Решение № 721 от 06.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Перник, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. А.ова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720100328 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. К. К. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист на 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 5275/2009 г. на Районен съд Перник, по силата на която той е осъден да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД суми за ползвана, но незаплатена топлинна енергия. Твърди, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано и.д. № 624/2021 г. по описа на ЧСИ С. .Б като в рамките на принудителното изпълнение в периода от 29.03.2021 г. до 30.06.2021 г. е събрана сума в общ размер на 660,26 лева, от която в полза на взискателя, сега ответник, е преведена сума в размер на 600,26 лева, а в полза на ЧСИ са разпределени разноски в размер на 60,00 лева.

Твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. 1270/2021 г. по описа на Районен съд Перник, съдът е признал за установено във взаимоотношенията между страните, че сумите по посочения изпълнителен лист са недължими като погА.и по давност, считано от 26.05.2016 г. Ето защо счита, че събраната сума в размер на 600,26 лева са причинени му вреди, алтернативно ответникът се е обогатил неоснователно.

Твърди, че за проучване и съдействие на и.д. №№ 119/2019 г. и 624/2021 г. е заплатил на адвокат по 300,00 лева за всяко едно от делата, поради което са му причинени вреди. Счита за причинена вреда и сумата в размер на 60,00 лева, разпределени разноски за ЧСИ по и.д. № 624/2021 г. С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 1260,26 лева (600,26 лева недължимо събрана в рамките на и.д. № 624/2021 г., 600,00 лева заплатен адвокатски хонорар за проучване и съдействие по две изпълнителни дела и 60,00 лева разпределени разноски за ЧСИ по и.д. № 624/2021 г.), както и обезщетение за забава в общ размер на 230,00 лева, считано от датата на всяка удръжка извършена в рамките на и.д. № 624/2021 г. до 30.01.2023 г., както и от деня на заплащане на адвокатски хонорар – 12.03.2021 г. до 30.01.2023 г.

Претендира разноски.

1

В съдебно заседание поддържа част от предявените искове, като прави отказ от иск в размер на 105,24 лева, представляващи обезщетение за забава върху претенцията за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 600,26 лева, формирана в периода от всяка удръжка, извършена в рамките на и.д. № 624/2021 г. до 30.01.2023 г., който следва да бъде прекратен.

Ответникът не е депозирал отговор в срок. В съдебно заседание оспорва исковата претенция, като моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми както следва: по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД в размер на 600,26 лева, получена от ответника на отпаднало основание; по чл. 59 ЗЗД в размер на 60,00 лева – обогатяване на ответника, спестявайки разход – разноски по незаконосъобразно принудително изпълнение, по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в размер на 600,00 лева - вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за проучване на 2 бр. изпълнителни дела и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 125,34 лева (след депозираното частично оттегляне) обезщетение за забава върху сумата от 600,00 лева - вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение от датата на всяко плащане до 30.01.2023 г. и върху сумата от 60,00 лева спестявайки разход за ответника за периода от 20.05.2021 г. до 30.01.2023 г.

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че с влязло в сила на 13.07.2021 г. решение, постановено по гр. д. № 1270/2022 г. по описа на Районен съд Перник е признато за установено, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо ищеца за сумата от 2628,37 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2009 г., законна лихва за забава в размер на 3126,73 лева за периода 30.07.2007 г. до 14.10.2009 г. и 152,31 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 5275/2009 г. на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност.

Производството по гр. д. № 1270/2022 г. по описа на Районен съд Перник е образувано на 18.03.2021 г. От приложените като доказателства към гр. д. № 1270/2022 г. по описа на Районен съд Перник изпълнителни дела се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 17.01.2011 г., на 10.03.2011 г. е било образувано и.д. № 119/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. По това изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита между ищеца и процесуалния му представител, от който се установява, че сума в размер на 300,00 лева е заплатена на посоченото основание.

От приложените като доказателства към гр. д. № 1270/2022 г. по описа на Районен съд Перник изпълнителни дела се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 17.01.2011 г., на 15.02.2021 г. е било образувано и.д. № 624/2021 г. по описа на ЧСИ С. .Б. По това изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита между ищеца и процесуалния му представител, от който се установява, че сума в размер на 300,00 лева е заплатена на посоченото основание От представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ С. .Б се установи, че в рамките на образуваното по неговия опис и.д. № 624/2021 г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист в периода от 29.03.2022 г. до 30.06.2022 г. е събрана сумата в размер на 660,26 лева, от която 600,00 са преведени на ответника, а 60,00 лева е постъпила по сметка на ЧСИ за разноски по изпълнението.

