Решение № 755 от 19.04.2011, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№755 гр. Русе, 19.04.2011 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Русенски районен съд , ХI - ти граждански състав в публично заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:

Тихомира Казасова при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3970 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

В.А.А., А.В.А. и С.А.К. твърдят, че втория ищец е собственик на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ 912 кв.м., съставляващо парцел І-743, а сега – УПИ І-743 в квартал 35, по плана на гр.М., заедно с ½ идеална част от построените в него жилищна сграда и стопански постройки. Правото на собственост върху имуществото придобил чрез сделка, визирана в нотариален акт №200, том V, дело №1571/1995г. по описа на Русенски нотариус, вписан с вх. рег.№1289/27.03.1995г., съгласно която закупил от В.А. и С.К. – негови родители, описания имот, като продавачите запазили правото на ползване докато са живи. Собствеността върху останалата ½ идеална част от процесното имущество принадлежала на С.К., получена по наследство от А.К.А., б.ж. на гр. М., починал на 12.01.1977г. и В.С.А.,***, починала през 1979г.

До м.юли 2003г. С.А. ползвала имота, съобразно уговореното в нотариалния акт. През м.август 2006г., след като ищцата напуснала страната, в имота се настанила И.В.Т..

След извършена справка в Служба по вписванията ищците установили, че с нотариален акт №184 от 20.03.2006г. по описа на нотариус Г. Г., И.Т. придобила собствеността върху 1/3 идеална част от дворното място и ½ идеална част от построените в него сгради, по силата на извършено в нейна полза дарение от В.Д.М. (нейна майка).

С оглед разпоредбата на чл.226, ал.2 от ЗЗД, ищците считат, че сделката е нищожна, тъй като дарителката не е собственик на дарения имот. Поясняват, че В.Д.М. – майка на И.В.Т. и С.А.К., няма права върху имота, тъй като бракът й с А. К.– с. на наследодателя А. А. е прекратен със смъртта на първия, преди откриване на наследството, останало след смъртта на общия наследодател, поради което не получавала дял от наследството.

През 2007г. В.М. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №101/27.12.2007г. по описа на нотариус Г. Г. за останалата част от имота – 2/3 идеални части от дворното място и ½ идеална част от построените в него сгради. Ищците приемат, че ответницата не би могла да придобие имота по давност, тъй като не го е владяла повече от 10 години необезпокоявано и не е демонстрирала спрямо ищците намерение за своене.

Ищците молят съда да постанови решение, с което:

Да прогласи нищожността на сключения между ответниците на 20.03.2006г. договор за дарение, визиран в нотариален акт №50, том ІІ, рег.№3444, дело №204/2006г. по описа на Г. Г. – нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в регистъра на Нотариалната камара;

Под формата на възражение, в случай, че съдът не уважи претенцията, молят съда да намали завещанието, изготвено на 17.07.1979г. от В.С.А. в полза на В.Д.М., до размера на запазената част на С.А.К..

Да признае за установено, че В.Д.М. не е собственик на 2/3 идеални части от дворното място и на ½ идеална част от сградите в него;

Да отмени съставения в нейна полза констативен нотариален акт №101 от 27.12.2007г. по описа на нотариус Г. Г.;

Да осъди И.В.Т. да предаде владението на имота на В.А.А. и С.А..

Претендира направените по делото разноски.

В отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват основателността на ищцовите претенции и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Заявява, че не са ангажирани доказателства, от които е видно, че процесното имущество е било собственост (в режим на СИО) на В.А. и С.

А., както и че А.А. е син на праводателите по нотариален акт №48 от 12.03.1978г.

Твърдят, че съгласно акт за нотариално завещание №34 от 17.07.1979г. В.М. е наследник на В.С.А. по завещание и като такава се явявала универсален правоприемник. Във връзка с това считат за неоснователни претенциите за прогласяване нищожността на договора за дарение от 20.03.2006г., като твърдят, че дарителката е собственик на дарения имот.

Заявяват, че В.Д.М. е собственик по давностно владение и наследство на 2/3 идеални части от процесното УПИ І-743, заедно с ½ идеална част от построените в дворното място сгради, съгласно нотариален акт №197, том 11, от 27.12.2007г. Считат, че нотариалният акт е действителен, тъй като ответницата е владяла имуществото като единствен собственик и владението и било трайно, несмущавано от претенции на трети лица, непрекъснато във времето.

