Решение № 1328 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20251100102064 по описа за 2025 година

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, като същевременно съобрази и че в исковата молба се поддържат и твърдения за забавено извън разумния срок наказателно преследване ( чл. 2б ЗОДОВ), както и практиката на ВКС в тази насока, обективирана в Решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение № 70/06.04.2019 г. по гр. д. № 3243/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 42/01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III г. о., Решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 40/13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г .о., според която, когато с предявения иск увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, но и от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, и съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ, неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат разграничени, а за тяхното репариране държавата носи обективна отговорност. В този случай съдът е длъжен да квалифицира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и да определи обезщетението глобално - за всички неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, прилагайки критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ - С. Н. Ч., ЕГН **********, чрез адвокат В. Ч. от АК-Враца твърди, че с постановление от 07.04.2008 г. по сл.дело № 39/2008 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 41612/2008 г. по описа на СГП е привлечен в качеството му на обвиняем, заедно с други лица 1 за престъпление по чл. 253, ал. 2, пр. 2 от НК, като с привличането му е задържан под стража за срок от 72 часа, считано от 18.30 ч. на 07.04.2008 г. до 17.30 ч. на 10.04.2008 г. На 10.04.2008 г. по искане на Прокуратурата му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Мярката е определена по НЧД № С-202/2008 г. по описа на СГС, НО, 1 с-в. С протокол от 05.02.2009 г. по ВНЧХД № С-10/2009 г. по описа на САС е изменена мярката в по-лека - „домашен арест“. С протокол от 10.04.2009 г. по НЧД № С-66/2009 г. на СГС, НО, 18-ти с-в, е изменена мярката за неотклонение от „домашен арест“ в „подписка“. През 2010 г. прокуратурата внася в съда обвинителен акт против ищеца, като за това е образувано НОХД № С-217/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 с-в.

С присъда № 8/17.10.2014 г. по НОХД №

С-217/2010 г., съдът оправдава ищеца.

По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД

№ П 54/2015 г. на САС, което завършва с решение № 9 от 14.04.2016 г. , с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. По протест на прокуратурата е образувано и касационно производство № 940/2016 г. по описа на ВКС, I НО. С решение № 274 от 27.03.2017 г. на ВКС отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото е постановена присъда № 34/20.09.2017 г. по ВНОХД № П 23/2017 г. по описа на САС, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и той бил осъден на 8 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изпълнение. По жалба на ищеца е образувано к.д. № 450/2018 г. по описана на ВКС, I НО, по което с решение № 142/05.07.2018 г. на ВКС, делото отново се връща за разглеждане от въззивния съд, във връзка с което е образувано ВНОХД № 926/2018 г. Делото приключва с решение № 24/21.01.2018г., като се отменя присъда № 8/17.10.2014 г. по ВНОХД № С-217/2010 г. на СГС и се връща дело на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. След връщане на делото съдът на основание чл. 411а, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НПК прекратява съдебното производство и изпраща делото по подсъдност на Специализирания наказателен съд, който образува НОХД № 442/2019 г.

С определение на СНС от 14.02.2019 г. в разпоредително заседания се прекратява НОХД № 442/2019 г. за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 03.05.2019 г. по ДП № 78/2019 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, пр.пр. № 232/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура, е направено ново привличане на ищеца за следните престъпления: по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2, вр.ал. 2 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1,вр.ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр.чл.

26, ал. 1 от НК, като с постановление от 07.06.2019 г. на ищеца е наложена забрана да напуска пределите на Република България. Първоинстанционното производство на Специализиран наказателен съд, 6 с-в, по НОХД № 2151/2019 г. приключило с присъда, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатите по-горе обвинения и е осъден на 4 години лишаване от свобода. По въззивна жалба на ищеца е образувано НОХД № 536/2020 г., по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, като с решение № 26001/25.01.2022 г., се изменя частично първоинстанционната присъда. По постъпили жалби срещу въззивното решение е образувано к.д. № 470/2022 г. по описа на ВКС, I НО, по което, 2 упражнявайки правомощията си по чл. 354, ал. 5 от НПК, ВКС с присъда № 5003/19.05.2023 г. признава ищеца за невиновен. Решението на ВКС е окончателно и влиза в законна сила на същата дата - 19.05.2023 г. Ищецът заявява, че общата продължителност на наказателното преследване спрямо него била 15 години, 1 месец и 12 дни. През целия този период били проведени около 150 съдебни заседания, на които ищецът присъствал. Наказателното производство се развивало в гр. София, което допълнително затруднило във финансов аспект ищеца, тъй като постоянното му местоживеене е в гр. Враца. Като последица от задържането му и повдигнатите обвинения срещу него ищецът преживял изключително тежък емоционален и психически стрес, силна тревожност, унижение, възмущение и гняв.

Принуден бил да успокоява и дава обяснения на силно разтревожените си близки и роднини, притеснен бил сериозно за настроенията и негативите за семейството и приятелите си.

