Решение № 184 от 13.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000374 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa на С. ПЛ. Н., подадена чрез адв. П.И., против решение № 260045 от 01.03.2021 г., постановено по т. д. № 18/2020 г . по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която съдът е уважил подадения от „Първа инвестиционна банка” АД иск с правно основание чл. 422 от ГПК и е приел за установено, че в полза на „Първа инвестиционна банка” АД, съществува вземане от ответника С. ПЛ. Н., въз основа на Договор за банков кредит № 014LD-R-002990 от 29.07.2013 г., с настъпил падеж на 27.07.2018 г., за следните суми: 8 372.13 евро – просрочена главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 5 058.06 евро – просрочени наказателни лихви съгласно раздел – 2-ри, т. 10 от договора, изчислени за периода след 27.02.2016 г. до 17.02.2019 г., 1 298.37 евро – непогасена част от възнаградителни лихви, изчислени за периода след 19.02.2016 г. до 27.07.2018 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 2636 от 2019 г. по описа на Районен съд – Варна.

В жалбата въззивникът излага доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че пред първоинстанционния съд, ищецът не е провел пълно и главно доказване на правата, от които черпи правния си интерес, нито е установил по категоричен начин наличието на предпоставките за уважаване на исковата претенция, съгласно разпределената от съда 1 в доклада по чл. 146 от ГПК доказателствена тежест. Излага подробни доводи за липса на новация. Твърди, че Договор за банков кредит № 014LD-R-002990 от 29.07.2013 г. излиза извън автономията на волята и свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, и е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Релевира оплаквания за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Намира изразеното от първоинстанционния съд становище, че формирането на главницата от начислени по предходния договор лихви е допустимо и законосъобразно, за неправилно. Излага доводи, че договорът от 2013 г. е сключен в нарушение на закона. Сочи, че е налице нищожност на споразуменията за „служебно преоформяне” на дълга поради факта, че вземането за изтекли лихви е било променено на главница, върху която се начисляват лихви. Навежда аргументи, че е налице анатоцизъм. Счита клаузата за определяне на размера на главницата по новия договор за нищожна и твърди, че като такава тя води до нищожност и на обусловените от нея клаузи относно приетия нов погасителен план и увеличение на възнаградителната лихва. Излага подробни съображения за нищожност на договора от 2013 г. Намира начисляваните от банката мораторни лихви за представляващи неустойка, с оглед, на което счита, че е налице прекомерност. В условията на евентуалност, въззивникът прави искане съдът да съобрази наведениете пред първоинстанционния съд възражения за недопустимост относно прибавяне на изтекли лихви към нова главница, поради което счита, че дължимите от ответната страна суми, следва да се изчислят като от новообразуваната главница в размер на 8 950 евро бъдат приспаднати задълженията за лихви по Договор за кредитна карта от 2008 г. в размер на 4 725.23 евро и задълженията на ответника бъдат преизчислени спрямо получения размер на главница от 4 224.77 евро, и съгласно погасителен план от таблица № 4 от ССЕ по делото, като бъдат съобразени от съда наведените доводи за допусната забава по плащанията и изтекла погасителна давност. В тази насока се уточнява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /19.02.2019 г./ задължението се състои от непогасена главница в размер на 3 469.07 евро; договорна лихва в размер на 652.91 евро, представляваща сбор от непогасената по давност лихва за периода 27.02.2016 г. до 27.07.2018 г., дължима по вноски от № 31 до № 60, съгласно погасителен план на стр. 18, 19 и 20 от ССЕ; и наказателни лихви за просрочие в размер на 1 445.66 евро, представляваща сбор от непогасената по давност лихва за периода 27.02.2016 г. до 27.07.2018 г., дължима по вноски от № 31 до № 60, съгласно погасителен план на стр. 18, 19 и 20 от ССЕ. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Първа инвестиционна банка” АД, чрез ю. к. Г.Д.. В същия се излагат доводи за нередовност и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че въззивникът не е изпълнил императивните правни норми на чл. 260, т. 5 и 6 от ГПК. Въззиваемата страна счита, че 2 първоинстанционният съд е постановил решението си при спазване на материалния и процесуалния закон. Намира, че обжалваното решение не страда от твърдените пороци.

Твърди, че в производството пред Окръжен съд – Варна са събрани и обсъдени всички поискани от ответника доказателства. Излага доводи за неоснователност на наведеното твърдение за нищожност на процесния договор за банков кредит. Инвокира доводи, че процесният кредитен договор има самостоятелен характер на договор за потребителски кредит, а не на допълнително споразумение, респективо спогодба по смисъла на чл.

365 от ГПК. Счита, че страните ясно и категорично са заявили волята си относно всички клузи по договора, като същите са им били изначално известни. Сочи, че ССЕ категорично установява, че за срока на действие на договора няма данни за едностранна промяна от страна на банката – кредитор на стойностите на първоначално уговорения по договора годишен лихвен процент, съответно няма промяна на размера на посочените в погасителния план равни месечни погасителни вноски. Съобразно изложеното, счита за правилен извода на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на решението.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното о. с. з. на 09.11.2021 г., процесуалните представители на въззивника поддържат жалбата. Молят за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират разноски като представят списък по чл. 80 от ГПК.

