Решение № 333 от 30.07.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Смолян, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от С. Златанова Гражданско дело №

20255440100051 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С. Ж. К. е предявила в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ срещу ДПЛПР „****“, представлявано от директора ***, конститутивен иск с правно основание чл. 357 от КТ, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 188, т. 2 от КТ за признаване за незаконна и отмяна на Заповед № 556/11.11.2024 г. на директора на Дома, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".

Фактическите твърдения, на които ищцата основава иска, се свеждат до следното:

Работи по трудов договор с ответника на длъжността „трудотерапевт“.

На 11.11.2024 г. й е връчена Заповед № 556/11.11.2024 г. на директора на дома, с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Твърди, че не е извършвала вмененото й нарушение, тъй като не е била съгласна да бъде преназначена като санитар, имала намерение за ползва отпуск по болест по чл. 120 КТ. По време на твърдяното нарушение е била в отпуск поради болест. Работодателят не бил взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при извършването му и поведението на работника/служителя.

Твърди, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателят, който е целял единствено да я отстрани от работа чрез налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че спрямо нея е приложено дискриминационно отношение – пряка и непряка дискриминация, тъй като сестрата на ищцата също е работила в дома и след прекратяването на трудовото й правоотношение подавала жалби срещу директора на дома и с оглед обстоятелството, че ищцата е обжалвала предходна заповед, с която й е наложено дисциплинарно наказание забележка.

Претендира за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуалния представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Признава фактите, че ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност трудотерапевт, а преди това като санитар, че със заповед от 22.01.2024 г. е била преназначена на длъжност санитар и че с оспорваната заповед й е наложено дисциплинарно наказание 1 предупреждение за уволнение. Твърди, че заповедта е законосъобразно издадена, тъй като ищцата отсъствала от работа поради отпуск за временна неработоспособност, като в последствие издаденият болничен лист бил отменен от ТЕЛК Смолян. Ищцата представила общо 5 болнични листа, съответно от 24.01.2024; 30.01.2024; 09.02.2024; 20.02.2024 и 06.03.2024 г. и реално не е работила след преназначаването й като санитар на тази длъжност.

Със заповед от 14.03.2024 била върната на длъжността трудотерапевт. Фактически е осъществила нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в повече от два последователни дни. Отрича спрямо нея да е приложено дискриминационно отношение.

Твърди, че ищцата често подава жалби срещу ръководни лица в дома. Формата и съдържаните на оспорваната заповед са спазени.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира присъждане на деловодните разноски по представения списък.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. О. поддържа иска и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в исковата молба и в пледоарията.

Ответникът се представлява от адв. ***, която оспорва иска и моли да бъде отхвърлен по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и в писмената защита.

Съдът след като обсъди становищата на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че са в трудово правоотношение към момента на издаване на процесната заповед. Първоначално ищцата била назначена на длъжност санитар в ДВПР – с. ***, сега ДПЛПР, с трудов договор, сключен с кмета на община Смолян. В последствие договорът за длъжността санитар бил сключен между ищцата и ДВПР и бил многократно изменян. В последствие с трудов договор № 82/29.01.2013 г. е била назначена на длъжността Трудотерапевт.

Със заповед № 59/22.01.2024 г. на директора на дома К. била преназначена, считано от 01.02.2024 г. от длъжността Трудотерапевт на длъжността Санитар за срок до заемане на длъжността Санитар. В тази връзка с допълнително споразумение № 52/01.02.2024 г. към трудов договор № 82/29.01.2013 г. ищцата е преназначена от длъжността Трудотерапевт на длъжността Санитар в ДПЛПР „****“ – с. ***, общ. Смолян, като в останалата част трудовият договор е непроменен.

Със заповед № 117/14.03.2024 г. на директор е отменена заповед № 59/22.01.2024 г. и ищцата, считано от 18.03.2024 г. е върната на длъжност Трудотерапевт. С ново допълнително споразумение № 53/18.03.2024 г., считано от същата дата, отново е била преназначена на длъжността Трудотерапевт и е увеличена основната й заплата.

На ищцата бил издаден болничен лист от д-р *** /л. 27/ поради заболяване Световъртеж от централен произход и е определен домашен режим на лечение в периода 24.01.2024 – 29.01.2024 г. След това последвал нов болничен лист /л. 28/ за домашно лечение за същото заболяване за периода 30.01.2024 – 02.02.2024 г.

Н а 01.02.2024 г. ищцата била на преглед при д-р *** –психиатър на 01.02.2024 г. поради заболяването й Смесено тревожно-депресивно разстройство, за което й е назначена терапия, като видно от издадения амбулаторен лист лечението е започнато на 23.01.2024 г.

/л. 131/

В последствие от специализирана ЛКК – Неврология при УМБАЛ „***“ ЕООД – Пловдив бил издаден трети болничен лист за стационарно и домашно амбулаторно лечение за периода 05.02.2024 – 19.02.2024 г. За времето 05.02.2024 – 09.02.2024 г. ищцата била лекувана стационарно в неврологичното отделение на УМБАЛ „***“ ООД – Пловдив поради заболяването Световъртеж от централен произход.

На 20.02.2024 г. била на преглед при д-р *** – невролог с диагноза Световъртеж от централен произход, увреждане на междупрешленни дискове в шийния отдел, съдово главоболие. Проведени са изследвания ЕДС и ТДС. Насочена е към ОЛКК за удължаване на временната нетрудоспособност. Изписано е медикаментозно лечение.

На същата дата била на преглед и при д-р ***, със заключение ОЛКК да удължи временната нетрудоспособност с 15 дни.

2

Така на 20.02.2024 г. бил издаден пореден болничен лист от „***“ ООД за домашно амбулаторно лечение за периода 20.02.2024 – 05.03.2024 г..

На 06.03.2024 г. ищцата се явила на преглед при невролог д-р ***, който я насочил за планова хоспитализация на 15.03.2024 г., като дотогава е препоръчано да се удължи временната нетрудоспособност чрез ОЛКК с 10 дни. Предвид посоченото на 06.03.2024 г. е издаден и пореден болничен лист от „***“ ООД № *** за домашно амбулаторно лечение за периода 06.03.2024 – 15.03.2024 г.

На 26.04.2024 г. ищцата отново се явила на преглед при невролог д-р ***, който извършил изследвания ЕДС и ТДС и в полето „Терапия“ посочил, че пациентката отказва предложената й 10 дни временна нетрудоспособност по лични причини, свързани със страх от повторно обжалване на евентуалната временна нетрудоспособност.

На 14.05.2024 г. ищцата за пореден път се явила на контролен преглед при д-р ***, който отново е посочил, че пациентката отказва временна нетрудоспособност.

Оплакванията й продължили и била лекувана при домашни условия от невролог от МБАЛ „***“ – Смолян – д-р ***, който при прегледа на 17.05.2024 г. издал направление за хоспитализация поради същото заболяване. /л. 123/

В периода 11.06.2024 – 15.06.2024 г. ищцата била лекувана стационарно в неврологичното отделение на УМБАЛ „***“ ООД – Пловдив поради заболяването Световъртеж от централен произход, видно от епикризата на л. 132.

С Експертно решение № 00295/20.09.2024 г. /л. 35/ на ТЕЛК към МБАЛ „***“ АД – Смолян е отменен болничен лист № *** от 06.03.2024 г. с мотив, че е издаден без изследвания и не е представена епикриза за хоспитализация след 06.03.2024 г. Липсват категорични данни за влизане на решението в сила. В писмото на ТЕЛК до работодателя е посочено, че при липса на обжалване решението ще влезе в сила на на 30.10.2024 г., но няма отбелязване върху решението, че действително същото е влязло в сила.

