Решение № 245 от 01.07.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. гр.Велинград, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20235210101075 по описа за 2023 година

Производството е по спор, предполагащ съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ.

Образувано е по искова молба от В. Б. Д., Р. К. С., Б. М. Д. и Н. П. А., с която са предявени две претенции с правни основания по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/, срещу А. Л. К. и В. Л. К..

Първата от тях е от всички ищци спрямо всички ответници – за определяне начин на реално ползване за страните на: 1. избените и таванските помещения на двуетажна сграда – къща с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и административен адрес – гр. Велинград, ул.*********** № 56; и 2. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

Втората претенция е от ищцата Н. П. А. по отношение на ответниците А. Л. К. и В.

Л. К. – за определяне на начин на реално ползване между тези страни на сграда /гараж/ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и на сграда идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

Твърденията на ищците са, че на основание договор за дарение, извършено от Н. П.

А. - В. Б. Д. е станала собственик на жилище – апартамент на първия етаж в двуетажна жилищна сграда с адм. адрес – гр. Велинград, ул. *********** № 56, с настоящ идентификатор на апартамента - *** по КККР на гр. Велинград, както и на по ½ ид.ч. от избените и таванските помещения и общи части на сградата, включително на ½ ид.ч. от поземления имот с настоящ идентификатор ***, в който е построена 1 сградата. Сочи се и, че дарителката е запазила правото си на ползване върху същите части от имоти, като било учредено такова и спрямо родителите на надарената В. Д. – Р. С. и Б. М.

Д.. Счита се, че независимо от дарението, Н. А. е останала собственик на намиращите се в същия поземлен имот сгради с идентификатори ***/гараж/ и

***/складово помещение/, тъй закупувала имота - ведно с ½ ид.ч. от всички подобрения и приращения в него. Поддържа се, че наследявайки от баща си Л. К. правото на собственост върху жилището на втория етаж от същата къща, ответници - А. Л. К. и В. Л.

К., също са станали собственици на по ½ ид.ч. от избените и таванските помещения и общи части на сградата, включително ½ ид.ч. от поземления имот с настоящ идентификатор ***, в който е къщата, както и на по ½ от намиращите се в този имот сгради на допълващо застрояване с идентификатори

***/гараж/ и

***/склад/.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По отношение правната легитимация на ищцовата страна:

От приложения по делото нотариален акт № 27, том I, рег. № 662, д. № 26/2023г. на нотариус К.Й.-Ц. (л.14, л.15), се установява, че на 22.02.2023г. Н. П. А. е закупила от Ц.Д. К. първия етаж от двуетажна жилищна сграда – къща, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, ведно с ½ ид.ч. от избените и тавански помещения на сградата, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата по чл. 38 от ЗС, включително ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***, върху който е построена сградата, и съответно ½ ид.ч. от всички подобрения и приращения в този имот.

Между страните няма спор, че продавачът Ц. К. е бил собственик на описаното имущество (съгласно НА № 798, том II, д.№ 1140/1975г. от 20.03.1975г. на нотариус Р.Б. и НА № 190, том IV, д.1228/1993г. от 24.12.1993г. на съдия Ц. при РС-Велинград – и двата описани в съставения от нотариус Й.-Ц. (л.15) нотариален акт с № 27, като документи, на база на които се е уверила в правото на собственост на продавача).

От нотариален акт № 115, том I, рег. № 2422, д. № 11/2023г. от 12.07.2023г. пък, се установява, че след като си е запазила право на ползване и е учредила такова на Б. М. Д. и Р.

К. С. - Н. П. А. е дарила на В. Б. Д. първия етаж от двуетажна жилищната сграда с адм. адрес – гр.Велинград, ул. *********** № 56, представляващ самостоятелен обект – жилище, апартамент с идентификатор ***, със застроена площ 86 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от избените и таванските помещения, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата по чл. 38 от ЗС, и заедно с ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** и площ по скица 542 кв.м., върху който е построена сградата.

Тук е мястото да се отбележи, че съгласно правните разрешения, дадени в Решение № 529 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 120 от 22.10.2014 г.

2 по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II г. о., постановени по чл. 290 ГПК - при прехвърляне на земята приобретателят придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗЗД. Щом прехвърлителят не е изключил изрично от сделката вещи, които се намират в мястото, то приобретателят придобива всичко което се намира в мястото.

Ето защо, с дарението, което е направила на В. Д., Н. А. й е прехвърлила и правото на собственост върху подобренията и приращенията в имота, каквито представляват сградите с настоящи идентификатори ***/гараж/ и ***/склад/.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗС – спорът относно ползването на съсобствени имоти може да се инициира „по искане на който и да е от съсобствениците“. А гореобосновано - единствен собственик сред ищците се явява В. Д.. Останалите посочени в исковата молба ищци имат само право на ползване върху съответните части от процесните имоти. Но съобразно Решение № 204 от 9.04.2009 г. по гр. д. № 1297/2008 г., II г. о., ГК на ВКС - доколкото в производството за спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС въпросът за съсобствеността е преюдициален за разпределението на реалното ползване, притежателят на обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползвателят са необходими другари, заедно с останалите участници в съсобствеността. Тъй като материалното правоотношение на съсобствеността е едно, решението на съда трябва да бъде еднакво за всички тях.

