Определение № 1186 от 12.11.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1186 гр. София, 11.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20211000601214 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Д.Х. срещу определение от 4.10.2021 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2059/2021 на СГС, в частта, в която е оставено без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото.

В жалбата се твърди, че основанията за прекратяване на съдебното производство са налице, тъй като обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и по - конкретно от правна страна не е посочено за кое от двете предложения на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК е предаден на съд подсъдимият П. И. С..

Смята се, че по този начин правото на защита на лицето е нарушено, защото не знае какво е предявеното му обвинение, още повече, че за двете различни хипотези на чл.

343, ал. 1, б. „в“ от НК са предвидени различни наказания – лишаване от свобода от две до шест години (в първия случай) и лишаване от свобода от три до десет години (във втория). Претендира се, че в обвинителния акт няма факти за механизма на причиняване на произшествието, нито информация за това, че нарушенията на правилата за движение, допуснати по твърдение на прокурора от подсъдимия, се намират в причинно следствена връзка със смъртта на пешеходеца Д. А. Т.. Поддържа се и необоснованост на обвинителната теза, тъй като по делото нямало доказателства, че подсъдимият С. е ударил пострадалия или е преминал с автомобила си през него.

Поискано е определението да бъде отменено и делото да се върне на прокурора, който да отстрани съществените процесуални нарушения в обвинителния акт.

Софийски апелативен съд (САС) намира частната жалба за допустима. Същата е депозирана срещу акт, който в оспорената му част подлежи на въззивна проверка.

Жалбата изхожда от процесуално легитимиран субект – упълномощен защитник на подсъдим в производството. Жалбата е подадена и в предвидения законов срок от 7 дни – на 11.10.2021 г., като определението е произнесено в открито съдебно заседание на 4.10.2021 г.

1

Разглеждайки жалбата по същество, САС прецени същата за неоснователна.

Напълно се споделят изводите на градския съд, че не са налице съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия и налагащи прекратяване на съдебното производство. Не е налице нито едно от предвидените в чл.

249, ал. 4 НПК основания по следните съображения:

В сезиращата въззивната инстанция жалба се твърди, че обвинителният акт не отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК.

Срещу П.И. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 4.12.2019 г., около 11.30 ч., в гр. София, при управление на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ***, в ж.к. „Света Троица“, в района зад блок 146, при извършване на маневра движение назад и в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Д. А. Т., на 78 г., настъпила на 22.12.2019 г.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е изнесена фактология, относима към елементите от обективната и субективна страна на този престъпен състав, описани са и факти, касаещи механизма на деянието. Относно последния е отбелязано, че пътният инцидент е настъпил при движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, на заден ход. Запълващите бланкета норми от ЗДвП – чл. 40, ал. 1 и чл.

40, ал. 2, са съответни на словесното описание на деянието, дадено от прокурора.

Фигурират в обвинителния акт и факти за мястото и времето на произшествието – 4.12.2019 г., около 11.30 часа, в гр. София, в ж.к. „Света Троица“, в района зад блок 146.

Неоснователно е твърдението на защитата, че не ставало ясно какво е било местонахождението на пешеходеца преди настъпване на произшествието. Тази информация фигурира на л. 2, абзац, 3, л. 2, абзац 1, където ясно е посочено, че в този момент пострадалият пешеходец се е намирал зад превозното средство и е стоял обърнат с лявата си част към него.

Като несъстоятелно се определя от въззивния съд твърдението на защитата, че прокурорът не е извел факти за причинно следствената връзка между поведението на подсъдимия – нарушените от него правила за движение, и фаталния резултат – смъртта на 78-годишния пешеходец Д. Т.. Такава информация фигурира на няколко места в обвинителния акт – л. 3, абзац 1, изр. предпоследно, л. 3, абзац 2, л. 5, абзац последен и л. 7, абзац 1.

Въззивният съд не би могъл да се съгласи с твърдението на защитата, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като прокурорът не е посочил за кое от двете предложения на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК е предаден на съд подсъдимият П. И.

С.. От начина, по който словесно е описано деянието, е видно, че на лицето не е предявено обвинение за особено тежък случай на транспортно престъпление, а единствено за деяние, при което е настъпила смърт по непредпазливост. Това е напълно ясно дефинирано и в обвинителния акт, и в постановлението за привличане по член 219 от НПК.

Следващото претендирано от защитата процесуално нарушение е свързано с необоснованост на обвинителния акт и по-конкретно с твърдението, че сочените от прокурора факти за съприкосновение между товарния автомобил управляван от подсъдимия и пострадалия, не намират потвърждение в данните по делото. Дали обвинителния акт намира опора в годните доказателствени източници е въпрос по съществото на делото, който именно защото не рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, не може да бъде и обект на проверка от първия или въззивен съд в 2 стадия на разпоредителното заседание.

Извън тези доводи градският съд е отговорил на всички релевирани от защитата други възражения за допуснати процесуални нарушения, при това го е сторил с дължимата грижа, усърдие и професионализъм.

Обвинителният акт по словесно описание и съответстваща му правна квалификация отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и на Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Ето защо, като правилно и законосъобразно издадено, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345 от НПК, САС, НО, 6 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 4.10.2021 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2059/2021 на СГС, в частта, в която е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

За издаването му да бъдат уведомени страните.

Делото да се върне на СГС за продължаване на следващите се съдебно следствени действия по него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3