Видно от етапната епикриза, изготвена от д-р *** *** на 01.02.2024 г., ищцата страда от Смесено тревожно-депресивно разстройство, за което провежда лечение от 23.01.2024 г., като описанието на психичния й статус е следното: Психомоторно видимо напрегната, тревожна, с угнетена мимика, контактува с неохота, ориентирана всестранно, Емоционално лабилна, плаче по време на прегледа, тенденция към дистимия. Споделя идеи от депресивния кръг за безизходност, непълноценност. Астено-вегетативни оплаквания.

Инсомния. болестно затормозена действена активност, със съзнание за влошено състояние.

Критична.

Поради постъпили рапорт, сигнал и сведение, на 25.09.2024 г. директорът на дома поискал от К. в 3-дневен срок да представи писмени обяснения във връзка с твърдяни нарушения за провокиране и насочване на потребител от дома да изхвърли дадените му лекарства и да създава конфликтни ситуации, както и че не е уведомила своевременно ст.мед.сестра да осигури заместник на ищцата по време на отсъствието й на 01.09.2024 г. поради смърт на близък. На следващию ден същата предоставила писмени обяснения.

Видно от служебна бележка, издадена на 02.09.2024 г. от кметство с. ***, на 31.08.2024 г. К. присъствала на погребение на свекъра си.

Със заповед № 408/02.09.2024 г. на ищцата бил разрешен два дни платен отпуск на 02.09.2024 и 03.09.2024 г.

Със заповед № 463/03.10.2024 г. на директора на дома дисциплинарното производство срещу ищцата било прекратено по т. 1 поради липсата на достатъчно данни за нарушение на трудовата дисциплина и за второто нарушение й е наложено наказание Забележка. Заповедта е връчена на К., като същата е възразила и е записала, че срещу нея се действа целенасочено от ноемвир 2023 г., с което е държана „под стрес.“

Със заповед № 556/11.11.2024 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в периода 06.03.2024 – 15.03.2024 г.. Заповедта е връчена на ищцата на 11.11.2024 г., срещу подпис.

3

На 30.09.2024 г. ищцата депозирала жалба пред КЗД- Смолян срещу работодателя.

Жалбата е допълнена на 21.10.2024 г. С разпореждане № 482/07.11.2024 г. е образувана преписка № 154/2024 г. Изложените оплаквания се свеждат до дискриминационно, тенденциозно отношение към ищцата, в резултат на което същата е придобила заболяване.

Липсват данни кога и как е приключила преписката.

На 06.01.2025 г. ищцата е депозирала сигнал пред ДИТ – Смолян с оплаквания за нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя. За извършената проверка е съставен протокол, с който на работодателя са наложени принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1 КТ.

От показанията на свид. *** – сестра на ищцата и работила по трудово правоотношение с ДПЛПР като медицинска сестра, чието правоотношение е прекратено през 2023 г., проблемите на К. започнали в началото на 2024 г. когато директорът на дома искал да я направи санитар, без да я предупреди предварително и да й обясни. К. се стресирала, получила силно главоболие, повръщане, световъртеж, вътрешна напрегнатост, лицево й бил променен погледът. При посещение на психиатър се установило, че има нужда от терапия и лечение. Посетила и невролог. Доста време била на лечение. Проблемът бил повече поради психичния стрес, отколкото неврологичен. Постепенно се възстановява, първоначално не можела да спи, плачела, не разбирала защо й е причинена промяната на длъжността и намаляването на заплатата. Когато била в болнични сестра й била с нестабилно ходене. Първо ползвала болнични от личен лекар, след това от специалист.

Личния лекар казал, че трябва да се види от ЛКК. Постъпила на лечение в болнично заведение в Пловдив. Постоянно е на терапия, заболяването е хронично. Колкото и да взема лекарства за успокоение, стресът си останал. Още първия ден при връчване на заповедта била с повръщане, било й лошо. Страхувала се пак да постъпва в болница, за да не бъде уволнена.

Разпечатката съдържа 53 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f480f212-ce44-4b7a-a407-b5773c08fd87