Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 05.07.2021, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 252/2021
Вид
Решение № 278
Подписан
05.07.2021
В сила
03.08.2021
Състав
РАЙНА ДИМОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.10, ал.1, т.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 278 05.07.2021г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 252 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 135, вх.

„Д“, ет.8, ап.144, представлявано от управителя Т.И.М., подадена чрез пълномощника му адв. М.Д. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-123-0080112 от 25.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „С.-Д.“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и на наложената принудителна административна мярка, по съображения за издаването на заповедта при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в мотивите на заповедта не са посочени конкретни фактически основания от гл.т наличието на административно нарушение, съставляващо нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект“. Твърди, че преди постановяването на оспорения акт, решаващият орган не е разгледал и обсъдил всички обстоятелства, от значение за упражненото административно правомощие, съотв. за определяне на срока на налаганото ограничение. Счита, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като съдържащите се в обжалваната заповед мотиви са бланкетни и не кореспондират нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства. Излага съображения, че оспореният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка и съотв. че продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения. Направено е искане Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-123-0080112 от 25.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с оглед установеното в търговския обект нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-123-0080112 от 25.03.2021г., при определяне продължителността на срока на мярката съобразно тежестта на нарушението и последиците от него, при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 20.03.2021г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел

„Оперативни дейности” – Пловдив, са извършили проверка на обект – магазин за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73, стопанисван от „С.-Д.“ ЕООД, гр. Стара Загора. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0080112/ 20.03.2021г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е установено, че разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта, съгласно дневен отчет на ФУ към момента на проверката, е в размер на 23.38лв., а фактическата касова наличност – 130.20лв., като присъствалият при извършването на проверката управител на дружеството, стопанисващо обекта – Т.И.М., е декларирала, че разликата от 106.82 лева - налични пари в касата в обекта, са от реализирани продажби за деня, които не са отчетени от фискалното устройство.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-123-0080112 от 25.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на

„С.-Д.“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 20.03.2021г. в 12.45 часа оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73, стопанисван от „С.Д.“ ЕООД, при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата такава в касата на обекта, при която е констатирано, че разчетената касова наличност от ФУ в обекта тип DATECS DP-25 с ИН на ФУ DТ507213 и ИН на ФП 02507213, е в размер на 23.38 лева съгласно дневен отчет на ФУ към момента на проверката; фактическата наличност след преброяване на парите в касата и съставен опис на наличните парични средства в обекта от присъствалата на проверката Т.М., в качеството й на управител – в размер на 130.20 лева, при установена положителна разлика в размер на 106.82лв. Присъствалата на проверката Т.М. в качеството й на управител на дружеството, е декларирала, че наличните пари на касата в обекта са от реализирани продажби за деня, които не са отчетени от фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер.

АА № 0080112/ 20.03.2021г. Прието, че разликата между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата такава в касата на обекта /в размер на 106.82лв./, представлява сума на нерегистрирани и неотчетени продажби на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното за обекта фискално устройство, въз основа на което е направен извод, че „С.-Д.“ ЕООД не е издавало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за налагане със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната ЗНПАМ № ФК-123-0080112 от 25.03.2021г., в т.ч ПИП сер. АА № 0080112/ 20.03.2021г., дневен отчет на ФУ към момента на проверката, въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност в търговския обект; Акт за установяване на административно нарушение № F606793 от 24.03.2021г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №

ФК-123-0080112/ 25.03.2021г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, като възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явяват неоснователни.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Преди издаването на оспорената заповед са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства за произнасянето на решаващия административен орган от гл.т съществуването на възприетото материалноправно основание за налагане на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.