Решение № 6414 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6414 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г.и Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Цветанка Янк. Митакева като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100505194 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от името на ищеца по исковата молба „АПС Бета България“ ЕООД, чрез пълномощника – юрк. Д.П. срещу Решение № 3375 от 22.02.2026г., постановено по гр.д. № 35934/2025г. по описа на Софийски районен съд 65-и състав, с което са отхвърлени предявените от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Г. А. П. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на: сумата от 1 800 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Г. А. П., вземанията по който са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 373,55 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 26.07.2022 г., и сумата от 332,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2022 г. до 02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 65553/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното съдебно решение. Поддържа се, че неправилно е прието, че исковете са неоснователни поради това, че цесионерът не е уведомил 1 надлежно длъжника за извършената цесия, поради което и не бил материално легитимиран да предяви исковете. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно правното действие за съобщаването на цесията на особения представител на длъжника, поради което и такова уведомяване не произвеждало материалноправен ефект, с довод че съдебната практика възприемала обратното. С тези доводи претендира за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и разглеждане на спора по същество.

Претендира за присъждането на разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от името на въззиваемия ответник в първоинстанционното производство – Г.и П., чрез назначения му особен представител – адв. М.Р., с който се оспорват доводите във въззивната жалба. Поддържа се, че в рамките на първоинстанционното производство са преценени всички относими към предмета на спора писмени доказателства, въз основа на които е изградена правилна фактическа обстановка. С тези аргументи, намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговорът на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим. По правилността му, въззивният съд намери следното:

Производството по гр.д. № 35934/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, е образувано въз основа на искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ. вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. А. П. дължи: сумата от 1 800 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Г. А. П., вземанията по който са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 373,55 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 26.07.2022 г., и сумата от 332,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2022 г. до 02.10.2024 г.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК поддържа, че претенцията е неоснователна и недоказана. Оспорва се наличието на облигационни правоотношения с ответника по процесния договор. Оспорва се, ответникът да е уведомен за извършената цесия. Оспорва се, процесуалната легитимация на ищеца, с довод, че в сключения договор за Цесия не фигурира вземане, 2 което цедентът да има към ответника.

От представените по делото договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г., се установява наличието на сочените от ищеца договорни отношения – „Сити кеш“ е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 1800 лв., при 12 бр. погасителни вноски, от които 3 вноски – в размер на 60,08 лв. и 9 вноски – в размер на 234,83 лв., вносими до последен четвъртък на съответния месец, като общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена в момента на сключване на договора е 2 293,71лв., с краен срок за погасяване на кредита – 26.07.2022г. Определен е лихвен процент: във фиксиран размер от 40,05% и ГПР от 47,92%.

Съобразно чл. 6, т. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на кредита, да предостави обезпечение по начина и по реда на чл. 33, ал. 1 ОУ, като при неизпълнение той дължи неустойка в размер на 2410,29 лева – съгласно клаузата на чл. 6.2 от договора, която се заплаща разсрочено, ведно с вноските по погасяване на кредита и съобразно изготвения погасителен план – 3 вноски, в размер на 331,92 лв. и 9 вноски в размер от 157,17 лв.

По делото са представени и общи условия на кредитора. Чл. 33, ал. 1 от които предвижда предоставянето на обезпечение по договора за паричен заем под формата на „поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход“.

Представена е Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет.

Приобщен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 05.04.2023г., между „АПС Бета България“, като цесионер и „Сити Кеш“ ООД, като цедент, по силата на който, страните се споразумели цедентът да продаде на цесионера портфолио с Вземания, описани в Анекс I, в общ размер 5 236 061,55 лв., представляващи парични вземания, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица към договора, срещу покупна цена, определена в Приложение № 1 към договора. Съобразно чл. 4.3 от договора, цедентът упълномощава цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците.

Приобщено е Приложение 3 към договора за продажба и прехвърляне на вземания пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, описани в Приложение 1 от дата 28.03.2023 г. към процесния догоовр за цесия от 05.04.2023 г., за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

3

Представена е разписка за извършено плащане № 2000000263632521 от 26.07.2021г., според която „Сити Кеш“ ООД е превело на Г. П. сумата от 1800 лв.

