Решение № 9 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Д. Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева като разгледа докладваното от Д. Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500721 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби и на двете срещупоставени страни срещу неизгодните за тях части от решение № 3587 от 2.12.2022 година на СГС, I – 26- ти състав, по гр.д.№ 3281/2022 г.

Въззивната жалба с вх.№ 4514/18.01.2023 г. ( по регистратурата на СГС) на ищеца „ Е. У. Наклият Отомотив Санан Ве Тиджарет“ АД , град Измир, Република Турция е насочена срещу частта от решението, с която са отхвърлени исковете му за имуществени вреди от платената от него цена за придобиване на нова транспортна композиция и от пропуснати ползи от неизползване на конфискуваната композиция . В жалбата има оплаквания за необоснованост на извода, че разходът за цената не съставлява последица от правонарушението и че не е доказано намаляването на приходите на ищеца по причина на отнемането .

Въззивната жалба с вх.№ 89422/23.12.2022 г. ( по регистратурата на СГС) на ответника Софийски окръжен съд е насочена срещу частта от 1 решението, с която е уважен предявеният срещу него иск за обезщетение за имуществени вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер от 93 500 лева . В нея има оплаквания за необсъждане на всички доказателства по делото и непроизнасяне по следните доводи в отговора на исковата молба : към постановяване от СОС на определението от 3.08.2018 г. по ч.н.д.№ 488/2018 г. правилото на член 242,ал.8 от НК е съответствало на ПЕС ( Рамково решение 2005/212 и Рамково решение 2004/757 ПВР на Съвета и Директива № 2014/42) ; решението за извършване на процесната конфискация е взето в рамките на закона , практиката на СЕС и ЕСПЧ и при отчитане на спецификите на случая и законосъобразно отдаване на превес на обществения интерес съгласно член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( ХОПЕС ); становището, че жалбата по член 111 от НПК не е ефективно правно средство срещу конфискацията , е резултат от формално позоваване на решението на ЕСПЧ по делото „ UNSPED PAKET SERVISI SAN VE TIC. A.S. срещу България “ и не отчита характера на проведената от дружеството защита при отправяне на искането по член 111 от НПК – за връщане само на ремаркето, без доводи за противоправност на очакваната конфискация и формираната по приложението на член 242,ал.8 от НПК практика на ВКС . Оспорен е размерът на присъденото обезщетение като определен въз основа на немотивирано, необосновано и вътрешнопротиворечиво заключение относно остатъчната и пазарна стойност на влекача и полуремаркето към отнемането и при пропуск на съда да обсъди съществените различия между заключението и извършената в хода на досъдебното производство оценка.

Всяка от страните е оспорила подадената от насрещната страна въззивна жалба.

Прокурорът в САП изразява становище за основателност на жалбата на ответника и неоснователност на жалбата на ищеца .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, изразените в откритото съдебно заседание становища на страните и прокурора и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното решение е произнесено по искове с правно основание член 2в от ЗОДОВ на „ Е. У. Наклият Отомотив Санан Ве Тиджарет“ АД , град 2

Измир за осъждане на ответника - Софийски окръжен съд - да му заплати обезщетения за имуществени вреди - претърпяна загуба в размер на : 93 500 лева – стойност на собствената, конфискувана товарна композиция, състояща се от влекач, марка „ MAN“ , модел „ TGX 18,480“ , с рег.№ ******* и полурамерке, марка „ SCHMITZ“, модел „ SKO24“ , с рег.№ ******* ; 268 320 лева – платена цена за придобиване на дата 8.06.2018 г. на нова товарна композиция , състояща се от влекач , марка „ MAN“ , модел „ TGX 18,500 ,4х2 IISU “ с рег. № ******** и полуремарке , модел „ SCHMITZ CARGOBULL “ , с рег. № ******** и пропуснати ползи в размер от 603 581 лева – неполучени приходи от транспорт на стоки ( от износ на замразена риба и внос на цветя ) от Република Турция, град Измир до европейски държави и обратно в двегодишен срок, считан от 9.02.2018 г. до 9.02.2021 г., които ищецът е щял осъществи, ако не му беше отнета товарната композиция при твърдения, че товарната композиция е отнета от ищеца на основание член 242,ал.8 от НК със споразумение, одобрено от СОС по реда на член 382, ал.7 от НПК , с което шофьорът на композицията е признат за виновен в извършване на престъпление по член 242,ал.2 от НК – контрабанда на високорисково наркотично вещество в нарушение на ПЕС : ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 ; ХОПЕС, Рамково решение 2005/212 ПВР на Съвета и Директива № 2014/42, тъй като ищецът, който не е участник в наказателния процес, не е изслушан от съда и не е могъл като несъпричастен към извършеното престъпление да защити правото си на собственост по липса на предвидена и уредена в националното законодателство процедура и ответникът – СОС – не е отправил преюдициално запитване , макар да е бил длъжен да го отправи

; товарната композиция била пригодена за транспортирането в две посоки на различни по обем и характер стоки ( с оглед възможностите на полуремаркето за странично отваряне и преустрояване на рафтовете ) и на 17.01.2017 г. между ищеца и турското дружество „ Инка Амбалаж Сан. ве Иншаат Тиджарет ЛТД. Шти“ е сключен договор със срок на действие – 2 години ; в резултат на поставената от ответника конфискация ищецът е претърпял загуби - предмет на два от исковете и е пропуснал ползи – предмет на третия иск.

По делото е установено, че с одобреното от СОС на 3.08.2018 г. споразумение по н.о.х. д.№ 488/2018 г. шофьорът е признат за виновен в извършването на престъпление по член 242,ал.2,пр.1 от НК и е наказан с 3 лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер от 100 000 лева ; предметът на престъплението – над 31 кг. наркотични вещества на стойност от 797 132 лева- и средството за извършването му - превозното средство, състоящо се от автовлекач и полуремарке, което не принадлежи на дееца и е оценено на 83 960 лева, са отнети в полза на държавата на основание член 242,ал.7 и ал.8 от НК. За да уважи единия от исковете , СГС е приел, че ищецът - собственик на товарната композиция – е добросъвестно лице ( несъпричастно към извършеното престъпление ) съгласно мотивите към прокурорския отказ от 30.05.2018 г. за връщане на вещественото доказателство и не е имал на разположение ефективни правни средства ( жалбата по член 111,ал.3 от НПК не е такова ) за защита на правото на собственост по член 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и член 17 от ХОПЕС – мирно да се ползва от притежанието си. Процесуален ред за защита не е предвиден в националното право и не е осигурен от одобрилия споразумението съдебния състав, противно на уреденото в член 47 от ХОПЕС право на достъп до съд . Позовавайки се на постановеното от ЕСПЧ решение от 13.10.2015 г. ( по делото UNSPED PAKET SERVISI SAN VE TIC. A.S. срещу България ) и решение от 17.01. 2017 г. ( по делото B. K.:. Lojistik.

Tasimacilik Ticaret Limited Sirketi срещу Словения ), СГС е приел, че е допуснато нарушение на член 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и член 17 от ХОПЕС , което е достатъчно съществено и ангажира отговорността на ответника – СОС - за произтеклите вреди . Пряка и непосредствена вреда съставлява стойността на неправомерно отнетата товарна композиция, опредЕ. с помощта на назначеното в исковото производство вещо лице – в размер от 93 500 лева . Отхвърлянето на останалите два иска е мотивирано със съображения, че цената, по която ищецът закупил нов влекач и ново ремарке , не съставлява пряка и непосредствена вреда; с подписания рамков договор не се доказва , че отнетият камион е имал гарантиран непрекъсваем пробег , а със СИЕ - че приходът от минал период ще се запази вбъдеще , както и че приходите на ищеца след конфискацията са намалели и в какъв размер .

Както е посочено в обжалваното решение, правото на ЕС , включващо действалите : Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25.10.2004 г. , Рамково решение 2005 /212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. и Директива 2014/42/ЕС от 3.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и 4 облаги от престъпна дейност в ЕС, не забранява при престъпления за трафик на наркотици да се конфискува имущество, което не принадлежи на дееца.

Заварената при приемането на страната за член на ЕС норма на член 242,ал.8 от НК ( бивша ал.5 от първоначална ред. от Дв,бр.26 от 2.04.1968 година с последвали незначителни редакционни изменения ) не противоречи на ПЕС и СГС не е приел противното . Приел е, че отнемането на средството на престъплението по силата на одобреното от ответника споразумение нарушава европейското право, тъй като собственикът – ищец не е имал на разположение процедура, в която да бъдат разгледани неговите твърдения и оспорвания срещу мярката по отнемането на товарната му композиция с оглед нейната законосъобразност и пропорционалност. Този извод е съобразен с посочената от СГС практика на ЕСПЧ / решение от 13.10.2015 г. по делото UNSPED PAKET SERVISI SAN VE TIC. A.S. срещу България и решение от 17.01. 2017 г. по делото B. K.:. Lojistik. Tasimacilik Ticaret Limited Sirketi срещу Словения /. В нея е утвърдено разбирането, че когато държавата конфискува вещи – предмет, средство на престъпление или имущество, придобито от престъпление , тя може да лиши собственика само в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС – в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право и на член 17 от ХОПЕС – в обществена полза, в предвидените в закона случаи и условия. Това означава, че отнемането се постановява на основание, предвидено във вътрешното право и при необходимите процесуални гаранции - процедури, които осигуряват възможност за собственика да изложи аргументите си и да оспори налагането на мярката с оглед нейната законосъобразност, обоснованост или наличие на произвол и след преценка на съда, че конфискацията е пропорционална на преследваната цел мярка. Същото разбиране е застъпено в по – късно постановеното решение от 14.01.2021 г. на СЕС по дело С – 393/2019 г. В него е прието, че когато собственикът е трето добросъвестно лице, конфискацията е по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която засяга същността на правото му на собственост .

Правилно СГС е приел, че жалбата по член 111,ал.3 от НПК срещу отказа на прокурора да върне задържания като веществено доказателство влекач не съставлява ефективно правно средство за защита . В това едноинстанционно производство за съдебен контрол се решава въпросът за 5 привременното връщане на вещта на основание – липса на затруднение в разкриването на обективната истина. Ето защо доводи на жалбоподателя за противоправност на евентуалната бъдеща конфискация биха били неотносими с оглед предмета на производството .

Във въззивната жалба ответникът – СОС - настоява, че съдебният състав е одобрил споразумението при преценка за пропорционалност между конфискацията и обществения интерес по изискванията на ПЕС и в съответствие с практиката на ЕПСЧ и ВКС . Тук следва да се посочи, че спазването на принципа за пропорционалност не може да се обосновава абстрактно, без изслушване на засегнатия собственик, предоставяне на същия възможност да изложи становището си и представи доказателства във връзка с него. От приложената по делото преписка по н.о.х. д.№ 488/2018 г. по описа на СОС и досъдебно производство е видно, че такава процесуална възможност той не е получил, а добросъвестността , на която се е позовал в исковата молба, не е била отречена от прокуратурата и не е оборена от събрани в наказателния процес доказателства . Следователно отнемането на товарната композиция е извършено при съществено нарушение на по член 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и член 17 от ХОПЕС и обосновава отговорността на ответника като процесуален субституент на държавата по член 2в от ЗОДОВ.