Решение № 116 от 12.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Търговище, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530101919 по описа за 2025 година

Производството е по предявени искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Ищецът Х. Х. М. от с.Д., общ.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. А. Х. -ТАК, твърди в исковата молба, че р а б о т е л по трудово правоотношение в ответното предприятие ДП „Национална компания

Железопътна инфраструктура“, поделение

Железопътна секция Шумен, ЕУИК 1308232430548 на длъжност „работник, поддържане на железен път и съоръжения“ по силата на заповед за преназначаване № 408/28.07.1998г., като със със Заповед № IV- 6/22.10.2025г. на работодателя му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Излага, че на 17.10.2025г. с колегите си работел на жп линията между кв.Въбел и с.Здравец, общ.Търговище, като по време на почивка в периода между 14,30ч.-14,45ч. видели наблизо бълкова градина, която изглеждала безстопанствена, при което отишли и си откъснали по няколко ябълки и били забелязани от представител на собственика, който се обадил на тел.112, като след като почивката им приклчила и всички продължили към жп гара Търговище, където били посрещнати от полицейски патрул. Сочи, че в 1 последствие случаят бил преекспониран от медиите, а министърът на транспорта излязъл с остра реакция по случая, след което на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правотношение било прекратено. Като излага, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна, ищецът обосновава твърдението си с обстоятелствата ,че е налице неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ, като работодателя не предоставил разумен срок на ищеца да даде обяснения, преди да наложи наказанието, съответно не е взел предвид същите, при определяне тежестта на нарушението и вида на дисциплинарното наказание; сочи още, че ответникът формално е спазил изискването на чл. 193 от КТ, като му е поискал обяснения, но също така взел решение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, преди тези да бъдат дадени обяснения; сочи още, че при издаване на заповедта е нарушена и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като признава, че действително с действията си е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, но счита, че наложеното му наказание не съответства по тежест на допуснатото нарушение; сочи , че е налице и нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 3 от КТД от 2024 год., което също обуславяло незаконосъобразност на заповедта за уволнение, доколкото ищецът като член на синдикална организация, страна по КТД се ползвал от защита при уволнение, изразяваща се в съгласуване на дисциплинарното уволнение със съответното синдикално ръководство, което не било сторено; излага и допълнителни съображения и основания, обуславящи незаконосъобразност на заповедта за уволнение.С оглед на изложеното ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предвяване на настоящите искове за признаване уволнението му за незаконно и отмяната му, както и иск за възстановяване на ищеца на предишната длъжност „работник, поддържане на железен път и съоръжения“, както и иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 8478лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за шест месеца; претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание и в писмени бележки исковете се поддържат от процуесуалния представител на ищеца адв. Х.-ТАК поддържа исковете, като предира за уважаванито им, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез гр. юрисконсулт Р. Н., предявените искове се оспорват изцяло, като се 2 сочи, че заповедта е законосъобразна, издадена е при спазване на императивните разпоредби на КТ, включително и задължението по чл. 193 от КТ, като работодателят е искал обяснения от ищеца, преди да наложи дисциплинарно наказание, като е съобразил тежестта на нарушението и вида на наказанието.Излага се, че е налице нарушение на трудовите задължения на ищеца по чл. 126, т. 9, пр. трето от КТ, представляващо нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, т. 8, пр. второ от КТ , като с оглед тежестта на нарушението, широкия негативен обществен отзвук от действията на работника, е необратимо разрушено доверието между страните, което е и основанието за налагане на най-тежкото наказание. Признава се обстоятелството ,че преди налагане на дисциплинарното наказание не е проведена процедурата по съгласуване, предвидена в КТД, но с е счита, че неспазване й не води автоматично до незаконосъобразност на уволнението, когато са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина, засягащи основни интереси на работодателя, както в настоящия случай. С оглед на изложените подробни съображения моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни; претендира разноски. В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат, като се иска отхвърляне на исковете изцяло, претендират се разноски.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото ,че ищецът е работел по трудово правоотношение в ответното предприятие ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, поделение Железопътна секция Шумен, ЕИК 1308232430548 на длъжност „работник, поддържане на железен път и съоръжения“, като със със Заповед № IV- 6/22.10.2025г. на работодателя му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, считано от 22.10.2025г., получена от ищеца на 22.10.2025г., като видно от съдържанието на уволнителната заповед, дисциплинарното наказание на ищеца е наложено за това, че е нарушил задълженията си по чл. 126, т. 9, пред. 3 от КТ „да бъде лоялен към работодателя...и да пази доброто име на предприятието“, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, във връзка с чл. 187, т. 8 предл. 2 от КТ: „...уронване на доброто име на предприятието“, като не е спорно, че ищецът е синдикален член. Не е спорно и обстоятелството ,че на 17.10.2025г. с колегите си работел на жп линията 3 между кв.Въбел и с.Здравец, общ.Търговище, като по време на почивка в периода между 14,30ч.-14,45ч. видели наблизо ябълкова градина, която изглеждала безстопанствена, при което отишли и си откъснали по няколко ябълки и били забелязани от представител на собственика, който се обадил на тел.112, като след като почивката им приключила, всички продължили към жп гара Търговище, където били посрещнати от полицейски патрул, като след това полицаите претеглили намереното в работниците количество ябълки, което било общо 27 килограма, като от приложените материали по Преписка вх.№ 2420/2025г. на РП Търговище се установява, че у ищеца не са открити ябълки, а същият, видно от изложеното в Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 22.12.2025г. на прокурор при РП Търговище, дори не е установен като извършител. По делото са събрани и гласни доказателства, като от разпита на свидетелите се установяват изложените обстоятелства, като св. М.В. и св. Н.К. заявяват пред съда, че на 17.10.2025г. по време на обедната почивка част от групата която е извършвала ремонт по жп линията между кв. Въбел и с.Здравец, спонтанно решили да си наберат ябълки от градина наблизо. Твърдят, че не е била заградена и изглеждала неподдържана и изоставена, при което около седем-осем човека отишлио до градината, вкл. и ищецът, след което се върнали, като някой от тях носили ябълки, набрани в три найлонови торби, а други били пъхнали по няколко ябълки в джобовете си. И двамата свидетели са категорични, че количеството на ябълките не е било такова, каквото е било показано по репортажите, нито са имали чували с набрани ябълки, нито ябълките, които колегите им донесли изглеждали, като ябълките, отразени в пресата. И двамата свидетели поддържат в показанията си, че познават ищеца като отговорен и изпълнителен, кротък и добър човек, който няма конфликти нито с колегите си, нито с началниците, а от показанията на св. В. се устаноява, че всички работници, които са били на работа в бригадата на 17.10.2025 год. са с наложени дисциплинарни наказания, като тези, в които полицаите са намерили ябълки са уволнени, а на останалите е било наложено наказание „ последно предупреждение за уволнение“. Съдът, преценявайки свидетелските показания по реда на чл. 172 от ГПК приема, че следва да ги кредитира изцяло, като дадени от лица, имали лични и непосредствени впечатления от инцидента, а и като отговарящи и на писмените доказателства по делото.На следващо място, не е спорно, а се установява и от събраните доказателства по 4 делото, че процесната случка от 17.10.2025 год. и обстоятелството, че служители на ответника са влизали в овощна градина, чужда собственост, и са брали ябълки, е получило широк обществен отзвук, като видно от приложените по делото писмени доказателства по темата е имало многобройни публикации в социалните мрежи, както и излъчени репортажи по всички медии, вкл. и множество негативни коментари. В голяма част от приложените публикации е отразено становището на Министъра на транспорта, който във публикация във фейсбук е посочил, че на 15 работници, уличени в кражба ще бъдат поискани обяснения в понеделник и ще бъдат наложени най-тежките дисциплинарни наказания, като е видно, че това становище на министъра е дадено преди работодателят на ищеца да му поиска обяснения, както и преди последния да прецени какви наказания да наложи.