2

Налице са данни и за други, събрани от ищеца в рамките на и.д. № 624/2021 г. суми след 22.07.2022 г., но те са извън предмета на производството, а и ищецът е заявил, че те са възстановени от съдебния изпълнител, както е удостоверено.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи пълно и главно, че сума от 600,26 лева е заплатена/принудително събрана от него и е получена от ответника, както и че е налице обогатяване на ответника за сума в размер на 60,00 лева. За да бъде оставена без уважение исковата претенция, ответникът следва да установи основанието, на което е получил сумата - същата е законосъобразно събрана в рамките на принудително изпълнение.

При така установените обективно доказани факти, настоящият състав приема, че предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми в размер на 600,26 лева - дадено на отпаднало основание и 60,00 лева – обогатяване на ответника са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Това е така, защото по делото безспорно се установи, че в полза на ответника е съществувало изискуемо и ликвидно притезание съобразно издадения в негова полза изпълнителен титул, но същото е било погА.о по давност. С влизане в сила на решението, постановено по гр. д. № 1270/2021 г. по описа на Районен съд Перник – 13.07.2021 г., настоящият състав е обвързан от формираната сила на пресъдено нещо по правилото на чл. 299 ГПК, че правото на принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист на 17.01.2011 г. по ч.гр.д.

№ 5275/2009 г. на Районен съд Перник не съществува, поради което и сумите, събрани в рамките на и.д. № 624/2021 г. са събрани на отпаднало основание и са недължими.

По делото е представено и удостоверение от ЧСИ С. .Б, съгласно което сумата от 117,29 лева е нареден по сметка на ответника на 30.06.2021 г., но не е „излъчен“ от сметката на ЧСИ. Това обстоятелство съдът намира за неотносимо, тъй като по правилото на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, аналогично – чл. 305 ТЗ, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погА.о със заверяване (синоним на нареждане) сметката на кредитора, „излъчването“ е без правно значение и предмет на вътрешни правоотношения между ЧСИ и ответника. С постъпване на съответната сума по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител е осъществено принудително изпълнение и дългът/част от него се погасява.

Кога сумата е наредена и/или „излъчена“ в полза на взискателя след като е налице постъпление и разпределение е правнорелевантно.

Сумата в размер на 60,00 лева представлява разноски по изпълнението. В хипотезата на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение разноските по изпълнението следва да се понесат именно от взискателя по арг. чл. 79, ал. 1 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи пълно и главно кумулативните предпоставки:

1) деяние; 2) противоправност; 3) вреди, причинени от ответника/лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

Ответникът следва да проведе обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Както бе посочено, по делото се установи, че ищецът е заплатил за процесуално съдействие сума в размер на 600,00 лева – по 300,00 лева за проучване на всяко едно от двете изпълнителни дела, по които е бил длъжник. Отговорността за разноски в съдебните производства произтича от неоснователно образуван срещу страната, направила разноските, съдебен процес, съответно тази страна има право на разноски, 3 когато процесът приключи в нейна полза. Отговорността за разноски в съдебното исково производство е уредена в чл. 78 ЗЗД, като същата е обективна, безвиновна и не произтича от противоправно поведение на страната, която е загубила спора.

Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно. Такава обективна, ограничена и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, не е уредена в закона. Чл. 79 ГПК урежда само това как се разпределят в това производство разноските, направени от взискателя. Не е уредено как се разпределят разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство. Не е уредена възможност на длъжника да бъде репариран за сторените разноски в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали обективно съществува, или не правото на принудително изпълнение.

Доколкото се касае за извършени разходи от длъжника в изпълнителното производство, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като съдебният изпълнител не разполага с правомощия да осъжда взискателя за сторени от длъжника разноски в изпълнителния процес при неговото прекратяване. Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай, тъй като въз основа на постановлението на съдебния изпълнител не може да бъде издаден изпълнителен лист. Ето защо и единственият път за защита на длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от непозволено увреждане. В тази връзка е необходимо да се изследва въпросът дали е налице противоправност като обективен признак от състава на деликтната отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца в изпълнителното дело възнаграждение за адвокат. Без противоправност не съществува отговорност за заплащане обезщетение за вреди от непозволено увреждане (така Решение № 3360 от 19.XII.1978 г. по гр. д. № 3047/78 г., I г. о.). За това, обаче, следва да докаже, че взискателят, или лице, на което същият е възложил работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е действало противоправно при образуване на изпълнителното производство. Такава противоправност ще има, когато взискателят е действал недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави. В Решение № 189/20.04.2014 г. по гр.д.№ 5193/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че предявяването на иск или извършването на каквото и да е друго съдопроизводствено действие поначало е правомерно. Противоправна е злоупотребата с право, когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.