Решение № 743 от 04.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110106253 по описа за 2024 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по постъпила искова молба от „****, с която срещу *** са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на продажни цени, възнаграждения за извършен транспорт и обезщетения за забава във връзка със сключени между страните неформални договори за търговска продажба и доставка на стоки и услуги.

Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника на адреса на седалището му, като съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, като връчителят е събрал сведения, че офисът на дружеството е затворен и не е намерил лице да получи книжата.

Въпреки залепеното на адреса уведомление никой не се е явил в канцеларията на съда.

Съобщението за насрочване на съдебно заседание е получено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото връчителят е събрал сведения, че офисът е затворен и дружеството не упражнява търговска дейност.

Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.

Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

В исковата молба ищецът **** твърди, че притежава складова база за строителни материали в гр. Варна, където продава и товари такива за клиенти на едро и извършва доставки по адреси. Излага, че с ответника са сключвали неформални договори за търговска продажба на стоки, във връзка с които е извършвал и транспортиране, и за които дейности е издавал фактури и товарителници. Сочи, че обичайно между страните било да ищецът да издава фактура всеки месец за ползваните от ответника през този период услуги, като ответникът е уведомяван по имейл за дължимите суми, но същите били незаплатени.

Твърди, че общо страните са сключили десет сделки, по които е издал шест фактури, като 1 подробно индивидуализира същите. Претендира и обезщетение за забава от ответника.

Моли съдът да осъди ответника да заплати дължимите по договорите суми.

Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение № 12184 от 28.10.2024 г.

По същество ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение, ако са налице условията за това.

Ответникът не е упражнил правото си на защита.

По делото са представени писмени доказателства (фактури и товарителници), чиято автентичност не е оспорена, за продажба и доставка на определени стоки.

Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени доказателства.

Претенциите за осъждане на ответника да заплати продажни цени, възнаграждения за извършен транспорт и обезщетения за забава във връзка със сключени между страните неформални договори за търговска продажба и доставка на стоки и услуги, съдът намира в значителна степен за вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в предявения размер, ведно с претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

В хода на производството е представена кореспонденция между страните и проект за спогодба, като ищецът признава неизгодния за него факт, че ответникът е погасил изцяло претендираните вземания, с изключение на част от сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът претендира единствено от ответника да му заплати сумата в размер на 600,37 лв., представляваща остатъка от незаплатените разноски по делото.

В тази връзка и следва исковете да се отхвърлят, предвид разпоредбата на чл. 235, ал.

3 ГПК и извършеното плащане в хода на процеса, като в полза на ищеца да бъде присъден претендирания остатък от дължимите от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, доколкото последният е станал причина за образуване на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, със седалище и адрес на управление: гр.***срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:

1/ сумата в общ размер от 3 425,50 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща неизплатена част от продажна цена за продадени и предадени стоки по силата на сключен между страните неформален Договор за търговска продажба и доставка на стоки, за която сума е издадена Фактура № 0050019305/30.04.2022 г. с падеж 07.05.2022 г., и сумата от 864,72 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и два лева/, представляваща обезщетение за забава за периода 08.05.2022 г. – 21.05.2024 г.;

2/ сумата в размер от 14,80 лв. /четиринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща продажна цена за продадени и предадени стоки по силата на сключен между страните неформален Договор за търговска продажба и доставка на стоки, за която 2 сума е издадена Фактура № 0050020098/31.08.2022 г. с падеж 07.09.2022 г., и сумата от 3,24 лв. /три лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 08.09.2022 г. – 21.05.2024 г.;

3/ сумата в общ размер от 1 356 лв. /хиляда триста петдесет и шест лева/, представляваща цена за осъществен автомобилен превоз, за която сума е издадена Фактура № 0050019699/30.06.2022 г. с падеж 07.07.2022 г. и сумата от 319,70 лв. /триста и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2022 г. – 21.05.2024 г.;

4/ сумата в общ размер от 1 608 лв. /хиляда шестстотин и осем лева/, представляваща цена за осъществен автомобилен превоз, за която сума е издадена Фактура № 0050019895/30.07.2022 г. с падеж 06.08.2022 г. и сумата от 365,72 лв. /триста шестдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2022 г. – 21.05.2024 г.;

5/ сумата в общ размер от 1 296 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева/, представляваща цена за осъществен автомобилен превоз, за която сума е издадена Фактура № 0050021008/30.12.2022 г. с падеж 06.01.2023 г. и сумата от 237,09 лв. /двеста тридесет и седем лева и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 08.01.2023 г.

– 21.05.2024 г.;

6/ сумата в общ размер от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща цена за осъществен автомобилен превоз, за която сума е издадена Фактура № **********/31.01.2023 г. с падеж 07.02.2023 г. и сумата от 62,18 лв. /шестдесет и два лева и осемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 08.02.2023 г. – 21.05.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /22.05.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 600,37 лв. /шестстотин лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща извършени от ищеца разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка в *** с IBAN: ***.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3