От изслушаната в хода на първоинстанционното производство експертиза се установява, че Кредитът е усвоен на 26.07.2021г. - когато заемодателя „Сити Кеш“ ООД е наредил паричен превод на Г. А. П. чрез системата за електронни плащания еРау.bg към офис на EasyPay със основание : заем съгласно договор 550426, която сума не е отразено да е върната.

Вещото лице Н. е констатирало, че поради непредставено обезпечение по реда на чл.33, ал.1 от Общите условия заемодателят е начислил автоматично неустойка в размер на 2410,29лева, която се изплаща разсрочено с вноските по погасителния план /3х331,92лева и 9х 157,17лева./

Вещото лице посочва, че ответникът или трети лица са извършвали плащания по Договора в размер на 900 лв., с които са погасени сумата от 764,84 лв. – неустойка по вноски № 1 и № 2 и частично по вноска № 3 в размер на 101 лв. Погасени са такси по тарифата 15,00 лв., Лихва 120,16лева по вноска № 1 и № 2. Установено е, че непогасеният размер на вземанията за главница и лихви е 2173,55лева, от които: Непогасеният размер на вземанията за главница е 1800,00лв., Непогасеният размер на вземанията за лихва е 373,55 лева за вноски от № 3 до № 12., непогасеният размер на вземането за неустойка е в размер на 1645,45 лв.

В отговор на поставените му задачи, вещото лице е преизчислило извършените плащания, в случай че с тях се погасяваха единствено суми за главница, договорна лихва и мораторна лихва и е установило, че с платената сума от 400,00лева на 30.8.2021г. се погасява 60,08 лева договорна лихва по вноска № 1 , 60,08лева по вноска № 2, 60,08лева по вноска № 3 , 60,08лева по вноска № 4, и частично 159,68 лева главница по вноска № 4 /вноски 1,2 и 3 са нулеви /.

С платената сума от 400 лв. на 10.10.2021г. се погасяват 15,07 лева Главница по вноска 4, 54,24лева договорна лихва по вноска5, 180,59 лева главница по вноска 5, 48,22 лева договорна лихва по вноска 6, 101,88лева главница по вноска6, с остатък - 84,73лева главница по вноска 6.

С платената сума от 100,00лева на 7.11.2021 се погасяват : 84,73лева главница по вноска 6; 15,27лева договорна лихва частично по вноска 7.

Остават 26,72 лева договорна лихва по 7 вноска .

В случай, че платените суми в размер на 900,00лева се отнесат за погасяване в следната последователност - първо договорна лихва и след това главница, то вземанията за главница и лихви ще бъдат в общ размер на 1393,71лева, от които: непогасено вземане за главница от вноски № 7 до № 12 – 1258,05 лв.

Вещото лице е посочило, че размерът на Годишен процент на разходите, ако при изчисленията освен уговорения разход за възнаградителна лихва се включи като разход сумата за неустойка би възлизало в размер на 698,57% .

За да постанови своето отхвърлително решение, първоинстанционният съдебен състав е приел, че по делото не се доказва процесните вземания, чийто носител е кредитодателят по договора за потребителски кредит, реално да са прехвърлени в полза на ищеца – „АПС Бета България“ ЕООД доколкото в представените доказателства – Договор за цесия не става ясно конкретно кои 4 вземания са предмет на транслативната сделка, доколкото същите не са индивидуализирани по съдържание, насрещно задължено лице и правопораждащия ги юридически факт, в частност не се установява, че процесното вземане срещу ответника Г. П. по потребителски договор № 550426 от 26.07.2021 г. е било прехвърлено на ищеца по силата на представения договор за цесия. Съобразено е, че страните са се споразумели, вземанията, предмет на същия, да бъдат описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В обобщение, прието е, че ищецът не е доказал своята активна материалноправна легитимация в процеса - че е носител на вземанията.