Решение № 142 от 02.06.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Сливен, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500199 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба против постановление на съдебния изпълнител с което е отказал да намали разноски за платено адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително производство и се движи по реда на чл. 435 ал.2 т. 7 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателят е получил постановление на СИ за приети разноски по делото, подал е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500 лв. с искане за намаляването му до 200 лв. за образуване на изпълнително дело съгласно Наредба №1/2004г., както и пропорционалната такса, но ЧСИ е постановил отказ да стори това. Счита, че той е незаконосъобразен, тъй като, по отношение на адвокатското възнаграждение – в случая, освен сезиране на СИ за образуване на изпълнителното производство, в което бланкетно е посочен начинът на изпълнение – запор върху банкови сметки, и изпращане на покана за доброволно изпълнение, не са извършвани от името и за сметка на взискателя изпълнителни действия. Поради това взискателят не е доказал направени разноски за водене, а само за образуване на изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв. се дължи само за образуването на изпълнителното производство. Не се дължи в по-голям размер поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Жалбоподателят развива обширни доводи в тази насока. По отношение на 1 таксата заявява, че съгласно т. 26 от тарифата към ЗЧСИ пропорционални такси се събират в процент според материалния интерес и такава не следва да се начислява върху разноските по изпълнението.

С оглед изложеното моли да се отмени като незаконосъобразно постановлението за отказ на ЧСИ и да се намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира и присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от взискателя, с който той оспорва жалбата като неоснователна и развива контрааргументи, че е положена адвокатска работа, която следва да бъде възнаградена, тя е резултатна, защото длъжникът не е заплатил доброволно присъдената сума, а го е сторил след образуване на изпълнителното производство, а адвокатският хонорар подлежи на свободно договаряне между страните.

Поради това моли да не отхвърли жалбата като неоснователна и да не се уважава искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

В писмени мотиви ЧСИ излага фактологията по образуването и движението на делото.

Въззивният съд, след като се запозна с изпълнителното дело, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано на 02.04.2025г по молба но Н. В. Ч. въз основа на изпълнителен лист № 86 от 27.02.2025г., издаден по гр.д. № 1751/24г. на СлРС, като с нея са представени договор за правна помощ и съдействие и адвокатско пълномощно от 01.04.2025г. С молбата е посочен способ на изпълнение - запор на банковите сметки на длъжника, след извършване на съответните справки, като ЧСИ е упълномощен по чл.18 от ЗЧСИ да извършва при необходимост и други действия, предвидени в ГПК.

Съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки в Изипей АД и Интернешънъл Асет Банк АД и е уведомил длъжника със съобщение за образуваното изпълнително производство, за размера на задължението към 02.04.2025г. и за наложените запори на банковите сметки. На 08.04.2025г. са постъпили суми от наложения запор на банкова сметка на длъжника „Топлофикация София"‘ ЕАД, с която се погасява задължението по изпълнителното дело, като на 17.04.2025г. на взискателя са преведени сумите по изпълнителния лист и платените такси при образуване на изпълнителното дело, без адвокатско възнаграждение.

На 10.04.25г. длъжникът е подал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и с разпореждане от същата дата ЧСИ е редуцирал, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, 2 адвокатското възнаграждение от 500 лв. на 285 лв., за което е уведомил длъжника със съобщение от 11.04.25г., получено на 22.04.25г.

Настоящата жалба е подадена на 02.05.2025г. чрез ЧСИ.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес.

В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия, тъй като в резултат на предприетия изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведена сума за погасяване на паричното задължение на длъжника.

Така, по направеното от длъжника възражение по чл. 248 от ГПК, с което е поискал намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 500 лв. на 200 лв., ЧСИ е издал разпореждане за редуцирането му, на осн. чл.

78 ал. 5 от ГПК, от 500 лв. на 285 лв.

Жалбоподателят счита, че възнаграждението следва да бъде намалено на минималния размер по наредбата – 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело, понеже това е единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателката. Само по себе си това не е основание за намаляване на уговорения адвокатски хонорар, доколкото адвокатът е упълномощен не само за изготвяне и подаване на иницииращата молба, а за цялостно представителство в изпълнителното производство, като страните по договора за ПП не могат предварително да знаят вида, броя и обема на процесуалните действия, които ще се наложи да бъдат извършени, нито да антиципират погасяването на задължението след прилагане на първия посочен изпълнителен способ. Адвокатското възнаграждение не е задължително да е в минимален размер и е предмет на свободно договаряне на страните, а в случая, след намаляване на размера му на 285 лв. от страна на ЧСИ, съдът счита, че в този размер то не е прекомерно с оглед вида и характера на делото и цената на материалния интерес, поради което намира, че няма основание за намаляването му.

Няма основание за изменение и на разноските за пропорционална такса, определени от ЧСИ, тъй като те са начислени в съответствие с чл. 26 от 3 тарифата за ТР към ЗЧСИ.

Поради това жалбата се явява неоснователно и не следва да се уважава, а постановлението на съдебния изпълнител, с което отказва да измени определените разноски – да се потвърди.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за това производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7227 от 07.05.2025г. от „Топлофикация София“ ЕАД, против разпореждане от 10.04.2025г. на ЧСИ относно разноските за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20257680400151 по описа за 2025г. на ЧСИ рег. № 768 на КЧСИ и район на действие – района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4