Решение № 1086 от 22.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. София, 22.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502166 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал 1, т.2 във връзка с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 8681/24.01.2025 г. на „ВМВ ТИМ“ ЕООД срещу Решение № 7036 от 18.12.2024 г., постановено по гр. д. № 7811/2023 г. на Софийски Градски съд, с което след частична отмяна на разпределението, извършено от ЧСИ Н. М. по Протокол за предявяване на разпределение от 26.04.2023 г. по изп. дело № 20218410405875 В ЧАСТТА по т. 3.1.1. и 3.2.2., озаглавена „Хирографарни вземания по чл. 137 ЗЗД“ , както и В ЧАСТТА по т.1 и т.2 от раздел „Общи суми за изплащане по лица“, е извършено ново разпределение по чл. 460 от ГПК на сумата от 99 546.14 лв. за погасяване на хирографарни вземания на взискателите М. И. П. и „ВМВ ТИМ“ ЕООД, като на взискателя М. И. П. е разпределена сумата от общо 75 485.84 лв. за погасяване изцяло на вземанията за разноски и лихви по изпълнителнителните листове, издаден на 21.03.2022 г. и на 24.03.2022 г. по гр. д. № 2795/2021 г. на САС, както и за частично погасяване на вземането за 1 главница, а на взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД е разпределена сумата от 24 060.30 лв., за погасяване изцяло на вземането му за разноски и частично на това за главница по ч. гр.д. № 8480/2023 г. на СРС, при съобразяване, че относно вземанията на М. П. е предявен иск по чл. 464 от ГПК.

При лаконично изложени съображения и доводи жалбоподателят „ВМВ ТИМ“ ЕОД поддържа, че предявеният иск по чл. 464 от ГПК препятствал извършването на разпределение. Навежда оплаквания, че съдът не е разгледал в цялост всичките му възражения, не е отчел преюдициалните дела и постановените по тях актове, както и е определил неправилно съотношение между вземанията на взискателите, без да посочва какво съотношение намира за вярно. На последно място сочи, че след превеждане на сумата от 105 000 лв. взискателят П. не би следвало да има каквито и да е непогасени вземания, с които да участва при следващи разпределения. Въз основа на горното е формулирано искане обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК взискателят М. И. П. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Длъжниците по изпълнението В. С. К. и „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, както и Държавата като присъединен по право взискател чрез НАП, не ангажират становище.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по изп. дело № 20218410405875 на ЧСИ Н. М. е образувано първоначално по молба на взискателя М. И. П. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.09.2021 г. по гр. дело № 10220/2019 г. на СГС срещу В. С. К. за заплащането на сумата 65 828 евро главница, ведно със законната лихва считано от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 5149.48 лв. В хода на изпълнението по молба на взискателя П. от 04.04.2022 г. в производството е конституиран като длъжник по изпълнението и солидарният длъжник „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД въз основа на изпълнителен лист № 148 от 21.03.2022 г. и изпълнителен лист № 163 от 24.03.2022 г., и двата издадени по гр. д. № 2795/2021 г. на САС, за сумите 81 408 евро и 4420 евро, ведно със законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от още 20 000 евро, ведно със 2 законната лихва от 27.11.2019 г.

С Постановление от 24.03.2023 г. като взискател по отношение на длъжника „АСИЕН КОНСУЛТ“ ООД е конституирано и дружеството „ВМВ ТИМ“ ЕООД, с вземания за главница в размер на 25 000 лв. и разноски в размер на 500 лв.

На 31.03.2023 г. присъединеният взискател „ВНВ ТИМ“ ЕООД е предявил иск с правно основание чл. 464 от ГПК за оспорване вземанията на другия взискател М. И. П. към длъжника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД /л. 509 и следв./.

На 03.04.2023 г. по сметка на ЧСИ Н. М. е постъпила сумата от 167 865 лв., внесена от длъжника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД като гаранция по чл.

282, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното от него осъдително въззивно решение по гр. д. № 2795/2021 г. на САС, 8 състав, след като последното не е било допуснато до касационно обжалване с Определение от 30.01.2023 г. по гр. д. № 2965/2022 на ВКС, III г.о. Тъй като сумата не е била достатъчна за да погаси изцяло всички вземания, съдебният изпълнител е извършил разпределение, което е предявил на взискателите с Протокол от 19.04.2023 г. Разпределението е било обжалвано от длъжника по изпълнението „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и присъединения взисксател „ВНВ ТИМ“ ЕООД, като по тях е било образувано ч. гр. д. № 7513/2023 г. на СГС, преобразувано в ч. гр. д. № 8924/2023 г. на СГС.