Засегнати били името и обществената оценка за личността му. Обстоятелството, че в продължение на 10 месеца бил задържан под стража само по себе си засилвало впечатлението у хората, че е виновен по повдигнатите му обвинения. Сринато било напълно общественото доверие в него. Много от неговите близки и познати преустановили всякакви контакти с него. Повдигнатите обвинения срещу ищеца сериозно повлияли на социалните му контакти. Отношенията с жената, с която живеел на семейни начала, след повдигането на обвиненията срещу него сериозно охладнели. От съжителството с нея имал дете, което по това време било на три години и половина. В периода на ареста се влошава и финансовото състояние на семейството му, тъй като майката на детето му е без работа, за да го гледа, а той се намира в ареста. Отделно от това по това време е бил в тежко здравословно състояние, тъй като претърпява операция на крака и е следвало да се извадят пирони от него, тъй като са настъпи усложнения от тях. В резултат на незаконно повдигнатите и поддържани в хода на наказателното преследване срещу ищеца обвинения от Прокуратурата на Република България го напуска жената, с която живеят на семейни начала, като оставя малкото дете да го отглежда ищецът. По време на наказателния процес неговата дъщеря е била подложена на психически тормоз в училището, вследствие широката медийна разгласа на наказателното преследване против баща й. Съучениците са наричали пред детето баща й „престъпник“ и че ще лежи в затвора, с което са нанесени и травми на дъщеря му. В заключение заявява, че и до ден днешен споменът за случило се продължава да го тормози.

В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнатите му обвинения по ДП 39/2008 г. по описа на НслС, пр.пр. № 4-1612/2008 г. по описа на СРП, поддържани в различни съдебни производства, като на 19.05.2023 г. ищецът окончателно е оправдан с присъда № 5003/19.05.2023 г., постановена по к.д. № 470/2022 г. по описа на ВКС, I НО, влязла в законна сила на 19.05.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва иска като недопустим и неоснователен. На първо място счита, че исковата молба е нередовна, тъй като 3 не са спазени процесуалните изисквания, регламентирани в чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 от ГПК, което възражение съдът намира за неоснователно. На следващо място счита, че с оглед липсата на положителни процесуални предпоставки, респ. наличието на процесуални пречки за упражняване правото на иск, исковата претенция е и недопустима, при твърдения, че към исковата молба са приложени присъди, но без доказателства за влизането им в сила, като липсват подписи и печати. Освен това навежда, че всички приложени писмени доказателства са в незаверен вид. Счита, че искът е и неоснователен, като освен допустимостта и основателността на претенциите си по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер, които в настоящата искова молба не са доказани. Оспорва исковата претенция за претендираното обезщетение в размер на 120 000 лв., представляващо неимуществените вреди, по основание и по размер.

Счита, че ищецът не е представил доказателства, установяващи реално претърпени неимуществени вреди измежду визираните в исковата молба и съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и повдигнатото обвинение в престъпление, по което наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Намира за изцяло недоказани твърденията на ищеца, че след повдиганото несправедливо обвинение от страна на Прокуратурата на Република България същият е изпаднал в тежко психическо и физическо състояние. Счита за изцяло недоказани и твърденията за накърняването на честта и доброто име на ищеца, вследствие на процесното обвинение. Твърди, че, както следствените органи, така и наблюдаващият прокурор са действали в съответствие със закона и в рамките на предвидените в НПК процесуални способи за събиране на доказателства с оглед доказване на извършено престъпно деяние и процесуални способи за конституиране фигурата на обвиняем, предпоставяща възникване правото му на защита и упражняване на предвидените в закона негови процесуални права, в т. ч и за оборване на обвинението чрез посочване и представяне на доказателства, оборващи обвинителната теза, като действията на ответника не са излизали извън законово определените рамки и са били изцяло законосъобразни. Заявява, че не подлежат на обезщетение търпените вреди от членовете на семейството и Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност по отношение на претърпени неимуществени вреди от трети лица. Заявява, че твърденията за увредено здравословно състояние не са подкрепени с доказателства, от които безспорно да се установи, че е налице пряка причинноследствена връзка между претърпените неимуществени вреди и незаконно повдигнатото обвинение, както и че не са налице доказателства за твърденията на ищеца, че трудовата му дейност е била препятствана от повдигнатото обвинение. Намира за недоказани и твърденията на ищеца, че е претърпял вреди от медийно отразяване на случая, за който му е било повдигнато обвинение. За медийното отразяване на случая на ищеца ответникът ПРБ не следва да бъде държана отговорна. На самостоятелно основание оспорва иска и по размер, който счита, че не е съобразен с икономическия стандарт в страната и е в разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Оспорва като неоснователна искова претенция за присъждане на законна лихва поради неоснователност на главния иск. Моли 4 исковете да бъдат отхвърлени изцяло.