, с което е оставено в сила Решение №7276 от 3.07.2023г. по адм. д.

№746/2021г., II о., ВАС. Доколкото в случая претенцията на ищеца за топлинна енергия касае периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., то методиката се явява действаща нормативна уредба по отношение на нея. Следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че същата не следва да бъде прилагана, респективно че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл.162 ГПК. Този извод следва от предназначението на сградната инсталация да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, обективно отдавайки топлинна енергия чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишаване на температурата в цялата сграда, включително и в отделните самостоятелни обекти.

Доколкото притежаваният от ответниците имот е разположен именно в такава топлоснабдена сграда, в която съществува сградна инсталация, при липса на доказателства за противното, следва да бъде прието, че същите обективно са се възползвали от топлинната енергия, която се излъчва от елементите на инсталацията и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти в сградата. Същевременно предвид обстоятелството, че топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, не подлежи на самостоятелно измерване по какъвто и да било начин, съдът намира, че единственият приложим способ за нейното разпределение и остойностяване съобразно цитираното по-горе решение на СЕС е този определен в Наредбата за топлоснабдяването в приложимата й през процесния период редакция. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно посоченото в т.62 от решението съдът не би бил обвързан от уредената в Наредбата за топлоснабдяването методика, когато от доказателствата по делото се установява наличие на специфични обстоятелства и параметри, които методиката не отчита. Доколкото настоящият случай не е такъв, то настоящият съдебен състав намира, че наведените от ответниците възражения за недължимост на претендираната от тях сума за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия се явяват неоснователни.