След така извършеното разпределение, на 20.04.2023 г. от страна на длъжника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД е преведена по сметката на съдебния изпълнител допълнително сумата от 105 000 лв. Без да изчака резултата от обжалването на първото разпределение, съдебният изпълнител е извършил следващо разпределение (на новопостъпилата сума от 105 000 лв.), което предявил на взискателите на 26.04.2023 г. и което е предмет на обжалване в настоящия процес.

С постановление от 27.06.2023 г. на мястото на М. П. като взискател е конституиран „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД, придобил вземанията й с договор за цесия.

Преди да постанови обжалвания съдебен акт, Софийският градски съд е приел, че решението на спора относно първото по време разпределение е от значение за правилното разрешаване на настоящия спор относно следващото 3 разпределение на новопостъпилата сума, поради което с Определение № 14156 от 22.11.2023 г. е спрял производството по гр. д. № 7811/2023 г. до приключване на това, предмет на ч. гр. д. № 8924/2023 г. по описа на СГС.

С решение № 5648 от 06.11.2023 г. по гр. д. № 8924/2023 г. на СГС е отменено изцяло разпределението, извършено с протокол за разпределение от 29.04.2023 г. на ЧСИ Н. М. рег. № *** на КЧСИ и вместо него е извършено ново разпределение на сумата от 167 865 лв. С решение № 848 от 16.07.2024 г. по гр. д. № 1438/2024 г. на САС, 1 състав, разпределението, извършено от съда, е потвърдено.

С атакуваното решение съдът е зачел новото разпределение на сумата от 167 865 лв., извършено по гр. д. № 8924/2024 г., съобразил е остатъка от непогасените вземания на взискателите, отчел е обстоятелството, че допълнително платената сума от 105 000 лв. е недостатъчна, за да удовлетвори изцяло всички вземания, и като е взел предвид, че кредиторите са хирографарни, е приел, че на взискателя М. П. следва да се разпредели сумата от 75485.84 лв., която да отиде за погасяване на натрупаните разноски, лихви и част от главницата, а на взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД следва да бъдат разпределени 24 060.30 лв., от които със сумата от 500 лв. да бъдат погасени присъдените съдебни разноски, а остатъкът от 23 560.30 лв. да се разпредели за погасяване на главницата.

Настоящият състав споделя изцяло мотивите на Софийски градски съд, формирани при проверката за материална и процесуална законосъобразност на обжалваното разпределение, както и при извършването на новото разпределение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В правилно приложение на процесуалния закон съдът е приел, че тъй като постъпилата сума е недостатъчна за пълно удовлетворение на всички вземания, то следва да бъде извършено разпределение измежду първоначалния и присъединилите се взискатели. При извършения контрол съдът е разгледал всички наведени възражения, като е проверил подлежащите на удовлетворяване вземания, налице ли са привилегии и каква част от получената сума на кой кредитор се полага. Обоснован и изцяло в съответствие с процесуалния закон е и изводът, че производството по оспорване съществуването на вземането на един взискател от друг взискател по реда на чл. 464, ал. 1 ГПК не съставлява пречка за извършване на 4 разпределение на междувременно постъпващи /събрани по изпълнението суми. Съгласно разпоредбата на чл. 464, ал. 1, изр.2 от ГПК, предявяването на такъв иск спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспорено вземане. Следователно, цитираната процесуална норма не препятства извършването на разпределение, а напротив, предпоставя наличието на такова, като същата съставлява пречка само за изплащане на сумата. Противно на изтъкнатите с жалбата доводи, съдът е отчел наличието на преюдициалност между делата по оспорване на двете поредни разпределения, като е пристъпил към разглеждане на обжалваното разпределение едва след като е стабилизиран резултатът от обжалването на предходното разпределение.

Напълно голословно и неподкрепено с каквито и да е аргументи е и възражението, че съдът не бил спазил правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД за съразмерност. На последно място, неясно остава и твърдението, че след второто разпределение взискателят П. не следвало да има непогасени вземания, съждение, което за първи път се навежда с настоящата жалба и което като такова се явява преклудирано, предвид и характера на настоящото производство.

Ето защо, жалбата срещу решението като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7036 от 18.12.2024 г., постановено по гр. д. № 7811/2023 г. на Софийски Градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6