Решение № 2964 от 28.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2964 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330117133 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Вива Кредит“ ООД срещу Н. С. Т. се твърди, че на 10.08.2018г. ответницата, използвайки чужда лична карта, кандидатствала за заем в размер на 600 лв., посетила офис на ищеца, представяйки чужда лична карта и й бил предоставен за подпис договор за паричен заем. Бил изготвен договор за заем „Вивакредит План“ № **, между ищеца – заемодател и Т. Н. Д. – заемополучател, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 600 лв., подписан от ответницата собственоръчно, с вписани три имена на Т. Н.

Д.. Заемната сума й била предадена, като след получаване на сумата, ответницата напуснала офиса. След получаване на покана за плащане на забавени суми, Т. Н. Д. установила, че на нейно име е изтеглен кредит от „Вива Кредит“ ООД на стойност 600 лв., за което сезирала органите на МВР. Било образувано ДП № 461/2018г. по описа на 05 РПУ-Пловдив. Въз основа на събраните доказателства бил внесен обвинителен акт срещу Н. С. Т. и било образувано НОХД № 1946/2021г. за това, че за времето от 10.08.2018г. до 16.08.2018г. в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 600 лв. и 3 бр. мобилни апарати, всичко на парична стойност 5 579.70 лв. с намерение да ги присвои – престъпления по чл.212, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 НК. Делото било решено, като била произнесена присъда на 13.07.2021г. и била осъдена на две години и шест месеца лишаване от свобода. Съдържа се позоваване на чл.45 ЗЗД и на чл.300 ГПК. Поради това е направено искане за осъждане на ответницата да заплати сумата от 860.01 лв. – главница от присвоени 1 от ответницата суми, собственост на дружеството, в размер на 600 лв., лихва за забава в размер на 260 лв. за периода от 11.08.2022г. до 17.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Н. С. Т., със становище за допустимост и основателност на предявения иск по основание и размер. Не се оспорва, че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1946/2021г. по описа на ПРС. Изразено е желание за сключване на споразумение с ищцовото дружество.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит План“ № **, сключен между ищеца – заемодател и Т. Н. Д. – заемополучател, по силата на който е отпусната заемна сума в размер на 600 лв.

Представен е и разходен касов ордер от дата 10.08.2018г. за предоставяне на посочената сума на Т. Н. Д..

С присъда № 60 от 13.07.2021г. по НОХД № 1946 по описа на ПРС за 2021г. Н. С. Т. е призната за виновна в това, че за времето от 10.08.2018г. до 16.08.2018г. в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 600 лв. и мобилни апарати, с намерение да ги присвои – престъпления по чл.212, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 НК. Присъдата е влязла в законна сила на 10.03.2022г., видно от извършеното отбелязване.

Представена е справка за изчисляване на законна лихва за периода от 11.08.2018г. до 17.11.2022г. върху главницата от 600 лв., възлизаща на 260.01 лв.

По делото са представени доказателства за имуществено състояние на ответницата – удостоверение от Агенция за социално подпомагане, удостоверение от ТП на НОИ, 2 бр. удостоверения за раждане.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

За уважаване на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, по делото следва по несъмнен начин да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки – противоправно деяние, вреда /посочените в исковата молба имуществени вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, размер на претендираното обезщетение.

С оглед постановената присъда по НОХД № 1946 по описа на ПРС за 2021г. и предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът намира, че са налице основания за носене на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД от прекия извършител, като съдът е обвързан да приеме за безспорно, че ответницата виновно е извършила съответното деяние, за което вече е била осъдена. Установена е и причинната връзка между виновното противоправно поведение на ответницата и настъпилия вредоносен резултат - причинените имуществени вреди вследствие извършеното престъпление – че за времето от 10.08.2018г. до 16.08.2018г. в 2 условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума от 600 лв. и мобилни апарати, с намерение да ги присвои – престъпления по чл.212, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 НК. Исковете за главница и лихва за забава не се оспорват от ответницата нито по основание, нито по размер, поради което съдът намира, че същите са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, разноски се следват на ищцовата страна. Страната претендира присъждането на сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение, но по делото няма доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, поради което и разноски на страната не се присъждат. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд Пловдив сумата от 100 лв. дължима държавна такса.

По делото е направено искане с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване на изпълнението. От представените от ответната страна доказателства е видно, че ответницата е майка на две деца, родени съответно през 2016г. и 2022г., че за периода от 01.06.2022г. до 31.05.2023г. са й изплатени помощи/добавки в общ размер от 1315 лв., а за периода от 01.10.2022г. до 06.06.2023г. са й изплатени обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане на дете в общ размер от 6030 лв. При тези данни съдът намира, че искането е основателно, като следва да се разсрочи изпълнението на задължението на ответницата към ищцовото дружество на месечни вноски по 125 лева до окончателното му изплащане.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН ********** от с.Ж., кв. „И.“, С. Б. да заплати на „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г сумата от 600 лв.

(шестстотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление, извършено за времето от 10.08.2018г. до 16.08.2018г., за което деяние Н. С. Т. е била призната за виновна с присъда № 60 от 13.07.2021г. по НОХД № 1946 по описа на ПРС за 2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ лихва за забава за периода от 11.08.2018г. до 17.11.2022г.

РАЗСРОЧВА изпълнението на задължението на Н. С. Т., ЕГН ********** от с.Ж., кв. „И.“, С. Б., като същото се погасява на месечни вноски в размер на 125 лева всяка, считано от влизане в сила на настоящето решение.

ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН ********** от с.Ж., кв. „И.“, С. Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в размер на 100 лв.

/сто лева/.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4