В о. с. з. процесуалният представител на въззиваемото дружество поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК и въз основа на приложимия закон, Апелативен съд - Варна приема за установено следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. ПЛ. Н., като кредитополучател за установяване, че последният дължи на банката сумата от 17 885.28 евро, равняващи се на 34 980.57 лева, състояща се от 8 372.13 евро просрочена главница по Договор за банков кредит № 014LD-R-002990 от 29.07.2013 г., ведно с със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане, 5 860.93 евро просрочени наказателни лихви съгласно договора, начислени за периода от 19.05.2014 г. до 17.02.2019 г. вкл., 3 652.22 евро просрочена договорна лихва за периода от 27.03.2014 г. до 27.07.2018 г., както и сторените разноски по ч. гр. д. № 2636/2019 г. по 3 описа на Варненския районен съд.

В исковата молба се сочи, че „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на С. ПЛ. Н. главница в размер на 8 950 евро, с краен срок на погасяване 27.07.2015 г.

Подробно се описват условията, при които е сключен договорът. Ищецът излага още, че длъжникът е допуснал забава на плащанията на 54 вноски по главница и 52 вноски по договорна лихва, като е настъпил падеж на 27.08.2018 г., което е послужило като основание за изискуемост и ликвидност на вземането на банката. Твърди, че е депозирал заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК на 18.02.2019 г., пред Варненския районен съд, за издаване на заповед за изпълнение. Последният е уважил искането с издадена Заповед за изпълнение № 1341 от 19.02.2019 г. по ч. гр. д. №2636/2019 г. по описа на Варненския районен съд. Сочи се, че в предвидения срок длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което Варненският районен съд е указал на кредитора възможността му да предяви иск за съществуване на вземането.

В отговора на исковата молба ответникът С. ПЛ. Н., чрез адв. П.И., оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Твърди, че не е усвоявал лично суми по Договор за банков кредит № 014LD-R-002990 от 29.07.2013 г. и не е бил страна по предходно правоотношение по Договор за кредитна карта № 39PKO-A3127от 28.01.2008 г., на каквото основание е отпуснат кредитът съгласно т. 1 от договора. Инвокира доводи за нищожност на процесния договор за банков кредит поради липса на основание, невъзможен предмет и противоречие със закона. Счита, че отпускането на парична сума на заемателя следва да е с определена цел и липсата на такава обуславя нищожност на договора поради противоречие с повелителните разпоредби на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Твърди се изначална недействителност на процесния договор поради липса на съществените елементи на новацията – за рефинансиране на стар дълг. Намира, че след като не е налице съществуващ дълг, не са изпълнени основните предпоставки за настъпване на ефекта на обективната новация.

Излага подробно доводи за несъответствие на договора за банков кредит с изискванията на ЗПК. Счита клаузите на чл. 4 и чл. 10 от Договор за банков кредит № 014LD-R-002990 от 29.07.2013 г. и чл. 1 буква м, чл. 4, чл. 6, чл. 11 от Общите условия за неравноправни и нищожни поради противоречие с чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че същите не са индивидуално договорени. Прави възражение за погасяване на част от претенцията с изтичане на петгодишна давност за главницата и тригодишна за лихвите, считано от съответната падежна дата по погасителен план. Твърди погасяване на всички вземания за главница пет години преди датата на подаване на заявлението, т.е. преди 18.02.2019 г. Счита, че договорните възнаградителни лихви с настъпил падеж 18.02.2016 г. са погасени, а по отношение на наказателната лихва намира, че е са погасени всички вземания по същата с настъпил падеж до 18.02.2016 г., тъй като се начисляват за всеки просрочен ден.

4

Съгласно приложения по делото Договор за банков кредит № 014LD-R-002990 от 29.07.2013 г., страните са постигнали съгласие за усвояване на сумата от 8 950 евро по разплащателна сметка на длъжника. Видно от съдържанието на договора за кредит е посочено, че целта на кредита е за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредитна карта № 39PKO-A-3127от 28.01.2008 г. Договорът е със срок на усвояване до 23.08.2013 г. и краен срок за погасяване 27.07.2018 г. В т. 4 от същия е уговорена годишна лихва в размер на базисния лихвен процент на банката в евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта, като към сключването на договора за кредит базисния лихвен процент възлиза на 7.99%. Посочен е и годишен процент на разходите към същата дата от 21.62%, както и общата сума дължима по договора в размер на 13 980.10 евро. В т. 10 е уговорена лихва за просрочени задължения, съгласно раздел II, т. 4 лихвен процент заедно с наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на вноската. Съгласно договореното между страните банката си запазва правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си по договор за кредитна карта от 2008 г. и да закрие същата.

Приобщени са към доказателствения материал по делото Погасителен план Приложение 1 и Общи условия, неразделна част от договора. Съгласно двустранно подписания погасителен план срокът на договора е 60 месеца, като месечните погасителни вноски са анюитетни и са в размер на 228.39 евро. Уговорена е падежна дата 27-мо число на всеки месец и че равните погасителни вноски включват лихва по т.