Решение № 71 от 12.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Кърджали, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Мария К. Дановска

Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255100600376 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 46/16.07.2025 год., постановена по Н.о.х.дело № 23/2025 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия П. В. Г. от гр. С. за виновен в това, че на 27.04.2024 год. в гр.К., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“, с рег.№ ********, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 12 000 лв. и левовата равностойност на 200 евро, а именно – 391.17 лв., всичко на обща стойност 12 391.17 лв., от владението на М. З. Х. от гр.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5 години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия П. В. Г. да заплати на М. З. Х. сумата от 676.91 лв., представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2024 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск до пълния му 1 предявен размер от 12 391.17 лв., като неоснователен. На основание чл.53 ал.1 б.„а“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата лек автомобил марка „П.“ с рег.№ ********, собственост на подсъдимия П. В. Г., намиращ се в РУ - К..

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимият П. В. Г. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. З. Х. направените от същата разноски, в размер на 1 500 лв.; възложил е в тежест на подсъдимия заплащането на направените на досъдебното и съдебното производство разноски по делото, по сметка на ОД на МВР – Кърджали, респ. на Районен съд – Кърджали; както и се е разпоредил с веществените доказателства, като е постановил връщането на М. З. Х. на веществените доказателства - пари в размер на 11 460 лв. и 130 евро, намиращи се в РУ- К., и 1 брой черна кожена чанта, както и постановил връщането на подсъдимия на веществените доказателства - мобилен телефон „Р.“ с ИМЕИ ********** и ИМЕИ **********, ведно с поставена в него сим карта, 2 броя текстилни шапки, 2 броя външни батерии и 1 брой пластмасов държач за автоколан.

Против така постановената присъда е подадена жалба от адв.С. Д. от АК – С. – упълномощен защитник на подс.П. В. Г., който я обжалва изцяло, като неправилна – незаконосъобразна. Твърди в жалбата, че на досъдебното производство и в съдебното такова пред районния съд били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, които били пречка за организиране на неговата защита, и които посочил още в разпоредителното заседание, но първоинстанционният съд ги неглижирал. Жалбодателят развива подробни съображения относно неизяснените обстоятелства как и дали подсъдимият е влизал в автомобила на пострадалата, по какъв начин и с какво средство е бил отключен, както и как, ако автомобилът е бил заключен, подсъдимият е влязъл в него. Счита, че е налице и разминаване в размера на твърдените като противозаконно отнети суми и тези, които са били иззети от подсъдимия при задържането му, като по делото не било доказано дали и колко пари е имало в автомобила към твърдяния инкриминиран момент, доколкото за установяване на този факт били налице единствено показанията на пострадалата М. Х., но не са били събирани никакви други доказателства и доказателствени средства в тази насока. Жалбодателят твърди още в жалбата си, че в хода на първоинстанционното производство било допуснато и друго процесуално нарушение, като било отхвърлено направеното искане за назначаване на допълнителна или повторна дактилоскопна експертиза, тъй като приетата от 2 първоинстанционния съд не била достатъчно ясна и не допринасяла за категоричното изясняване на обстоятелствата по делото. Бил съмнителен факта, че отпечатъци се твърдяло да са открити само на три от банкнотите, и то само от палец, като при това положение не се установявало как са държани банкнотите само с помощта на палците, но не и останалите пръсти от ръка, нужни за захват на какъвто и е предмет, в т.ч.банкнота. Излага и съображения относно незаконосъобразността на извършените процесуално-следствени действия обиск и изземване, които не следвало въобще да бъдат вземани предвид при установяване на обстоятелствата по делото. Това становище защитникът на подсъдимия мотивира с разпореждането на съдия от първоинстанционния съд, с което било оставено без уважение искането на РП – Кърджали за одобрение на протокола за извършеното действие по разследването „обиск и изземване“, поради допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяването му, като защитникът счита, че тези процесуално-следствени действия не следва да бъдат обсъждани и ценени при постановяване на присъдата. Излага и съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което намира за прекомерно. Защитникът на подсъдимия обжалва първоинстанционната присъда и в гражданско-осъдителната й част, както и в частта й, с която на основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК е постановено отнемане в полза на Държавата на лек автомобил марка „П.“ с рег. № *********, собственост на подсъдимия, като счита, че този автомобил не е бил предназначен, нито е послужил за извършване на твърдяното престъпление, доколкото не ставало ясно как този автомобил е свързан с твърдяното престъпление, за което на подсъдимия било повдигнато обвинение. Моли с жалбата да бъде отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимия П. Г. бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Развива подробни съображения за липсата на описание на изпълнителното деяние при проникването в автомобила на пострадалата, както и за липсата на разпознаване от втория свидетел, който е присъствал на паркинга на „К.“, което не било коментирано от съда. Счита също, че незаконосъобразността на протокола за обиск и изземване не може да 3 бъде отстранена в съдебното производство по начина, посочен от представителя на прокуратурата. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В последната си дума подсъдимият П. В. Г. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, мотивирана и законосъобразна.