По отношение на самото дисциплинарно производство е установено по делото от събраните гласни и писмени доказателства, че всички работници от бригадата, в това число и ищеца, са получили нареждане да се явят в гр.

София, в Главна дирекция на НКЖИ, бил е организиран транспорт и на 20.10.2025 год. са били отведени в гр. София, въведени в голяма зала в Дирекцията, където Главния директор им заявил, че уронват престижа на организацията, като им било разпоредено да дадат писмени обяснения, след което са върнати обратно. Писмените обяснения, дадени от ищеца са приложени към трудовото му досие. Към досието е приложена и декларация от 22.10.2025г. в която ищеца е декларирал, че не се ползва от защита по чл.

333, ал. 1 от КТ, включително и от синдикална такава. Също на 22.10.2025 год. на ищеца е връчена и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните. От представените по делото писмени доказателства се установява, както се посочи и по-горе, че с Постановление на РП-Търговище от 22.12.202 год. е отказано образуване на досъдебно производство, като е прието, че макар и да е осъществен състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК случаят е маловажен, предвид ниската стойност на отнетото и обстоятелството, че количеството ябълки е върнато на собственика. На ищеца не е наложено адм. наказание, а видно от постановлението на ТРП той дори не е установен като извършител. От заключението по назначената от съда съдебно-счетоводната експертиза, приета без възражения от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно се установява, че брутното трудово 5 възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е в размер на 2127,16 лв. В тази сума не е включена стойността на предоставяните ежемесечно ваучери за храна, в размер на 200 лв. месечно. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл. 225 от КТ в два варианта, както в първия вариант за един месец обезщетението е в размер на 2127,16 лв., а във втория е 2327,16 лв., като към брутното възнаграждение е прибавена стойността на ваучерите за храна, а за периода от прекратяване на трудовото правоотношение на 22.10.2025г. до датата на съдебното заседание на 26.02.2026г. общата сума на обезщетението е в размер на 9141,97лв. без ваучери и в размер на 10001,57лв. с ваучери за храна, а за шест месеца е съотв. 12762,96лв. без ваучери и 13962,96 с ваучери за храна. В съдебно заседаине по реда на чл. 214,ал.1 от ГПК съдъте допуснал изменение в размера на претенцията за обезщетение за оставане без работа, която се счита предявена за сумата от 12762,96лв.(6525,60 евро).В съдебно заседание съдът е извършил констатация на трудовата книжка на ищеца, от която е установено, че от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и до датата на съдебното заседание на 26.02.2025г., ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение.