Решение № 2465 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2465 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20211100111464 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Л. Г. Г. претендира за осъждане на ответника – Държавата, чрез процесуален субституент Прокуратурата на Република България, да й заплати обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, произтичащи от претърпени болки и страдания, продължително стресово състояние, свързано с негативни психически преживявания, накърняване на честта, достойнството и доброто име сред близките, познатите и колегите, влошаване на здравословното й състояние и изпитано чувство на страх и притеснение, които твърди да е претърпяла поради повдигането и поддържането на обвинение срещу нея в извършването на умишлено престъпление от общ характер.

В исковата молба се поддържат твърдения, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2007 г., ищцата е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство дознание № 82/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в 1 организирана престъпна група. Със същото постановление на ищцата била наложена и мярка за неотклонение „подписка“. Въз основа на внесен в СГС на 21.07.2008г. обвинителен акт на СГП, прокурорска преписка № 9640/2006г. и досъдебно производство - дознание № 82/2006г. срещу ищцата и останалите обвиняеми било образувано НОХД № 2227/2008г. по описа на СГС, НО, 19 с-в.

С Присъда от 30.06.2010г., съдът признал ищцата за виновна по така повдигнатите й обвинения. Произнасяйки се по въззивна жалба, с Решение № 266 от 02.08.2012 г. по в.н.о.х.д № 461/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, присъдата на първоинстанционния съд била отменена изцяло, съдебното производство било прекратено, а преписката била върната на органите на Прокуратурата, поради противоречия, неясноти и пропуски, допуснати при изготвянето на обвинителния акт. По- късно бил внесен нов обвинителен акт от Специализираната прокуратура, въз основа на който било образувано НОХД № 1586/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 6 с-в, но поради отвод на председателя на състава, делото е било разпределено на IX с-в на СпНС. С Разпореждане от 11.04.2014 г. по НОХД № 1586/2013г. на СпНС, IX с-в съдебното производство отново било прекратено и делото било върнато на Специализираната прокуратура, за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила спрямо част от обвиняемите, довели до ограничаване на правото им на защита. Въз основа на обвинителен акт на Специализирана прокуратура по пр. пр. № 402/2013г. и ДП № 305/2013г. срещу ищцата Л. Г. Г. е образувано НОХД № 770/2014г. по описа на СпНС, IX-ти състав за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал.

1 и по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, вр.ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С Присъда от 30.05.2017 г., постановена по НОХД № 770/2014г. по описа на IX св СпНС, съдът е признал ищцата за невиновна и я е оправдал по повдигнатите й обвинения. Срещу присъдата бил подаден протест от ограните на държавното обвинение, въз основа на който било образувано в.н.о.х.д. № 7/2018г. по описа на АСпНС. С Решение № 4 от 27.02.2020г. по в.н.о.х.д № 7/2018 г. АСпНС е отменил постановената присъда по НОХД №770 /2014г. по описа на СпНС по отношение ищцата за престъпления по чл. 321, ал. 2 от НК и е прекратил производството поради изтекла давност. В останалата част присъдата е била потвърдена от съда. Въз основа на протест от Апелативна специализирана прокуратура срещу Решение № 4 от 27.02.2020 г. по в.н.о.х.д.

№ 7/2018 г. по описа на АСпНС е било образувано н.д. № 355/2020 г. по описа 2 на ВКС. С Решение № 105 от 24.08.2020 г., постановено по н. д. № 355/2020г. на ВКС било потвърдено Решение № 4 от 27.02.2020 г. по в.н.о.х.д. № 7/2018 г. на АСпНС по отношение на ищцата Л. Г. Г..

В исковата молба се поддържат твърдения, че при описаните по- горе факти, наказателното производство срещу ищцата продължило твърде дълго, общо 12 години, 9 месеца и 11 дни, поради което негативното въздействие на воденото срещу нея наказателно производство се увеличило значително. През цялото време ищцата твърди да е била подложена на огромен стрес, свързан с налагането на приложените й мерки за процесуална принуда „подписка“ и „забрана за напускане на страната“, както и поради извършения обиск на жилището й, претърсване и изземване, включително и в детската стая, което се е случило пред очите на роднини и съседи. Поради високата си професионална квалификация и опит, преди да бъде образувано досъдебното производство ищцата била заемала ръководни управленски длъжности на различни проспериращи предприятия, ползвайки се с уважение сред своите подчинени, колеги, както и пред ръководството и служителите на множество държавни институции и бизнес партньори. В резултат от негативното повлияване върху общественото мнение на образуваното наказателно производство, ищцата вече била отхвърляна от работодатели, при които кандидатствала за заемане на адекватни на образованието и опита й служебни позиции. Необходимостта от лично присъствие на ищцата в откритите съдебни заседания, наложило тя да използва за провеждане на пътувания целия свой платен годишен отпуск, а този факт се отразил негативно върху трудовите й доходи. Осъществените от органите на досъдебното производство претърсване и изземване на вещи от жилището й, както и проведените разпити на нея, на нейни роднини, на семейството и на близки и съседи, накърнило значително доброто й име в обществото и предизвикало обществена неприязън към нея. Независимо от обстоятелството, че била вече оправдана, дори след оправдателната присъда, ищцата продължавала да изпитва крайно неудобство, безпокойство, когато посещава или се придвижва на обществени места, понеже имала усещането, че името и публичния и образ били компрометирани. По тази причина, след приключване на наказателния процес, тя била принудена да работи на длъжност, която била по- ниско квалифицирана и по - ниско платена в сравнение на нейната професионална квалификация.

В резултат на незаконното обвинение за извършено престъпление, ищцата 3 твърди да е понесла значителни вреди и върху здравето си. Изпаднала в продължително стресово състояние, произтичащо от претърпените негативни психически преживявания. Предприетите от органите на досъдебното производство действия, предизвикали у ищцата психично разстройство, реактивна депресия и като цяло психичното й и физическо състояние сериозно се влошили. Появили се симптоми на емоционална нестабилност, безсъние, тревожност, недостиг на въздух, сърцебиене, колон иритабле, по повод на което се е наложило да приема антидепресанти и транквиланти. По повод на тези симптоми, ищцата била консултирана многократно от лекар - психиатър.

По същата причина ищцата твърди да е заболяла и от нередовна и болезнена менструация, жлъчнокаменна болест, надкамерна тахикардия, камъни в бъбреците и уретера, хипертонично сърце. Към момента на предявяването на иска, ищцата твърди, че страда от хронични заболявания, нарушения на съня, вследствие на преживените по време на наказателния процес стрес и силно безпокойство.

При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева – за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.11.2007 г. /датата, на която е била привлечена като обвиняем/ до деня на окончателното изплащане на обезщетението. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника - Прокуратура на РБ, чрез подадения отговор от Софийска градска прокуратура. По съображенията, които са подробно изложени в отговора, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Релевира доводи, че с повдигането на обвинението срещу ищцата и с влизане в сила на оправдателната присъда срещу нея били осъществени първите два елемента от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но не е доказано наличието на останалите елементи от фактическия състав на деликта, визиран в този специален закон. Ответникът оспорва твърденията за характера и обема на понесените вреди, както и твърдението за наличие на пряка причинно- следствена връзка между описания в исковата молба вредоносен резултат от една страна и актовете/ действията на органите 4 на досъдебното производство, от друга страна. Наложената мярка за неотклонение „подписка“ в действителност била най- леката възможна, която в най-малка степен е засегнала правната сфера на ищцата. В становището си пред съда, ответникът не оспорва твърдението, че наказателното производство е продължило повече от 12 години, но посочва, че повдигнатото обвинение е било за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което е квалифицирано като „тежко престъпление“ по см. на чл. 93, т. 7 от НК, от което следвало, че делото е било с фактическа и правна сложност, оправдаваща по- бавното процесуално развитие. Недоказани били твърденията на ищцата, че не е могла да се грижи за близките си, както и че наложената забрана за напускане на страната се е отразила на ежедневието й. В тази връзка се поддържа, че искът за заплащане на обезщетение се предявява лично от увредения и същият може да претендира обезщетение само за вреди, които лично е претърпял, но не и да се домогма да получи обезщетение за понесените от трети за спора лица косвени вреди. Описаните психични разстройства „без допълнителни уточнения“ не били пряка последица от наказателното производство, тъй като същите можело да са обусловени и от други фактори, като наследствена обремененост или наличие на други хронични заболявания. Последиците от общественото разгласяване на случая не следвало да бъдат вменявани в отговорност на правозащитните органи на Държавата, респ. на Прокуратурата на РБ, тъй като тя не била уведомявала средствата за масова информация и не е организирала медийна кампания.

Независимо от изложеното, ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди като недоказан по размер. Поддържа тезата, че размерът на претендираното обезщетение не е съобразен с принципа на справедливостта, който е визиран в чл. 52 от ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 13.11.2007г. /дата на повдигане на обвинение спрямо ищцата/, доколкото се поддържа, че била изтекла 3 годишната давност по чл.

111, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази връзка се излага, че съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. лихви се дължат от момента на установяване на незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, а в конкретния случай това е датата, на която съдебният акт, с който ищцата е призната за невиновна е придобил стабилитет. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

5

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства установяват, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 13.11.2007г. ищцата Л. Г. Г. е била привлечена като обвиняем по досъдебно производство - дознание № 82/2006г. за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 212, ал. 5, вр.ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК в организирана престъпна група. Със същото постановление па отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.