Ответниците оспорват действителността на нотариален акт №200 от 27.03.1995г., като приемат, че С. Александрова и В.А. са се разпоредили с права, които не притежават.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

А.К.А., починал на 12.01.1977г., оставил за свои наследници по закон: съпруга - В.С.А. (починала през 1979г.); син – К.А.К (починал през 1951г., наследен от А. К. Ж. и М. К. А.); син - А. А. К. (починал през 1962г., наследен от С.А. А. – дъщеря и В.Д.М. – с..

В.Д.М. и В.С.Т. са сключили граждански брак на

04.08.1967г., от който имат едно дете - И.В.Т., родена на ***г. В акт за женитба №960 е отбелязано, че бракът между В.М. и В. Т. е прекратен на 27.11.1971г. В.С.Т., починал на 08.07.2004г. оставил за свой наследник по закон И.В.Т..

С.А.К. и В.А.А. са сключили граждански брак на

12.02.1978г., от който имат едно дете – А.В.А., роден на ***г. Със съдебно решение №267/29.08.2002г., постановено по гражданско дело №Б-280/2002г.

Русенски районен съд, прекратил с развод бракът между страните.

През м.декември 1961г. А.К.А. се снабдил с нотариален акт №83, том V, дело №2326/1961г. на Цвятко Миланов – нотариус при РРС, с който е признат за собственик по давностно владение на дворно място с площ 2300 кв.м., съставляващо парцел І-231, в квартал 73 по плана на с.М., заедно с построените в него къща, зимниче, курник, при граници: З. З., П. К., А. И. ***.

От представения по делото нотариален акт нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №193, том VІІ, дело №2457/1961г. по описа на Цвятко Миланов - нотариус при РРС се установява, че на 22.12.1961г. А.К.А. се разпоредил с част от описаното имущество - продал на С. Р. А. празно дворно място с площ 1100 кв.м., съставляващо парцел ХІV-231, в квартал 73 по плана на с.М., при съседи: А.К.А., Атанас И. К., П. П. К. и улица, който имот съставлявал разделена част от имота на продавача, посочен като парцел І-231 в същия квартал.

На 12.03.1978г. М. К.А. и А. К. Ж. продали на С.А.К. собствената си 1/3 идеална част от дворно място с площ 912 кв.м. и ¼ идеална част от жилищната сграда и стопанските постройки в него, съставляващо урегулиран парцел І-263 в квартал 45 по плана на с.М. при съседи: А. К.и от две страни – улици (нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №48, том ІІІ, дело №1232/1978г. по описа на Цвятко Миланов - нотариус при РРС).

Приложен е акт за нотариално завещание №34/1979г. на В.С.А., според което последната завещала на снаха си В.Д.Т. цялото си движимо и недвижимо имущество от имота си в с.М., образуващ по плана на селото парцел І-231 в кв.73 и цялото си движимо имущество, пари, ценности и вземания, които ще се намерят в деня на нейната смърт.

Въз основа на договор, визиран в нотариален акт №200, том V, дело №1571/1995г. по описа на Русенски нотариус, вписан с вх. рег.№1289/27.03.1995г. А.В.А. придобил правото на собственост върху ½ идеална част от дворно място, цялото от 912 кв.м., съставляващо парцел І-743, а сега – УПИ І-743 в квартал 35, по плана на гр.М., заедно с ½ идеална част от построените в него жилищна сграда и стопански постройки.

Съгласно удостоверение изх.№017/23.02.2009г. по описа на кметство – гр. М., УПИ І-743 в кв.35 по действащ регулационно застроителен план, одобрен със заповед №128/23.04.1986г. е парцел І-263 в кв.45 по предходен действащ план на гр. М., одобрен със заповед №1337/07.07.1964г. В документа се сочи, че А.В.А., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от УПИ І-743 в кв.35.

Съобразно договор, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №50, том ІІ, рег.№3444, дело №204/2006г. по описа на Г.

Г. – нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в регистъра на Нотариалната камара, В.Д.М. дарила на дъщеря си И.В.Т. 1/3 идеална част от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот І-743, в квартал 35 по плана на с.