Предвид гореизложеното – защото Н. А. е само ползвател, а не е собственик на нито един от процесните имоти, то нейната конкретна претенция - за определяне на начин на реално ползване между нея и ответниците, на сграда /гараж/ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград и на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград - подлежи на отхвърляне.

По отношение на правната легитимация на ответната страна:

От нотариален акт № 189, том IV, д. № 1227/1993 от 24.12.1993г. (л.23) се установява, че като надарен от родителите си Д. и А. К.и – Л. Д.ов К. е бил собственик на втория етаж от същата двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от избените и таванските й помещения и ½ ид.ч. от дворното място, върху която е построена къщата. А от Удостоверение за наследници Изх. № 342/03.02.2023г., издадено от община Велинград (л.24) става ясно, че след смъртта на Л. Д.ов К. – посоченото имущество е наследено поравно (чл.5, ал.1 ЗН) от двете му деца – В. Л. К. и А. Л. К.. Между страните не се спори, че двамата ответници са съсобственици с ищците, при посочените в исковата молба квоти, на имуществото по отношение на което се иска разпределяне на ползването.

От гореизложеното несъмнено се установява съсобственост между В. Д. и ответниците по отношение на таванските и избените помещения и изобщо общите части на сградата с идентификатор ***, включително и поземленият имот, в който тя е построена. Самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение 3 ползването по съдебен ред.

Следва да се има предвид, че при разпределение ползването на даден имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът трябва да се съобразява както с правата на страните в съсобствеността, така и с действителното фактическо положение на имота, в т. ч. да се взема предвид и незаконни постройки в него, както и начина на ползването им, като не може да предписва каквито и да било преустройство или премахване на сгради, съоръжения и др. ( решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ВКС, II г.о., решение № 409/2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г.о. и решение № 147 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г., г. к., II г. о. на ВКС) При това положение в случая съдът счита, че разпределението на ползване следва да се извърши съобразно следните варианти от приетото допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза:

- За поземления имот /дворното място/- по вариант 8А - скица Приложение №1 към допълнителната съдебно-техническа експертиза, като на ищцовата страна се предостави за ползване частта, защрихована в син цвят – общо 178,50 кв.м., представляващи незастроена дворна площ; на ответника В. К. – частите, защриховани във виолетов цвят, включващи 43,50 кв.м. незастроена дворна площ и 34 кв. м.- постройка с идентификатор ***; на ответника А. К. да се предостави за ползване частта, защрихована в червен цвят, включваща 76 кв.м. незастроена дворна площ и 25 кв.м.-постройка с идентификатор ***; а частта, защрихована в жълт цвят – 84 кв.м., представляващи съществуващите алеи около жилищната сграда с идентификатор ***, остава за общо ползване на страните.

- За избените и таванските помещения: Относно избените помещения – п о вариант 3А – скица-Приложение №3 към допълнителната съдебно-техническа експертиза, като на ищцовата страна се предоставят за ползване частите/помещенията/, защриховани в син цвят – 26,30 кв.м., представляващи сбор от светла площ на помещения, отразени на съответната скица-приложение №3 към допълнителната експертиза с номера 2 и 3; а на ответника А. К. се предоставят за ползване частите/помещенията/, защриховани в червен цвят и отразени на съответната скица-Приложение №3 към допълнителната експертиза с номера 1 и 4; а за общо ползване на страните останат частите от избения етаж, защриховани в жълт цвят – 17,16 кв.м., представляващи сбор от светлата площ на стълбище, коридор и преддверие, и обозначени с номер 5 на съответната скица. Относно таванските помещения – по Вариант 2А – скица-Приложение №5 към допълнителната съдебно-техническа експертиза, като на ищцовата страна се предостави за ползване частта/помещението/, защриховано в син цвят – 30 кв.м., отразено на съответната скица-приложение №5 към допълнителната експертиза с номер 2, а на ответника В. К. се предостави за ползване таванското помещение, защриховано във виолетов цвят – 40 кв.м., и отразено на съответната скица-Приложение №5 към допълнителната експертиза с номер 1; а за общо ползване на страните останат частите, защриховани в жълт цвят – 10,40 кв.м., и обозначени с номер 3 на съответната скица.

Тези варианти са най-подходящи, защото комплексно осигуряват в максимална 4 степен еквивалентни възможности за страните за ползване на дворното място и таванските и избени помещения, като се отчита съществуващото до момента фактическо състояние на ползване от ответниците, включително на сградите на допълващо застрояване. Те са и поцелесъобразни, защото създават възможност за по-малко конфликтни ситуации при ползването на имуществото. При избора на съответните варианти е взета предвид и възможността на всяка от страните да има достъп както до жилищната сграда /откъм улицата, където се намира административния адрес на имота/, така й до дворното място.

Относно разноските:

Доколкото с исковата молба практически са предявени два иска с правни основания по чл. 32, ал.2 от ЗС, то за тях се дължат и две такси, чиито размер се определя съобразно чл.

16 от ТДТКССГПК. Общият им размер е 50 лв. (2 х 25лв.), а по делото е представен документ за внесени като държавна такса само 30 лв. Ето защо, на осн. чл. 77 ГПК ищцовата страна следва да бъде осъдена да доплати по сметка на РС-Велинград държавна такса в размер на 20 лв.