Решение № 260050 от 06.06.2022, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 3655/2019
- Вид
- Решение № 260050
- Подписан
- 06.06.2022
- В сила
- 06.07.2022
- Състав
- СОНЯ ТОДОРОВА ДЖЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.23 т.1 предл.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Добрич, 06.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на пети май, две хиляди и двадесет и втора година в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3655/2019г., по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на С.М.С. с ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат Х.. Х., с която срещу Областна Дирекция на МВР –Добрич, със седалище и адрес на управление ***Р – Добрич, ***Н.П., са предявени следните обективно съединени искове:
-с правно основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, за сумта от 1705,02лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 09.10.2016год. - 09.10.2019год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
-с правно основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 240,26лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 09.10.2016 - 09.10.2019год.
С исковата молба се настоява в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар в размер на 600лв.
ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Ищецът твърди, че е служител на ОД на МВР Добрич, като в процесният период работил на длъжност „***“ и „******“-ст. ***, началник група „ОДЧ” при ОД на МВР Добрич.
-Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.ООчаса и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. От м.09.2016год. до настоящият момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР - Добрич и графици от Началник 1-во - РУ- Добрич за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
-За процесният период 09.10.2016г. - 09.10.2019год., ищецът положил нощен труд към ОД на МВР, както следва:
2016г. –
168 часа нощен труд, който преобразуван към дневен труд е 192,024часа;
2017г. –
392часа нощен труд, който преобразуван към дневен труд е 448,056часа;
2018г. - 608 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 694,944часа;
2019г. - 488часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 557,784часа;
-Часовата ставка от заплатата на ищеца е в размер на 7,20лв.;
Ищецът счита, че в издаваните през процесния период подзаконови нормативни актове липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, респективно за неговото заплащане. В процесният период от 09.10.2016год. - 09.10.2019год е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г.,/ чл.31 ал.2 от Наредбата/, в която е било изрично предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г.
Според ищеца липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, при което следва субсидиирно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./., конкретно чл.9, ал.2, съгласно който текст, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
При горните правни доводи претендира да му бъде заплатена исковата сума по главния иск, представляваща преизчислен извънреден труд от 236,808часа, незаплатен от ответника.
За доказване на иска си ищецът отправя искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и на основание чл.190 и сл. от ГПК ответника да представи:
- заверени копия от графици за дежурства или справки за положен нощен труд за периода 09.10.2016г. до 09.10.2019г., -заповедта за назначаването при ОД на МВР , както и евентуално заповеди за преназначаване за процесния период от време, длъжностна характеристика
- справка за трудовото възнаграждение за процесния период, с разбивка по пера.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответното дружество депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Не оспорва обстоятелството, че в исковия период ищецът бил служител на МВР по чл.142. ал1, т.1 от ЗМВР, както и осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187. ал.3 ЗМВР.
Релевантни възражения по иска:
-ищецът е държавен служител - полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Неговите служебни правоотношения съгласно ат.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР, при което в случая не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работнача заплата. В чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на държавните служители сс изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят с уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В самата НСОРЗ също не бил предвиден такъв коуфициент произволно посочен от ищеца. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия към НСОРЗ, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на дьржавните служители се заплаша нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Ищецът получил всички суми за извънреден труд с коефициент 0.25 лв.
Ответникът счита, че не е необходимо да представя исканите доказателства, доколкото не оспорва служебното правоотношение с ищеца за периода 09.10.2016год. - 09.10.2019год., а експерта по исканата съдебно-счетоводна експертиза ще извърши на място проверка относно графиците за дежурства на ищеца, както и вещото лице ще извърши проверка за трудовото възнаграждение на ищеца, а освен това самият ответник представя по делото платежните бележки относно трудовото възнаграждение на ищеца.
С допълнителна молба /л.185/, на осн.чл.214 от ГПК ищецът прави изменение на исковете чрез увеличаване техния размер.
С протоколно определение от 06.08.2020г. съдът е допуснал изменение на исковете, чрез увеличаване на техния размер, като искът за главното вземане се счита предявен за сумата от 2088,79лв. а за акцесорния- за сумата от 246,20лв.
В открито съдебно заседание страните поддържат съответно претенциите си и възраженията си.
Производството по настоящия спор е било спрано до приключване на производството по дело С 262/20, образувано по отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Луковит преюдициално запитване. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз .
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е че за процесния период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Също така не се спори, че ищецът е служител на ОД на МВР - Добрич за периода 09.10.2016 г. до 09.10.2019 г. полагал труд на длъжност„***“ и ****** – ст. ***» , началник на група „ОДЧ“ при ОД на МВР Добрич.
По делото е допусната и приета без оспорвания съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Е.Й. е извършило справка с приложените по делото документи, в т.ч. графици за действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г.между 22.00 ч и 6.00 часа . Установява, че с оглед заеманата от ищеца длъжност, през процесния период последният е полагал труд при сменен режим на дневни и нощни смени, с продължителност от по 12 часа, в т.ч. и от 22.00 ч. до 06.00 часа, при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Реално положения нощен труд от ищеца между 22.00 ч и 6.00 часа, за периода от 09.10.2016 г. до
09.10.2019г. е общо 1600 часа / приложение 1, таблица 1/ .
Вещото лице установява, че в процесния период, няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време.
След превръщане на нощните часове в дневни при съобразяване правилото на чл.187,ал.1 от ЗМВР и чл.26,ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., положения извънреден труд в периода от 09.10.2016 г. до 30.09.2019г., положения от ищеца извънреден труд е общо 203 часа / табл. 2/.
При съобразяване часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв, е в размер на общо на общо 2088,79 лв. / таблица 3/, които не са начислени и изплатени към заплатата на ищеца.
Мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, начиная 01.01.2017г. до 09.10.2019г., е в размер на общо 246,29лв.
С оглед преценка възражението на ответната страна за погасяване по давност вземането за 09.10.2019г., доколкото исковата молба е подадена на 10.09.2019г., е допусната допълнителна експертиза.
Вещото лице установява, че на 08,09, 10.10.2016г. ищецът е почивал и не е полагал нощен труд, поради което не се променят данните установени от първоначалната експертиза.
С Решение от 24 февруари 2022 година по дело С -262/20 на СЕС се дава заключение, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.