М., целия с площ 918 кв.м., заедно с ½ идеална част от построените в дворното място жилищна сграда и стопански постройки.

През 2007г. В.Д.М. е призната за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в гр. М., обл.Русе, ул.”Б.”№...: 2/3 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ І-743, в кв.35 по действащия регулационен план на гр. М., цялото с площ 918 кв.м. и ½ идеална част от построените в него жилищна сграда и стопански постройки (нотариален акт за собственост на недвижим имот по придобивна давност №197, том ХІ, рег.№18641, дело №1832/2007г. по описа на Георги Г. – нотариус с район на действие РРС, вписан под №221 в регистъра на Нотариалната камара).

От ангажираните в хода на производството писмени доказателства е видно, че от 24.06.2005г. С.А.К. е с постоянен и настоящ адрес *** (в тази връзка са представени: наказателно постановление от 01.07.2005г.; писмо №1-1716, 1-1717/03.12.2010г. по описа на община Русе).

В периода 06.11.1996г. – 01.02.2002г. ответницата В.Д.М.

***, а след 01.02.2002г. – в гр. М., ул.”Б.”№......

Съгласно удостоверение №000279/11.02.2011г., в периода 27.10.1997г. – 29.01.2001г. И.В.Т. ***, т.1, а след посочената дата – в гр.Русе, ул.”Лисец”№3, вх.2, ет.6, ап.16.

С показанията на свидетелите се установяват периодите, през които страните по делото са обитавали процесния имот.

Й.Х. Г. твърди, че през 2000г. – 2001г. В.Д.М. ***.

Живяла там около година – две, след което заминала за с.Ч., за да се грижи за болната си майка. Оттогава не е обитавала процесния имот. В периода 2003г. – 2005г. в къщата се настанила С.К.. През 2005г. ищцата започнала работа в гр.Русе, а през 2006г. заминала за Италия. Свидетелката заявява, че още преди 2000г. ищцата и съпругът й обработвали дворното място. В периода 2006г. – 2008г. Й. Генова била извън страната. Когато се върнала в гр. М. установила, че в имота живее И.Т.. Впоследствие разбрала, че въз основа на показанията на Т. З. и С. К. първата ответница се снабдила с нотариален акт.

С.Г. Е. заявява, че В.М. е живяла в имота до 2000г. –

2001г., след което се установила в с.Ч.. Впоследствие рядко посещавала къщата в гр. М.. В периода 2001г. – 2005г. ищцата обработвала имота заедно със съпруга си, а през 2005г. живяла и работела в гр. М.. След като С. К. напуснала града, в къщата се настанила И.Т..

Д.Х.М. твърди, че в периода 1977г. – 1992г. В.М. и И.Т. са обитавали държавно жилище в бивша административна сграда, находяща се в гр.Русе, бул.”Тутракан”, близо до Дунав мост.

Свидетелите М.И.И. и И. Ц. С. твърдят, че от 2003г. В.М.

***, тъй като се грижи за болната си майка, която е „на легло”.

Според показанията на С.И.И., В.М. се установила в имота през 50-те години, заедно с първия си съпруг и живяла там до 2000г. След това, често посещавала майка си в съседно село, но се връщала да наглежда къщата. Около 2000г. – 2001г. И.Т. се нанесла в процесния имот. Свидетелят твърди, че ищцата престояла една година в къщата, след което напуснала гр. М..

Пояснява, че през 1957г. - 1958г. родителите на А. А. К. съборили „старата къщичка”, построена в дворното място и изградили нова. В.М. помагала при довършване на къщата, обработвала двора, грижела се за зеленчуковата градина.

Марияна Недева Тодорова твърди, че в периода 1986г. –

1991г. в имота, находящ се в гр. М., ул.”Б.”№... е живяла ответницата В.М..

През 2004г. дъщеря й И.Т. се нанесла в къщата. Заявява, че към настоящия момент ответниците обитават процесното имущество, като В.М. често посещавала майка си в с.Черешово.

Свидетелката Т. М. З. заявява, че В.М. ***, откакто се е омъжила. В определени периоди отсъствала от града, тъй като се грижела за родителите си. Твърди, че през последните 5 – 7 години ответниците живеят в процесния имот и го поддържат. Ищцата живяла известно време в къщата, но свидетелката не уточнява в кой период.