Определение № 2590 от 20.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2590 гр. София, 20.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502184 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по съвместна частна жалба на С. В. Г., И. А. М. и Д. А. М. - и трите чрез адв.Н. Д. от АК Шумен и адв.Г. Р. от САК насочена против Определение № 253/14.07.2026 г., постановено по гр.д. № 115/2026 г. по описа на ОС София, с което производството по посочено дело е прекратено.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното Определение, като постановено в нарушение на материалния закон - чл.496 КЗ, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищците-жалбоподатели, както и за необоснованост.

Поддържа се жалбоподателите-ищци да са сезирали своевременно и надлежно съда с осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ по повод смъртта на наследодателя им А. М. Г., починал на 01.05.2026 г. , чрез упълномощен от тях адвокат, сезирал ответника застраховател с извънсъдебна претенция по чл.380, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за всяка една от ищците в размер на по 200 000 евро.

Във връзка с нея застрахователят поискал с нарочно писмо от 02.06.2026 г. представяне на допълнителни документи - конкретизирани в общо седем пункта.

Последното действие ищците-жалбоподатели приемат за отказ на застрахователя да заплати претендираните обезщетения, при това неправилен, т.к. според чл.496, ал.3, т.1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Като не се отрича възможността застрахователят да изисква допълнителни доказателства от заявителя, относими към основанието и размера на претенцията, се поддържа че последните трябва да са от значение за посочените обстоятелства, но и увреденото лице да има обективна възможност за представянето им.

В случая частните жалбоподатели представили всички необходими документи, удостоверяващи настъпването на процесното ПТП, както и настъпилата смърт на наследодателя им, която била в пряка причинно - следствена връзка от същото събитие, въз основа на които застрахователното дружество имало възможност и следвало да определи и 1 изплати справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

По подробно изложени съображения в горната насока се поддържа неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна и връщане на делото на ОС София за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните в производството и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима - депозирана е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частните жалбоподатели са ищци в първоинстанционното производство, за които безсъмнено е налице правен интерес от обжалване на процесното прекратително определение, което е съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол /арг. ог чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема първоинстанционният съд да е действал в отклонение на установените съдопроизводствени правила, вкл. неправилно е приложил относимия към казуса материален закон, което сочи на основателност на частната жалба.

Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че с извънсъдебна претенция с вх.№ 2728/11.05.2026 г. до ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ адв.Н. Д. и адв.Г. Р., като пълномощници на С. В. Г., И. А. М. и Д. А. М., са предявили извънсъдебна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всяко една от увредените лица, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща А. М. Г..

Претенцията е била придружена с пълномощни в полза на адвокатите и акт за смърт, а на 12.05.2026 г. с допълнителна молба вх.№ 2757 е представен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

По повод на заведената претенция с писмо изх.№ 2438/02.06.2026 г. адресирано до адв.Д. застрахователят е пояснил, че по повод исканията на увредените лица е завел щети с №№ 0801-002575/2026-04, 05 и 06 и е поискал допълнителни документи - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към него, протоколи от разпит на свидетели, автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза, постановление за привличане на обвиняем и протокол за разпит, акт за приключване на наказателното производство и официален документ, удостоверяващ номера на банковата сметка на увредените лица.

На 10.07.2026 г. трите увредени лица - наследници на починалия А. М. Г., предявили пред ОС София исковете си с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, с които са поискали ответника ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“ да бъде осъден да им заплати обезщетения от по 200 000 евро за всяка една от тях за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща А. Г., причинена от лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са недопустими, т.к. предявената пред застрахователя претенция по реда на чл.380 КЗ в случая е от 11.05.2026 г. /ПТП-то е настъпило на 01.05.2026 г./.

2

Приел е, че с поисканите от застрахователя допълнително документи с писмото от 02.06.2026 г. не е било определено обезщетение на ищците, с които те евентуално да не са съгласни, нито е обективиран категоричен отказ от заплащането на такова.

Затова счел, че към момента на постановяване на определението му не е налице правен спор между ищците и застрахователя ответник, което сочело на недопустимост на предявените искове.

Според настоящия решаващ състав обсъдените по-горе доказателства касателно образуването и развитието на преписките по щети с №№ 0801-002575/2026-04, 05 и 06 на ЗАД“Далл Богг Живот и Здраве“ предпоставят еднозначен извод, че след получаване на молбата за извънсъдебна претенция на 11.05.2026 г. застрахователят е приел да е надлежно сезиран с такава, предявена от ищците-жалбоподатели и е отправил искането си за представяне на допълнителни доказателства по щетите до тях, чрез пълномощника им адв.Н.

Д..

След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано от една страна с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл.432, ал.1 КЗ.

В случая състоятелни са доводите на първоинстанционния съд исковата претенция пред него да е предявена от увредените лица преди изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, считано от сезирането му с извънсъдебната претенция на ищците.

Макар към момента на завеждане на исковете този факт да е безсъмнено установен, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК настоящата инстанция следва да се вземе предвид фактът на изтичането му към момента на постановяване на настоящия съдебен акт / така Определение № 224/15.05.2019 г. по ч. т. д. № 805/2019 г. на ВКС, I т. о., Определение № 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т. о., Определение № 352/26.06.2018 г. по ч. т. д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т. о. Определение № 462 от 21.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1619/2021 г., II т. о., ТК/. В този смисъл и осъществяването в хода на процеса на допълнителните предпоставки по чл. 498, ал. 3 КЗ налагат заключение за допустимост на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Изложеното предпоставя извод за неправилност на обжалваното определение и поради това - за отмяна на същото, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Само за пълнота на изложението във връзка с доводите на частните жалбоподатели настоящата инстанция приема, че наличните по делото пред първоинстанционния съд доказателства не установяват твърдението им да е налице обективиран отказ на застрахователя за заплащане на търсените обезщетения. Горният факт обаче не влияе на крайния извод на въззивния съд за основателност на частната жалба по вече изложените съображения относно фактическото изтичане на срока за произнасяне на застрахователя по претенцията на увредените лица по чл.496, ал.1 КЗ.

По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 253/14.07.2026 г., постановено по гр.д. № 115/2026 г. по описа на ОС София.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4