Решение № 3185 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3185 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330118905 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Р. И., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *********/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., както и сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № № *********/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., сключен между ищеца и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ответника с Договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 25.05.2023 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца 44.66 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *********/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., както и сумата от 477.82 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № № *********/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 29.11.2021 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца В. Р. И. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № *********/20.08.2015 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1400 лева. Бил уговорен ГЛП от 40.08 % и ГПР 49.376 %, като общата дължима сума била в размер на 1555.64 лева.

Твърди още, че следвало да заплати и неустойка по договора в размер на 921.51 лева 1 за това, че в тридневен срок от сключването му не е учредил обезпечение на паричните си задължения измежду запис на заповед, банкова гаранция или поръчител.

Съгласно погасителния план, общо дължимата сума заедно с неустойката следвало да бъде издължена на 27 седмични погасителни вноски, за периода от 26.08.2015 г. до 24.02.2016 г., всяка в размер на 91.75 лева.

Твърди още, че през есента на 2016 г. служител на ответното дружество, му съобщил, че вземанията по горепосочения договор са му прехвърлени, поради което следва да продължава да издължава дълга на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Сочи, че за периода от сключването на договора до узнаването за цесията, е заплатил в полза на „Сити Кеш“ ООД сумата от 798 лева, а след цесията и от 11.11.2016 г. до датата на депозиране депозиране на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. е заплатил на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1489.25 лева.

Счита, че сключеният Договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на текстовата част на шрифта му е по-малък от 12.

Освен това, счита, че сключеният Договор за паричен заем е недействителен на основания чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазена нормата, изискваща в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Счита, че определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита и, ако бъде добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, ГПР ще надвиши 50 %. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като клаузата за ГПР била нищожна. От изложеното следвало, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място, излага съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Сочи, че поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора, следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Сочи, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР. Затова неустойката била начислена за покриване, именно на тези разходи.

Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл.

21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, като с неустойката се искало единствено натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи.

Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, 2 която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба, поради което счита, че е нищожна.

Твърди се, пълно погасяване на главницата по Договора за паричен заем.

Моли се за присъждане на сумата на 20 лева – недължимо платена за възнаградителна лихва и на сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка, платени за периода 29.11.2016 г. – 28.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 25.05.2023 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца 44.66 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *********/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., както и сумата от 477.82 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № № *********/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 29.11.2021 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове и счита същите за недопустими.

Въвежда възражение за недопустимост, тъй като бил предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника посочените в исковата молба, суми.

На следващо място, счита искът за недопустим, тъй като липсвали доказателства за твърдени в исковата молба факти – нямало представени вносни бележки за внесени от ищеца суми.

Освен това въвежда възражение за недопустимост, тъй като не бил пасивно процесуално легитимиран – с договор за цесия бил придобил вземанията по договора за паричен заем, но не му бил предоставял кредит.

Предвид изложеното, искането е да се прекрати производството, като недопустимо.

Евентуално, счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани от ищеца.

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Възраженията в отговора на исковата молба са неоснователни, поради следното:

На първо място, в настоящото производство са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради което и са допустими.

Второ, липсата на доказателства за твърдени в исковата молба факти, са по съществото на спора, а не по неговата допустимост.

Трето, въпросът за процесуалната легитимация се извежда от твърденията в исковата молба – ищецът поддържа, че именно ответникът като цесионер е получил исковите суми, чието връщане търси.

По същество:

3

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № ********* от 20.08.2015 г. – в оригинал /л.90-92/, се установява, че между „Сити Кеш“ ООД – Заемодател и ищеца В. Р. И. – като заемател, е подписан Договор за паричен заем № ********* от 20.08.2015 г.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.09.2019 г. и приложение № 1/16.09.2019 г. към него /л.47-55, в което под № 790 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ответникът е придобил вземания по Договор за заем № ********* от 20.08.2015 г., а именно: с посочен общ дълг по кредита – 1529.42 лева, от които: главница – 788.67 лева, лихва – 44.66 лева, обезщетение за забава – 90.54 лева и разноски – 605.55 лева.

Ето защо и, съдът приема за доказано подписването на договора между ищеца и първоначалния кредитор „Сити Кеш“ ООД, съгласно който е налице съглашение за предоставяне на паричен заем в размер от 1400 лева, която е усвоена от ищеца. Със същия договор е уговорена договорна лихва, при месечен лихвен процент 3.34 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.376 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 27 седмични погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1555.64 лева.

Според чл. 6 от договора за заем, страните се споразумяват, договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя; банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от процесния договор, с подписването на договора, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от договора, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 921.51 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2 към настоящия договор за заем, в конкретния случай, на 27 седмични вноски, или заема, ведно с нестойката по чл. 8 от Договора, следвало да се върне на 27 равни седмични вноски, всяка в размер на 91.75 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Сити Кеш“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.