Решение № 23 от 17.01.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Габрово, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210101674 по описа за 2024 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 3786/09.09.2024 г., уточнена с молба вх. № 3853/12.09.2024 г. /по вх. рег. на ГОС/, предявена от Ц. И. И., ЕГН **********, с адрес: село ********, община Габрово, ул. „*********” № 10, за установяване, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, сумата 15370 лева - главница, сумата 1235.99 лева - договорна лихва за периода 27.07.2009 г. – 25.03.2010 г., сумата 14.26 лева – наказателна лихва за просрочена главница за периода 27.07.2009 г. – 25.03.2010 г., сумата 1031.30 лева – разноски по делото, които принудително се събирали в производството по изп. дело № 20247320400354 на ЧСИ Весела Цонева.

Ищецът твърди, че му било връчено съобщение от ЧСИ Весела Цонева, с район на действие ОС - Габрово, че дължи горепосочените суми по изп. дело № 20247320400354 с взискател ответника. Въз основа на издаден изпълнителен лист от 29.03.2010 г. по ч. гр. д. № 576/2010 г. на РС - Габрово първоначално било образувано изпълнително дело № 195/2010 по описа на ЧСИ Весела Цонева, като впоследствие взискателят „ОББ” АД е прехвърлило вземането си на настоящия ответник с договор за цесия. Сочи, че последното същинско изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнителното производство е извършено на 09.06.2015 г., след което не били извършвани каквито и да било действия с цел удовлетворяване на кредитора и била настъпила перемпция. Въз основа на същия изпълнителен лист през 2024 г. било образувано ново изпълнително производство при ЧСИ Весела Цонева, но по отношение на претендираните суми била изтекла 5-годишна погасителна давност. Ето защо, предявява иск за установяване на недължимост на посочените суми.

1

Ответникът оспорва исковете и счита, че давността не е изтекла, като излага фактически твърдения, че давността по отношение на вземанията била прекъсната с поискани от взискателя изпълнителни действия, а по време на извънредното положение давността спряла да тече.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че въз основа на издадена на 29.03.2010 г. заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на „Обединена Българска Банка“ АД бил издаден изпълнителен лист и на 21.05.2010 г. било образувано изп. дело № 20107320400195 по описа на ЧСИ Весела Цонева, по което последното изпълнително действие било извършено със съобщение, изх. № 1685/09.06.2015 г., получено от адресата на 17.07.2015 г. и се изразило в наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Не е спорно между страните, че взискателят „Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлило вземането по изпълнителното дело на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375. От страна на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с молба от 29.05.2024 г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство, като това изпълнително производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление от 29.05.2024 г..

Впоследствие, със съобщение, изх. № 5940/30.05.2024 г. ЧСИ Весела Цонева е вдигнала наложения запор върху моторни превозни средства, собственост на ищеца.

Въз основа на изпълнителния лист на 30.05.2024 г. било образувано изп. дело № 20247320400354 на ЧСИ Весела Цонева.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, въпреки дадените на ответника указания за разпределена му доказателствена тежест.

По отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК.

Предмет на всеки от предявените обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове, е установяване със сила на пресъдено нещо, че Ц.

И. И., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата 15370 лева главница, сумата 1235.99 лева - договорна лихва за периода 27.07.2009 г. – 25.03.2010 г., сумата 14.26 лева – наказателна лихва за просрочена главница за периода 27.07.2009 г. – 25.03.2010 г., сумата 1031.30 лева – разноски по делото, които принудително се събирали в производството по изп. дело № 20247320400354 на ЧСИ Весела Цонева, поради погасяването им по давност.

Твърдението за несъществуването на правното задължение се основава не на оспорване на правопораждащия го фактически състав, а на твърдението за осъществяване на нов – проявен след момента на стабилизиране на издадената по частно гр. дело № 576/2010 г. на ГРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК правопогасяващ го факт – изтекла по отношение на вземанията 5-годишна погасителна давност, доколкото вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение (аналогично на чл. 117, ал. 2 ГПК). В този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 2766 /2020 г., IV г. о., решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I 2 т. о..

Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. По отношение на задълженията, ищецът се позовава на общата давност, текла от 09.06.2015 г. – датата на извършване на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, който представлява последното изпълнително действие по изп. дело № 20107320400195 по описа на ЧСИ Весела Цонева.

В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. взискателят трябва със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато 3 трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Следователно докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образуваното преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнително дело № 20107320400195 по описа на ЧСИ Весела Цонева, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. и е прекъсната на 17.07.2015 г. с връчване на съобщението, с което е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника. В случая настъпилата впоследствие перемпцията е без правно значение за давността. Давността е продължила да тече след 17.07.2015 г. като за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. е спряла да тече по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, като ответникът не доказа да е предприел действия, прекъсващи давността, която е изтекла на 24.09.2020 г.. Действително на 30.05.2024 г. е образувано последващо изп. дело № 20247320400354 на ЧСИ Весела Цонева, но това е станало след като давността вече е била изтекла. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не установи след 17.07.2015 г. да е осъществен факт, обуславящ прекъсване на давността, поради което същата е изтекла на 24.09.2020 г. и отричаните вземания от ищеца следва да се признаят за несъществуващи.

Необходимо е изрично да се отбележи, че правото на принудително изпълнение на вземането на ответника е било погасено на 24.09.2020 г. - отпаднала е възможността за осъществяването му по принудителен ред и то се е превърнало в естествено право. Изпълнителните действия, предприети след изтичане на давността, не променят този извод. За прекъсване/спиране на погасителна давност може да се говори само преди изтичането й. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната.

С оглед изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 15370 лева - главница, 1235.99 лв.- договорна лихва за периода 27.07.2009 г.

– 25.03.2010 г., 14.26 лв. – наказателна лихва за просрочена главница за периода 27.07.2009 г. – 25.03.2010 г., 1031.30 лв. – разноски по делото, които принудително се събират в производството по изп. дело № 20247320400354 на ЧСИ Весела Цонева, образувано въз основа на издаден по частно гр. дело № 576/2010 г. на ГРС изпълнителен лист, са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, който не доказва извършването на разноски, съответно такива не му се следват. При отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем на извършената от адвоката работа и разясненията, дадени в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., съдът намира, че на адв. Д. Н. следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, 4 вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Габрово сумата от 706.06 лева, представляваща разноски за производство за държавна такса, от внасянето на която ищецът е освободен.