Счита, че всички доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което правилно са били кредитирани от съда, който обосновано е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Намира, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, съразмерно на обществената опасност на подсъдимия и на тежестта на извършеното. Счита също, че правилно съдът е постановил отнемане в полза на Държавата на лекия автомобил „П.“, с помощта на който е извършено престъплението. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Частният обвинител и граждански ищец М. З. Х. не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд, надлежно уведомена от предходно съдебно заседание. Упълномощеният й повереник – адв.С. С. от АК – К., изразява становище, че са събрани необходимите достатъчно доказателства, от които да бъде направен обоснован и категоричен извод за извършеното от подсъдимия престъпление. Намира, че допуснатото нарушение във връзка с поемните лица при извършените обиск и изземване е отстранено и то не влияе върху изхода на разследването; а наложеното на подсъдимия наказание намира, за справедливо. Моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, като претендира присъждане на направените по делото разноски от доверителката му пред първата и въззивната инстанции.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в 4 законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата против първоинстанционната присъда е неоснователна.

С оглед направените с жалбата и в съдебно заседание пред въззивния съд оплаквания от жалбодателя за допуснати на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, които биха наложили отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първоистанционния съд, същите следва да бъдат разгледани от въззивния съд, преди да се пристъпи към обсъждане на правилността – обосноваността и законосъобразността, на обжалваната първоинстанционна присъда.

Настоящата инстанция намира, че както на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното съдебно следствие не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. В тази връзка следва да се посочи, че действително в проведеното на 12.02.2025 год. разпоредително заседание защитникът на подсъдимия е изразил становище, че на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, като е направил искане за връщане на делото на досъдебното производство, за отстраняването им. Първоинстанционният съд е приел с протоколно определение, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Определението е било обжалвано от защитника на обвиняемия по реда на чл.249 ал.3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като с Определение рег.№ 44/04.03.2025 год., постановено по В.ч.н.дело № 68/2025 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, е потвърдено протоколното определение от 12.02.2025 год., постановено в разпоредително заседание по Н.о.х.дело № 23/2025 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалия. По този начин, с постановяването на посоченото определение на Окръжен съд – 5

Кърджали е бил решен окончателно въпроса с липсата на допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Г..

Не са налице и твърдяните в жалбата и в съдебното заседание пред въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваната присъда. Това е така, тъй като твърдяните от защитника на подсъдимия процесуални нарушения се изразяват в противоречие между обвинителния акт и показанията на св.М. Х. досежно обстоятелството дали автомобилът й е бил отключен или заключен; в наличие на разминаване между размера на сумата, приета от съда за противозаконно отнета от подсъдимия, и сумите, които са били иззети от подсъдимия при задържането му, както и липсата на доказателства /освен показанията на св.М. Х./ дали и колко пари е имало в автомобила на пострадалата; а така също и в отказа на първоинстанционния съд да назначи допълнителна или повторна дактилоскопна експертиза. Тези факти и обстоятелства, обаче, са включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, като същите подлежат на обсъждане, анализ и оценка от съда при решаване на делото и постановяване на крайния съдебен акт по същество – присъда, а не представляват съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия.