Решение № 142 от 05.08.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ямбол, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. С. при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20262300500221 по описа за 2026 година

С въззивна жалба от ОУ „Любен Ка равелов“ гр.Ямбол, ул.“Л.Каравелов“№31, ЕИК 000964842, управлявано от директора Т.С.А. чрез адв.Ж.Т.-А. от ЯАК, с адрес: гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ №17, офис №7, се обжалва решение № 244/04.05.2026 г. на ЯРС, постановено по гр.д.№3309/2025 г. по описа на РС Ямбол. С обжалваното решение ЯРс ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № РД337/09.12.2025 год. на директор на ОУ „Любен Каравелов“ – град Ямбол на И. С. К. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.****, бл.***, вх.**, ет.**, ап.93, на длъжност: Старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Основно училище „Любен Каравелов“ – Ямбол, със седалище: гр.Ямбол, ул.“Любен Каравелов“ № 31, представлявано от директора Т.С.А.

ДА ЗАПЛАТИ на И. С. К. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.****, бл.***, вх.**, ет.**, ап.93, сумата от 511.29 евро – разноски по делото. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Основно училище „Любен Каравелов“ – Ямбол, със седалище: гр.Ямбол, ул.“Любен Каравелов“ № 31, представлявано от директора Т.С.А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 40.90 евро – държавна такса.

Въззивната страна възразява срещу приетото от ЯРС , че не е спазена нормата на чл.195 от КТ при издаването на заповедта. Счита, че неправилно ЯРС е приел, че ищцата се е запознала с приложените документи едва след поискването им от работодателя и след връчването на заповедта.Излага съображения, че ищцата е подписала протокол№ 13/12.11.2025г. без възражения и този протокол е бил сведен до достоянието на ищцата.Излага, че в отношенията между работодател и служител е ясно за какво работодателят е наложил дисциплинарно наказание.

Оспорва извода на ЯРС, че „Липсва каквато и да е яснота, какви конкретни нарушения е извършила ищцата и то виновно със своите действия или бездействия. Още повече, видно от представената по делото докладна /л.32 от делото/ изготвена от Л.К. – педагогически съветник в ответното училище/ ищцата е правила забележки на учениците, но те не са я послушали /при случая от 07.11.2025 год/. Т.е в какво се изразява виновното действие или бездействие на ищцата на 07.11.2025 год. довело до нарушаване на Етичния кодекс, не е посочено както в заповедта за налагане на наказание, така в окончателното 1 становище на Комисията по етика. Не е ясно както от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и от Констативен протокол № 15/12.11.2025 год., в какво конкретно се изразяват нарушенията на ищцата /действия или бездействия/ които да са в причинна връзка с установените нарушения на дисциплината от отделни ученици в клас.“.

Възразява се, че изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от КТ е необоснован.Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли иска.Претендира направените в производството съдебноделоводни разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.

В срока за отговор е постъпил такъв от И. С. К., чрез пълном. адв.В. К. от ЯАК. В отговора се изразява становище за неоснователност на ВЖ, за правилност на първоинстанционното решение, постановено в съответствие със закона. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение на ЯРС и присъди на въззиваемата направените по делото разноски.Прилага адв.птлномощно и договор за правна защита и съдействие.

В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, въззивникът се явява с адв.Стойчо Тодоров, а въззиваемият се представлява от юриск.Каранешев, редовно упълномощен.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на И. С. К. от гр. Ямбол против Основно училище „Любен Каравелов“ – гр. Ямбол, с която е предявен иск по чл.357 КТ във връзка с чл.358, ал.1, т.2 КТ, вр.чл.188, т.2 КТ, във вр. чл.187, ал.1, т., т.3, т.4, т.5, т.7 и 8 КТ - трудов спор за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. С исковата молба се твърди, че ищцата работи по трудов договор в ответното училище като учител по история и география. Сочи, че със Заповед № РД-337/09.12.2025 г., връчена й на 16.12.2025 г. й е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати от нея нарушения на чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.4, т.5, т.7 и т.8 от КТ, както и за нарушения на чл.5, чл.8, чл.15, чл.36, чл.37, чл.52 и чл.53 от Етичния кодекс на ОУ „Любен Каравелов“ - гр. Ямбол. Поддържа се, че така издадената заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснована, като се излагат подробни съображения в тази насока. Отрича се да са били извършени посочените в заповедта нарушения и се иска от съда да постанови решение, с което да отмените издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното училище, с което се поддържа, че предявеният иск е допустим, но се оспорва същият като неоснователен изцяло.По същество се поддържа, че ищцата е извършила посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения. Поддържа се, че са спазени изискванията на закона при налагане на съответното дисциплинарно наказание.

Между страните не е спорно, че ищцата изпълнява в ответното училище длъжността:

Старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап.

