Протокол № 207 от 25.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 207 гр. Пазарджик, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500177 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Ц. П. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.А. А., редовно упълномощен.

За ответникът „К.“ ООД, редовно призован, не се явява представител.

От адв.Н. Ш. е постъпила писмена молба със становище по хода на делото и по същество. Направена е претенция за разноски. Приложен е Списък по чл.80 от ГПК.

Адв. А.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което в отсъствие на представител на редовно призования ответник, който не възразява по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 557 по описа за 1

2025 година е прието за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 535 ТЗ, по отношение на Ц. П. П. ЕГН:

**********, с адрес:гр. П., ул. „Н.М.” № 32, че “К.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. “Б.” № 196 е носител на парично вземане в размер на сумата 1765 лв. - главница по договор за паричен заем № 594010 от 09.01.2019 г. към искане № 78661 сключен между страните по делото, обезпечен със запис на заповед от 09.01.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 30.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №708/2019 г. по описа на Районен съд - П., като е отхвърлен иска над уважения размер от 1765 лева до предявения размер от 5640 лева.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. П. П. ЕГН: ********** да заплати на “К.” ООД ЕИК ********* сумата в размер на 168,92 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 312,94 лв. разноски направени в исковото производство.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, “К.” ООД ЕИК ********* да заплати на Ц. П. П. ЕГН: ********** сумата в размер на 625,88 лв. – разноски направени в исковото производство.

Осъдено е дружеството “К.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. “Б.” № 196 да заплати по сметка на Районен съд - П. сума в размер на 112,80 лева- дължима ДТ, както и на 5 лева само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Ц. П. П., чрез процесуалния му представител.

Счита,че решението е необосновано и неправилно.

Съдът установил правилно фактическата обстановка , но правните му изводи не съответствали на доказателствата по делото.

Предметния обхват на делото бил фиксиран още с издаването на Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №708/2019 г. по описа на Районен съд гр. П., при което заявителят е обосновал своето материално право въз основа на Запис на заповед, макар и същият да обезпечава договор за паричен заем. Не следвало , въпреки цитираната съдебна практика, да се борави изборно веднъж с правопораждащия за правоотношението договор за заем, 2 веднъж с издадената за неговото обезпечение Запис на заповед. Съдът бил дал указания, които и с допълнителната молба останали неизпълнени. Рамката на заповедното производството, предопределяла и рамката на последващия същински исков процес. Сумите по договора за заем от 09.01.2019 г. и тези търсени от заявителя по Записа на заповед били различни.

Решението било необосновано, тъй като съдът приел в диспозитивната му част размер на дълга от 1765 лв., без изобщо да са изискани или приобщени по делото доказателства по отношение на този факт. Не било приложено изпълнително дело 1083/2024 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, от материалите по което може да се установи какви суми са събрани от длъжника Ц. П. .Твърди,че са събрани около 12 000 лв. / дванадесет хиляди лева/, за задължение по договор за заем в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, а по Запис на заповед - 5 640 лв. и 539.80 лв. за разноски.

Прилагат се доказателства , касаещи изпълнителния процес.

Съдът неправилно се произнесъл и по направеното възражение за давност.

От момента, в който заявителят се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение № 451 от 07.10.2019 г., съответно с Изпълнителен лист от 07.10.2019 г. и е забавил по една или друга причина образуването на изпълнително дело, както е в настоящия случай / от ПДИ е видно, че това е станало една на 27.09.2024 г./, то следва безспорно че в този промеждутък от време тече в полза на длъжника погасителна давност. Ответникът се позовал на специалната 3- годишна давност, доколкото претенцията се основава на Запис на заповед, а не на договор за заем.

Моли решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „К.“ООД.

Излагат становище, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

От събраните в хода на делото пред първата инстанция доказателства се установило, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. Ищецът предоставил реално на ответника на 09.01.2019 г. парична сума в размер на 2000 лв., като 3 ответникът е поел задължение да върне посочената сума до 08.01.2021 г. и за обезпечаване на изпълнението на това задължение е подписал запис на заповед. Следователно налице са основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради което в първоинстанционното решение съдът правилно е приел, че ответникът дължи съобразно съдържанието на сключения договор връщане на получената в заем сума. Ответникът не е представил доказателства за доброволно изпълнение на посоченото задължение в претендирания в исковата молба размер и съдът правилно е приел за недоказани възраженията на ответника за недължимост на сумите, посочени в исковата молба.

Неоснователно било възражението на въззивника за отчитане по реда на чл.235, ал.З ГПК на плащанията, извършени от него по изп.д.№ 1083/2024 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство. Разрешение на тази въпрос било дадено в т.9 на ТР № 4/2013 г. но ОСГТК, в която се сочи следното: „В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.З ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. “. В случая била налице именно последната хипотеза, поради което фактът на плащането в изпълнителното производство не следва за бъде вземан предвид при постановяване на решение.

Възразяват по направените доказателствени искания.

Оспорват и основателността на възражението за погасителна давност.

Договорът за заем бил сключен на дата 09.01.2019г., на която дата е издадена и ценната книга, обезпечаваща вземанията по него. Поради липса на плащания по погасителен план и в съответствие с договорните клаузи, на дата 30.09.2019г. е подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите по договора за заем. На 19.09.2024. била подадена молба за образуване изпълнително производство 4 до ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на КЧСИ. В периода от сключване на договора до първоинстанционното производство кредиторът е извършвал действия за принудително събиране на вземането, които прекъсвали давността.

Доводите на въззивника с цитираната съдебна практика били неоснователни. От доказателствата по делото можел да се направи обоснован извод за това, че през времето от сключване на процесния договор за заем до настоящия момент кредиторът е извършвал множество действия за принудително събиране на вземането и не е бездействал, поради което не могат да се споделят като основателни твърденията на въззивника за настъпила погасителна давност на вземането, предмет на исковата претенция, още повече, че първоинстанционния съд е уважил исковата претенция единствено за дължимата и неплатена главница по договора за заем, изключвайки лихвите по договора.

Считат за неприложима кратката 3 годишна давност.

Молят решението да бъде потвърдено.

Адв. А.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Поддържам доказателственото искане, но оставям на вашата преценка основателността му.

Съдът намира, че доказателственото искане не следва да бъде уважавано, като на първо място обсъди съществуващите преклузии наведени в процесуалния закон, а и освен това счита, че обстоятелствата за изясняване, за които е направено нямат отношение към спора, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. А.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба като правя 5 възражение за сторените по делото разноски, които са от ответната страна. От наша страна не претендираме, тъй като и без това до момента спорът се усложни много с тези разноски и се забави по процедурата за обжалването им.

Поддържам изложените в жалбата съображения. Моля за решение в този смисъл.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 25.04.2026г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.