В Заповед № РД-337/09.12.2025 год. на директор на ОУ „Любен Каравелов“ – град Ямбол е записано, че на ищцата И. С. К. е било наложено дисциплинарно наказание:

Предупреждение за уволнение, връчена и на 16.12.2025 год., за извършени от нея дисциплинарни нарушения, както следва: по чл.187, ал.1, т.1 КТ – закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътнява на работното време; по чл.187, ал.1, т.3 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; по чл.187, ал.1, т.4 КТ – произвеждане на некачествена продукция; по чл.187, ал.1 т.5 КТ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд; чл.187, ал.1, т.7 КТ – неизпълнения на законовите нареждания на работодателя и чл.187, ал.1, т.8 КТ – уронване престижа и доброто име на училището, с които действия ищцата нарушила и чл.5, чл.8, чл.15, чл.36 и чл.37 от Етичния кодекс на ОУ „Любен Каравелов“ – град Ямбол. В Заповедта е посочено още какви действия са били 2 предприети във връзка със сигнал с вх.№ 245/12.11.2025 год. и жалба с № 267/18.11.2025 год.

Видно от представения сигнал с вх.№ 245/12.11.2025 год., същият е подаден от родители на дете-ученик в ответното училище, за това, че на 07.11.2025 год. в час по история, в присъствието на ищцата, синът им бил публично унизен пред целия клас от групичка негови съученици. По случая е била разпоредена проверка, приключила с мотивирано становище от Комисията по етика съгласно Заповед на Директора № РД 296/26.11.2025 год., в което комисията приела, че г-жа И. К. с действията си в часа по история и цивилизация в 7б клас на 07.11.2025 год. е нарушила Етичния кодекс на ОУ „Любен Каравелов“ – град Ямбол, като бланкетно са изброени съответните стандарти за етично поведение в сферата на образованието.

Видно от представената жалба с № 267/18.11.2025 год., същата е от родител на детето Х. ученичка в 7в клас, касателно дисциплината в часовете по история в 7в клас, по повод на която също е била извършена проверка, приключила с изготвяне на констативен протокол № 15/12.11.2025 год. изготвен от Д.В. ЗДУД в ответното училище, и в който е отразено, че в часовете по история и цивилизация, водени от г-жа К., многократно е констатирано наличие на шум и липса на работна атмосфера, като при извършените проверки в час са били наблюдавани и нарушения на дисциплината в клас.

Съгласно нормата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Изискването заповедта да бъде мотивирана налага в съдържанието на заповедта нарушението да е описано с обективните и субективни признаци. В конкретния случай в заповедта с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ в негова вина са вменени шест отделни нарушения на трудовата дисциплина.

Съгласно нормата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Изискването заповедта да бъде мотивирана налага в съдържанието на заповедта нарушението да е описано с обективните и субективни признаци. В конкретния случай в заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, в негова вина са вменени шест отделни нарушения на трудовата дисциплина, но не е ясно кога е извършено всяко едно от тези нарушения, липсва каквото и да е било описание съответните обективни и субективни признаци на което и да е от тях.

Липсва яснота от заповедта, кога ищцата е закъснявала, кога преждевременно е напускала работното си място, кога не се явила на работа, или как по какъв начин не е уплътнила работното си време; каква точно работа и е била възложена, която не е била изпълнена от нея и какви конкретни технически и технологични правила е нарушила, какъв е вредоносния резултат за ответника; в какво се изразява произведената от нея некачествена продукция; кои конкретни правила за здравословни и безопасни условия на труд е нарушила, и какви нареждания е отправил към нея работодателя, които тя да е нарушила и то виновно.

Така например от обективна страна за нарушението по чл.187, т.7 КТ се изисква нареждането да е законосъобразно, а за злоупотребата с доверието на работодателя е характерна субективната страна на нарушението, то пък е съставомерно само когато е извършено умишлено.

Нормата на чл.195 е императивна разпоредба, неспазването на предписаната от закона форма и съдържание на заповедта води до нейната незаконосъобразност. Съдът следи служебно за спазването на чл.195, ал.1 КТ, предвид невъзможността да разгледа спора по същество, ако заповедта не отговаря на тези изисквания, а също и с оглед защита правата на съответния работник или служител.

Възможно е мотивирането на заповедта да стане чрез препращане към друг документ – доклад за извършване на нарушението, докладна записка, констативни протоколи и др., но този документ трябва да бъде връчен на работника или служителя като част от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Действително установява се, че в производството по налагане на дисциплинарното наказание ищцата е била запозната с посочените становища и констативни протоколи, но дори да се приеме, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание препраща към тях, което настоящия съдебен състав категорично не приема /същата само описва бланкетно предприети от работодателя действия в дисциплинарното производство/, то отново липсва в тях каквото и да е било описание на субективните и обективни признаци на всяко едно от шестте вменени във вина 3 на ищцата нарушения на трудовата дисциплина, което сериозно накърнява правото на защита на ищцата. Липсва каквато и да е яснота, какви конкретни нарушения е извършила ищцата и то виновно със своите действия или бездействия. Още повече, видно от представената по делото докладна /л.32 от делото/ изготвена от Л.К. – педагогически съветник в ответното училище/ ищцата е правила забележки на учениците, но те не са я послушали /при случая от 07.11.2025 год/. Т.е в какво се изразява виновното действие или бездействие на ищцата на 07.11.2025 год. довело до нарушаване на Етичния кодекс, не е посочено както в заповедта за налагане на наказание, така в окончателното становище на Комисията по етика. Не е ясно както от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и от Констативен протокол № 15/12.11.2025 год., в какво конкретно се изразяват нарушенията на ищцата /действия или бездействия/ които да са в причинна връзка с установените нарушения на дисциплината от отделни ученици в клас.